Решение № 262 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3601/2008 г.

Решение № 262 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3601/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Г. Н. Т., П. Н. В., П. П. Т., К. Т. В., А. Т. Б., Н. К. В. и С. К. В., всички действащи чрез процесуалният си представител и съдебен адресат адв. Г от АК-Бургас, са подали касационна жалба срещу решение № II-90 от 22.05.2008 г. по гр. д. N 833/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 115 от 3.08.07 г. по гр. д. № 81/2007 г. на районен съд Царево и е отхвърлен иск на касаторите срещу ОСЗГ -гр. Царево и община Ц., област Бургас, за признаване на правото за възстановяване на собственост върху лозе от 1,5 дка и празно място с площ от 0,500 дка в м. "Л", находящи се в землището на гр. Ц. иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради постановяването му в размер с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците ОСЗГ-гр. Царево и община Ц., област Бургас, не са заявили становища. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от легитимирано лице. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд взе предвид следното: С определение № 186 от 26.02.2009 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправен въпрос, който е формулиран така: Кой е релевантният момент, спрямо който трябва да се установи правото на собственост върху земеделска земя по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ при положение, че тя /земята/ не е била кооперирана и е придобита чрез правна сделка в по-късен момент? Приложено е влязло в сила решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 734/2007 г., в което този въпрос е решен в противоречие с приетото в решението, предмет на касационно разглеждане и това е наложило да се допусне касационното обжалване. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск на касаторите за признаване за установено по отношение на ОбСЗГ гр. Ц., с участието на община Ц., че в качеството им на наследници на Н. Т. В., б. ж. на гр. Ц., имат право да възстановят собствеността си върху лозе с площ 1,500 дка и празно място с площ от 0,500 дка, двата имота находящи се в м. "Лалов егрек/Мавронеро", в землището на гр. Ц., съставът на въззивния съд е приел, че липсват доказателства наследодателят им да е бил титуляр на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. Ищците представят нот. акт № 118/72 г., но той не представлява годно доказателствено средство по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за това, че наследодателят им е бил собственик към релевантния момент, а именно към този на кооперирането. Според въззивния състав законът повелява, че се възстановява собствеността по този ред само върху земеделски земи, които са били собствени на гражданите преди образуването на ТКЗС, съответно към този момент се извършва преценка на собствеността. Решението е правилно. При проверката му не се установява нарушение на материалния или процесуален закон, нито необоснованост, както се поддържа в касационната жалба. Необосновано е твърдението, че ЗСПЗЗ не съдържа изискване собствеността върху земеделска земя да бъде установена към момента на образуване на ТКЗС или друга селскостопанска организация. Независимо от това дали са били внесени в тези организации доброволно или са били отнети принудително собствеността върху тях подлежи на възстановяване само ако са обобществени. Извършената разпоредителна сделка в полза на наследодателя на касаторите през 1972 г. не подкрепя становището им за основателност на иска, тъй като придобивното основание и времето на извършването на продажбата компрометират възможността имотите да са били внесени в ТКЗС и да подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ ищците е следвало да докажат както факта на притежаване на собствеността върху земеделските земи от наследодателя им към момента на обобществяването, така и самият факт на обобществяването чрез включването им в ТКЗС или по друг начин. Щом това е така искът правилно е отхвърлен поради липсата на претендираното право. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.