Решение № 15899 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2017 г.

Решение № 15899 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Е. М. от гр. С. срещу решение № 445 от 21.03.2017 г. по адм. дело № 1346/2016 г. на Административен съд - П. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до немотивираност и неправилна преценка за обема на разпоредения за премахване незаконен строеж. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на заповедта като незаконосъобразна, ведно със законните последици. Ответникът- кмет на О. С., в писмено възражение, излага доводи за законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за обоснованост и правилност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните намира, че жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-09-337/17.05.2016 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Основен ремонт и реконструкция на вилна сграда", находяща се на територията на НП "Централен балкан", землище на с. А., О. С., с идентификатор 00480.44.14.13 по КККР. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 225а ЗУТ, при спазена процедура по изготвяне на Констативен акт № 2/22.10.2015 г. и предходен такъв № 1/09.09.2015 г., в които е описан точно незаконния строеж, актовете са надлежно връчени и по тях са постъпили възражения от извършителя. Прието е също, че заповедта е съобразена с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като липсата на строителни книжа не се оспорва, а твърденията за извършен текущ ремонт са опровергани от приетите по делото първоначална и допълнителна експертизи. Обсъдени са заключенията на съдебно-техническата експертиза във връзка с приложените писмени доказателства и събраните в хода на процеса гласни доказателства, всички сочещи на извършено през 2013 г. преустройство и основен ремонт на полуразрушено и износено едноетажно бунгало /вилна сграда/ - върху съществуващи стари основи, на цялата им площ е изпълнена бетонова изравнителна настилка, изпълнена е нова зидария с тухли и стиропор, както и бетонови пояси и колони в северната част на 1,20 м височина и над нея, с укрепване на съществуваща част от източната стена, и изграждане на нови западната и южната стена, с кота било от ниво терен в южната страна на постройката 5,35 м., а на вътрешното помещението 5,30м. Изпълнена е и изцяло нова покривана конструкция с двустранен наклон, изпълнена с дървен материал, покрит с термопанели. При тези установявания от фактическа страна е прието, че констатациите, залегнали в двата констативни акта, предхождащи издаването на процесната заповед за извършен основен ремонт и частична реконструкция, не са оборени и е налице безспорно установен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл. 225а ЗУТ, предвид категорията на строежа - пета. Изследвана е и търпимостта по § 16 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ЗИД на ЗУТ, като е прието, че процесният незаконен строеж не попада в нито една от изключителните хипотези на търпимост с оглед периода на изграждане - 2013 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 1/09.09.2015 г. и Констативен акт № 2/22.10.2015 г., не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ основен ремонт по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗУТ, с частично изграждане на нови елементи и увеличаване общия обем на постройката, т. е. налице е строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден в нарушение изискванията на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, с които нарушения е мотивирана и оспорената заповед от правна страна. Безспорно е установено и обстоятелството, че процесните строително-монтажни работи са извършени през 2013 г. /Протокол № 82-00-89/10.10.2013 г./, поради което незаконния строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. " С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба, че се касае за текущ ремонт са в противоречие с вида на извършените строително-монтажни работи и нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗУТ, съгласно която при текущ ремонт не следва да се засяга конструкцията на сградата, вкл. с премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях. Неоснователен е доводът за постановяване на заповедта с "неясен предмет" на разпореденото премахване, тъй като в двата констативни акта, предхождащи издаването на заповедта, процесния незаконен строеж е описан с конкретни параметри -"Основен ремонт и реконструкция на вилна сграда" с площ 37,38 кв. м. - изпълнени са основите от каменна зидария и бетон, стените от тухлена зидария, колони и пояси от стоманобетон до кота стреха (корниз) + 3,65, изпълнена е дървена конструкция на покрива, и е покрито с профилна ламарина до кота било + 5,30.Това описание се потвърждава от съдебно-техническата експертиза, приета по делото, с изключение на основите, които са съществуващи, но е изпълнена бетонова изравнителна настилка. Само тази част обаче от описания незаконен строеж не е достатъчна за да се приеме, че не налице "неясен предмет" на разпореденото премахване. Освен това параметрите на процесния строеж отговарят и на приложените по преписката писмени доказателства за предходни проверки и установявания за етапа на извършваното строителство - проверка, отразена в протокол № 82-00-89/10.10.2013 г., извършена по силата на заповед № РД226/30.09.2013 г. на директора на ДНПЦБ, заповед № РД-244/25.10.2013 г. на директора на ДНПЦБ за спиране на строителните дейности, предписание № 4/21.03.2014 г. на директора на ДНПЦБ и заповед № РД-79/11.04.2014 г. на директора на ДНПЦБ. Действително тези актове на администрацията не са изготвени в хода на производството по установяване и премахване на незаконния строеж, но се ползват с материална доказателствена сила досежно вида на извършените строителни работи, етапа на изграждане и периода на изграждане. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция по представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 720 лв, съставляващи адв. възнаграждения, надлежно заплатено по приложения Договор за правна защита и съдействие от 12.05.2017 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,