Решение № 12542 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7526/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция Управление на сигурността и опазване на обществения ред в Община Варна, подадена чрез главен юрисконсулт М. Димова, против Решение 5217/21.05.2024 г., постановено по административно дело 1557/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена негова Заповед 2024/21.06.2023 г., разпореждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се оспорват възприетите от съда правни изводи мотивирали го да отмени заповедта. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед, като се излагат доводи за законосъобразност на административния акт. Ответната страна Марешки недвижими имоти ЕАД се представлява от адвокат П. Иванова и адвокат В. Панов, които лично и посредством писмени отговори оспорват касационната жалба и молят съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което по изложени съображения предлага отмяна на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Възприетите от съда изводи за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и недостатъчна индивидуализация на строежа, не се споделят от настоящата инстанция. Първото основание, мотивирало първостепенният съд да отмени заповедта е обстоятелството, че съставеният констативен акт не е бил надлежно съобщен на Марешки недвижими имоти ЕАД, което неправилно е прието от съда за съществено нарушение на административно-производствените правила. Трайна е съдебната практика по този въпрос, а именно, че невръчването на констативен акт, установяващ незаконно строителство или неговото нередовно съобщаване на заинтересуваните лица, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в хода на съдебното обжалване на крайния административен акт, оспорващият би имал възможността да изложи всички свои възражения по констативния акт, както и да докаже своите твърдения в обратната на констатациите теза. На следващо място, настоящият съд счита, че от съдържанието на заповедта и предхождащите я документи, процесният строеж е конкретизиран в достатъчна степен и не се поражда съмнение кой е обектът, разпореден за премахване. Мотивите за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж могат да се съдържат и извличат и от други документи, съставени с оглед подготовката и предстоящото й издаване, тоест представляващи част от административната преписка най-вече констативния акт, който като документ съставен от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред, представлява официален документ и се ползва с материална доказателствена сила за изявленията и действията, извършени пред тях и от тях съгласно чл. 179 ГПК. В тази насока е приложимо възприетото още в Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което не е загубило сила и според което мотивите могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Независимо, че строежът, предмет на заповедта не е посочен с номера му по кадастрална карта, неговата индивидуализация е извършена с отразяване на вид, местоположение, приблизителни размери, височина, конструкция, материали, от които е изграден. Извършеното описание на строежа е подробно и конкретно, поради което го индивидуализира в достатъчна степен, както и го разграничава от другите изградени в имота строежи. От съществено значение са съставените към констативния акт две приложения, първото от което представлява окомерна скица /ситуация/ на постройката, така както е разположена в имота, а второто представлява вертикален разрез на същата. Действително, в имота с подобно на процесния строеж местоположение е ситуирана още една постройка на допълващото застрояване, която е с идентификатор 10135.536.200.3, представляваща котелно, но същата е със значително-по-малка площ и височина спрямо постройката, предмет на заповедта. Процесният строеж е с приблизителна площ от 217 кв.м. и височина до кота стреха от 2,90 м., а кота било 4,40 м., докато котелното помещение е с площ от 11 кв.м., с височина кота стреха 2 м. и кота било 2,40 м. Като се съобразят значителните разлики в площта и височината на двете постройки, ведно с графичното отразяване на предметната такава в скиците към констативния акт, става пределно ясно спрямо която от двете е издадена оспорената заповед. Въпреки установените по делото известни несъответствия в размерите за дължина и ширина на строежа, посочени в заповедта и в действителност, същите по никакъв начин не пораждат съмнение кой е строежът, предмет на разпореждане. Съдът е отменил заповедта на посочените по-горе две нарушения във формата и в административното производство, без да разгледа спора по същество и по-конкретно не е извършил преценката за търпимост на строежа, който е основният спорен въпрос по делото. Касационната инстанция не може за първи път да установява относимите към този институт факти, поради въведената забрана за фактически установявания с разпоредбата на чл. 220 АПК, съгласно която Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Това налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,