Решение № 11414 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5994/2018 г.

Решение № 11414 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5994/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район срещу Решение № 225/10.01.2018 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 6567/2017 г., с което са отменени 1) негова Заповед № ДК-10-ЮЗР-42/10.04.2017 г., отхвърляща жалбата на собствениците в етажната собственост в жилищен блок на ул. "Вежен" № 25, гр. София, против Разрешение за строеж № 118/31.07.2015 г., издадено от главния архитект на район "Лозенец" – Столична община, за "Вертикална планировка на имот 641", находящ се в УПИ, п. I-за ЖС, кв. 236 а, м. "Лозенец – 1-ва част" по плана на гр. София, и 2) оставеното в сила със заповедта РС.

От ответниците А. Павлова и М. Добрева са на становище за неоснователност на касационното оспорване, останалите ответници не изразяват позиция по него.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

1. Издаване на разрешение за строеж може да бъде поискано от възложителя, който е и негов титуляр – арг. чл. 148, ал. 4, изр. 1 ЗУТ. "Възложител" по смисъла на чл. 161, ал. 1, изр. 1 ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.

1. Сезиращото главният архитект на района заявление с вх. № АБ-94-Е-81 от 14.07.2015 г. е подадено от физическо лице, титулувало се като "инвеститор" (не е ясно точно какво съдържание е вложено в понятието и дали то е употребено в смисъла на възложител, настоящ или бъдещ), което сочи на самостоятелно качество при участието в инвестиционния процес. Имотът, в който е разрешено строителството, е актуван като частна общинска собственост, а не са налице доказателства заявителят да е носител на правото на строеж в него. В случая въпросът за притежанието на това право е и без значение, тъй като адресат на РС е район "Лозенец" – СО, а между подателят на заявлението и субектът на разрешението е дължимо тъждество.

1. Искането до административния орган не обективира изявление, че е направено от името на общината (района). Твърдението на касатора, че е налице договор, с който на заявителя били предоставени права да действа от името на общината, е недоказано – такъв договор не се съдържа в представената по делото административна преписка. Ако все пак се приеме, че на подалото заявлението за издаване на РС лице е възложено да представлява общината (района), последната би действала като юридическо лице – собственик на поземлен имот (чл. 14 ЗМСМА), и страна по искане за издаване на административен акт, т. е. като частноправен субект. В тази хипотеза представителството от друго лице (дори и да се признае за допустимо предвид на особеното правно положение на общината и съществуването на специални правила относно лицата, които могат да я представляват – вж. напр. чл. 44, ал. 1, т. 9, т. 15 и чл. 46, ал. 1, т. 10 ЗМСМА) е подчинено на чл. 18, ал. 2 АПК, изискващ нарочна форма за действителност на упълномощаването.

1. Независимо дали правото на подателя на заявлението за издаване на РС ще бъде отречено на собствено основание или като представител на общината (района), и в двата случая административното производство е образувано при отрицателна предпоставка за неговата допустимост. То е инициирано от субект, който не притежава надлежна легитимация, респ. представителна власт – чл. 27, ал. 2, т. 5 и т. 6 АПК вр. чл. 148, ал. 4, изр. 1 ЗУТ. Само на това основание РС е процесуално незаконосъобразно, а потвърждаващата го контролна заповед на началника на РДНСК противоречи на материалния закон. Съответно възприемането от административния съд на пороците на двата акта и прилагането на правните последици от тях обуславя правилността на отменителното решение.

1. Касационните доводи, извън разгледания въпрос, са относими към проверката на материалната законосъобразност на РС, поради което обсъждането им е безпредметно – то предполага допустимост на процедурата по издаване на разрешението.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

При неоснователността на касационната жалба, в полза на ответната страна по касация А. Павлова следва да бъде присъдена заявената своевременно сума за платен адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение