Решение № 3922 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2017 г.
ВАСI отделение27.03.2018 г.докладчик т Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2871/27.04.2017 г. по адм. д. № 12525/2016 г. на Административен съд - С. град. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Решение № 3922 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП" - С. моли да бъде отменено решение № 2871/27.04.2017 г. по адм. д. № 12525/2016 г. на АССГ, с което е отменен РА № Р-22221015009822-091-001/20.06.2016 г. на ТД на НАП-С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 54 244,80 лв с 8729,20 лв лихви по фактури на "Г. ю." ЕООД от м. 12.2014 г. и по фактури на "Е. Д. л." ЕООД от м. 7.2014 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по 2419 лв. Ответникът по касационната жалба "Б." ООД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Претендираното юрисконсултско възнаграждение било многократно завишено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22221015009822-091-001/20.06.2016 г. на ТД на НАП-С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 54 244,80 лв с 8729,20 лв лихви по фактури на "Г. ю." ЕООД от м. 12.2014 г. и по фактури на "Е. Д. л." ЕООД от м. 7.2014 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на услуги не са осъществени. За да отмени РА в посочената част съдът е приел, че представените договори, протоколи обр. 19, приемо-предавателни протоколи за прехвърляне на услуги, съставени между доставчиците и ревизираното лице, установяват осъществяване на доставките по спорните фактури, независимо от липсата на кадрова и техническа обезпеченост на липсващите доставчици. Спорните услуги според съда са включени в последващи доставки, извършени от ревизираното лице на неговите възложители, което обстоятелство не било спорно за страните. В РА е прието, че доставките не са осъществени и фактурите са симулативни, като ревизираното лице е знаело, че по тях не е получило облагаеми доставки и не е добросъвестно. Съдът е приел, че е следвало да се установи кое лице е осъществило доставките, които са част от последващи доставки. Изводите са необосновани и направени при необсъждане на събраните по делото доказателства, в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Съдът не е обсъдил данните в заключението на вещото лице, основани на приложените по делото протоколи обр. 19, количествени сметки и договори между ревизираното лице и неговите възложители, и протоколите за приема на услугите, договорите и протоколи обр. 19, сключени между ревизираното лице и неговите доставчици, от които не може да се направи извод за извършени последващи доставки с услугите по спорните фактури. В този смисъл липсва извод на вещото лице счетоводител, което добросъвестно е посочило датите на изброените документи, по които услугите по спорните фактури са описани в протоколи обр. 19, съставени след приемане на обектите по договорите между ревизираното лице и неговите възложители. На вещо лице счетоводител е поставена задача по т. 8 вложени ли са услугите в последващи доставки, налице ли е реализация и по т. 13 налице ли е съответствие между количеството и видовете стоки и услуги по фактурите на доставчиците на ревизираното лице и количеството видовете стоки и услуги, вложени в последващи доставки в обектите, изградени от ревизираното лице, за изпълнението на които задачи вещото лице счетоводител не е компетентно, а съдът е следвало да назначи техническа експертиза. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение въз основа на необосновано заключение на некомпетентно по тези въпроси вещо лице. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Разноските следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят събраните доказателства, както и доводът на касатора, че фактурираните от ревизираното лице услуги на неговите възложители са изпълнени от ревизираното лице. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,