Решение № 2017 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12003/2008 г.

Решение № 2017 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12003/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хан Фън" ООД, София, против Решение № 477/27.06.2008 г. постановено по а. д. № 3828/2007 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Хан Фън" ООД против Решение № 56/19.03.2007 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ) с което, на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, а. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), е била заличена регистрацията на комбинирана марка рег. № 51965 "А АPLX", собствена на касатора, за стоки и услуги от клас 25 на Международната класификация на стоки и услуги (МКСУ): облекло - мъжко, дамско, детско; спортни дрехи; шапки и други принадлежности за глава, вкл. и спортни; обувки - вкл. спортни.

Недоволен от решението, "Хан Фън" ООД го обжалва. Твърди неправилността му поради допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон - чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО и необоснованост. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени решението на председателя на ПВ.

Ответната страна - председателят на ПВ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. моли оставяне в сила на решението на АССГ.

Същото становище се застъпва и от процесуалния представител на заинтересованата страна - "REEBOK INTERNATIONAL LIMITED " със седалище Moor Lane Mill, Lancaster LA1 1GF, Обединено кралство (Рийбок), представлявано от "АРСИС Консултинг" ООД, София, негов юридически представител за територията на България.

Прокурорът също счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната му жалба са правните изводи на АССГ за наличието на визуално сходство между двете марки и възможността то да доведе до объркване на потребителите, включващо възможност за свързване с по-ранната марка. Тези обстоятелства са послужили на АССГ като основание за преценка на обжалваното решение на председателя на ПВ като законосъобразно.

При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна.

Безспорно установено по делото е, че Рийбок има регистрирана на 18.11.1993 г. фигуративна марка рег. № 22010, заявена на 15.04.1993 г. за стоки от клас 25 по МКСУ, подробно описана в обжалваното съдебно решение. Касаторът е собственик на регистрирана на 12.07.2005 г. комбинирана марка рег. № 51965, заявена на 18.12.2003 г. за стоки от същия клас. Тази марка също е описана в решението.

ВАС възприема извода на АССГ, че сравнявайки описанията на двете марки, собствени съответно на Рийбок и на касатора е видно, че между първата такава и фигуративния елемент на втората съществува силно изразено сходство до степен, достатъчна да доведе до голяма вероятност от объркване на потребителите, включително свързване на стоките, носещи двете марки като произхождащи от един и същ източник или икономически свързани лица. За направата на този краен извод са преценени всички събрани доказателства и са направени въз основа на тях обосновани и законосъобразни изводи. На първо място следва да се посочи доминиращото място на фигуративния елемент на марката, собствена на "Хан Фън" ООД. Относно композиционното разположение, размера и същността на словния елемент в тази мярка може да се твърди, че общото впечатление от марката е за наличието на две отделни, несвързани една с друга такива - фигуративна и словна. Словният елемент е комбинация от букви, които сами по себе си нямат смислово значение и не са свързани концептуално или смислово с образния елемент. От друга страна образните елементи на двете марки са сходни до степен почти на идентичност: наподобяват стилизирана буква "А", и двата са изпълнени по един и същ начин - наклонени надясно, от две линии, стесняващи се в единия им край и пресечени с трета линия, също стесняваща се в единия си край. Различията помежду им са несъществени и не могат да доведат който и да е потребител до възприемането им като марки на два, нямащи нищо общо помежду си производителя на обозначените с тях стоки.

Твърдението за неправилност на решението на АССГ се обосновава с комплексно изложени, неотграничени един от друг доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. То е неоснователно. Конкретизирането му се свежда до това, че съдът не бил изложил мотиви защо е отхвърлил съображенията на касатора, че: Между двете марки не е налице фонетично и смислово сходство; Единствено наличното визуално сходство на фигуративните елементи не дава основание за изводи за доминантност на този елемент в марката на касатора; Подценена била и "най-голямата отличителност" на словния елемент в тази марка; Всички изложени доводи водели до извод за липса на вероятност за объркване на потребителите, включваща възможността за свързване с по-ранната марка.

Така изложените твърдения са необосновани и неоснователни. Невярно е това, че АССГ не е изложил съображения защо не ги възприема. Фактически тези твърдения са защитната теза на касатора. Съобразявайки всички доказателства, събрани по делото и след задълбочения им анализ съдът е направил правилни изводи по релевантните за спора въпроси, които се възприемат изцяло от ВАС. Безсмислено и ненужно е, след анализ на събраните доказателства и излагането на правните си изводи по спора, съдът да обосновава защо въз основа на същите доказателства не приема обратната на приетата от него теза. Отрицанието и имплицитно е включено в приетото за установено от фактическа и правна страна. По делото не е останал нито един въпрос, поставен от касатора в неговата жалба против решението на председателя на ПВ, пледоарията на адв. Каменова и писмената и защита, представена по делото, който да не е обсъден от АССГ и да не е получил отговор. Така отговорено е на въпросите за значението на "законната регистрация" на марка рег. № 51965 (вж. л. 257, абз. V от делото); за значението (по-точно липсата му) на мястото на пазарна реализация на стоките, обозначени с двете марки, както и финансовите възможности на потребителите им (л. 257, абз. III); за същественото и основно значение на визуалното сходство между двата фигуративни елемента; за практически незначителното присъствие и значение на словния елемент във втората марка, предвид неговото разположение, размери, липса на смислово съдържание и връзка с фигуралния такъв. Единственият въпрос, обсъден от съда по начин, различен от изложения в писмената защита на касатора пред АССГ, е този за смисловото сходство между двете марки. По него обаче има направено препращане към заключението на тройната съдебно-маркова експертиза (л. 258, абз. III), видно от която "смислово сходство" между марките има единствено доколкото и в двете е налице образен елемент под формата на стилизирана буква "А". Търсеното от касатора смислово различие, предвид наличието на свързаните само по механичен начин 4 букви "APLX" не съществува. Тази липса на смисъл в словния елемент на марката му не дава възможност изобщо да бъде обсъждан въпроса за смислово различие между марките. Именно по тази причина, словният елемент е преценен от експертите и съда като несвързан концептуално и визуално с образния такъв.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна.

Процесуалните представители на председателя на ПВ и на заинтересованата страна са направили искане и за присъждане на съответно юрисконсултско и адвокатско възнаграждение за явяването им и защитата пред касационната инстанция. С оглед изложените по-горе изводи на ВАС, исканията се явяват основателни и следва да се уважат. Следва на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба на Висшия адвокатски съвет № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде осъден касатора да заплати на ПВ сумата 150, 00 лева, а на заинтересованата страна - сумата 100, 00 лева, за колкото са представени доказателства по делото.

Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение