Решение № 9263 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2017 г.

Решение № 9263 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез юрк. Георгиева като процесуален представител, срещу решение № 608 от 31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 6176/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № 32-76575/21.03.2016 г. на началника на М. Р., потвърдено с решение № Р-288/32-139096 от 20.05.2016 г. на директора на Агенция "Митници". Касаторът излага доводи за недопустимост на решението, а алтернативно - за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Полисан" АД, чрез пълномощника си адв. Механджиева, в съдебно заседание и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба в частта й, в която се оспорва съдебното решение в отхвърлителната му част за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество в допустимата й част е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на "Полисан" АД, срещу решение № 32-76575/21.03.2016 г. на началника на М. Р., потвърдено с решение № Р-288/32-139096 от 20.05.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 107ж, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е определен дължим акциз в размер на 599,76 лева за стока с търговско наименование "газьол-маркиран" с код по КН 27101943, предмет на нарушение по административнонаказателна преписка № 268/2015 г. Съдът е приел, че с влязло в сила на 06.10.2016 г. решение по нахд № 691/2016 г. на Районен съд - Р. е отменено наказателно постановление (НП) № 268/18.03.2016 г. на началника на М. Р., издадено въз основа на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 251/23.10.2015 г. за осъществено от "Полисан" АД нарушение по чл. 112, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗАДС. Изложил е аргументи, че без проведено и приключило успешно производство по ЗАНН, основанието по чл. 107ж, ал. 2 от ЗАДС, на което е издаден административния акт, не е налице. Обосновал е извод и за липса на извършено от дружеството нарушение, като се е позовал на разпоредбата на чл. 33, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАДС. По тези съображения съдът е отменил оспорения пред него административен акт като материално незаконосъобразен. Решението е допустимо и правилно. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните за спора факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение на обжалваното решение е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 107ж ЗАДС е специална и регламентира облекчен ред за събиране на дължим акциз. Съгласно чл. 107ж, ал. 1 ЗАДС в случаите, когато за стоките - предмет на нарушение по този закон, е заплатен частично или не е заплатен акциз, включително при присъждане на тяхната стойност, определена по пазарна цена, се дължи акциз на общо основание. Нормата е част от Глава Девета "Административнонаказателни разпоредби", Раздел I "Общи положения" на ЗАДС. С. тълкуване налага извод, че този облекчен ред за установяване на задълженията за акциз, следва да намери приложение единствено и само в случаите, в които по надлежния за това ред е установен фактът на извършено административно нарушение, неговият автор и предмет, в резултат на което е ангажирана и административнонаказателната отговорност на нарушителя - т. е. след надлежно проведено производство по реда на ЗАНН, приключило с влязло в сила наказателно постановление. По делото е установено, че към момента на издаване на оспореното решение на началника на М. Р. е издаден акт за установяване на административно нарушение за осъществено от "Полисан" АД нарушение по чл. 112 във вр. с чл. 33, ал. 3 ЗАДС и наказателно постановление. Към момента на постановяване на двете решения на митническите органи същото не е влязло в сила. В хода на съдебното оспорване на митническия акт наказателното постановление е отменено, като решението на районния съд е влязло в сила. При тези данни правилно съдът е приел, че не е установено по предвидения в ЗАДС, препращащ към ЗАНН нарушението, което е основание за дължим акциз за стоките, предмет на нарушението. Разпоредбата на чл. 107ж ЗАДС е неприложима, поради което оспореният акт законосъобразно е отменен. Административният орган е разполагал с общия ред по чл. 104 ЗАДС за установяване и събиране на задължението за акциз. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебното решение. В касационната жалба се изтъква, че наред с решението на началника на митница Р., съдът е отменил и решението на горестоящия орган - директора на Агенция "Митници", без да има жалба срещу този акт. Според касатора това противоречи на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно който на обжалване пред съда подлежи само първоначалният административен акт. Съгласно чл. 107ж, ал. 4 ЗАДС решението по ал. 2 на началника на компетентното митническо учреждение, на територията на което е установено нарушението, подлежи на обжалване по реда на ДОПК. Съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК компетентен да разгледа жалбата срещу оспорения акт е съдът по местонахождението на решаващия орган. Като предпоставка за оспорването на решението на началника на М. Р. по съдебен ред е предвидено обжалването му по административен ред - чл. 156, ал. 2 ДОПК. В случая с решението си директорът на Агенция "Митници" се е произнесъл по спора в качеството си на решаващ орган съгласно чл. 152, ал. 2 ДОПК. Неговото решение няма самостоятелно значение, а е предпоставка за упражняване на процесуалното право на жалба до съда срещу акта на началника на митница Р. предвид изричната норма на чл. 152, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 107ж, ал. 4 ЗАДС. В съответствие с приложимата процесуална норма съдът е приел за разглеждане жалбата срещу първоначалния акт, потвърден с решението на директора на Агенция "Митници". С оглед изложеното съдебният акт, с който е отменено решение № 32-76575/21.03.2016 г. на началника на М. Р., потвърдено с решение № Р-288/32-139096 от 20.05.2016 г., като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба в частта, в която се претендира отмяна на обжалваното решение относно присъденото в полза на дружеството адвокатско възнаграждение, представлява искане за изменението му в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по него е първоинстанционният съд по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В случая посоченият процесуален ред не е изчерпан. Постановеното по това искане определение ще подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство - да се прекрати. Същата следва да се изпрати на Административен съд С. - град за разглеждането й като искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. При този изход на делото на ответника "Полисан" АД се дължат направените разноски за тази инстанция в размер на 350 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие от 09.06.2017 г. Не са налице условия за редуцирането му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото. Същото е определено в размер, доближаващ се до минималния от 300 лева, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Направеното в касационната жалба искане за намаляване на адвокатското възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,