Решение № 1476 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2017 г.

Решение № 1476 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "С. Т." ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 5180 от 8.08.2017 г., постановено по адм. дело № 12219 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221415000910-091-001/4.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- С., потвърден с Решение № 1701/10.11.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Т. М. ТМ" ЕООД и "В. Е." ЕООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът е игнорирал събраните в хода на ревизионното производство доказателства за възлагане, приемане на стоките, плащане, счетоводно отразяване и последващи доставки. Намира, че не са съобразени констатациите на експерта по ССчЕ, а формираните изводи са в колизия с цитираните тълкувателно приложими решения на СЕС. В подкрепа на тезите си излага конкретни доводи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- С., чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-22221415000910-091-001/4.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- С., потвърден с Решение № 1701/10.11.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "С. Т." ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Т. М. ТМ" ЕООД и "В. Е. ЕООД. За да достигне до извод за неоснователност на релевираното оспорване в тази му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С издадения РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по горепосочените фактури, след като е прието, че обективираните в тях доставки не са реално извършени. Този извод е обоснован с неустановеността на кадровата и складова обезпеченост на доставчиците, нередности по предходните доставки по веригите, с липсата на товарителници и пътни листа за транспортирането на стоките и на доказателства за мястото, където са съхранявани стоките до използването им в дейността. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по които е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Решаващият състав е отчел, че не са събрани доказателства на кои места са закупувани стоките, кои лица от страна на доставчиците са ги предали и кои лица от страна на получателя са ги приели. Акцентирал е върху неустановеността на кадровата и складова обезпеченост на доставчиците, както и върху констатацията, че в голяма част от фактурите липсва подпис на лицата, посочени като съставители. Приел е, че не е установено транспортирането на стоките, въпреки представените доказателства, че доставчиците разполагат с товарни МПС. П. тези съображения първоинстанционният съд е достигнал до извода, че спорните доставки не са реално извършени и законосъобразно с РА за тях е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касатора за необоснованост на формираните от първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи. Същите не са съобразени с тълкувателно приложимите поради сходство на фактическия състав решения на СЕС, в които трайно е застъпвано становището, че не е допустима национална практика, при която данъчният орган може да откаже да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурите или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите в счетоводната им документация са неоправдавани или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба - С - 18/13, С-80/11 и С-142-11 и С-324/11. Последователно е разбирането на ВАС, че при преценката за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит на изследване подлежи единствено пряката доставка, обективирана в спорната фактура, но не и предходните по веригата. В Решението от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, СЕС уточнява, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни." (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело M. -G., C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). В случая още в хода на ревизионното производство от "Т. М. ТМ" ЕООД са представени договор за поръчка, заявки, стокови разписки, двустранно подписани приемо - предавателни протоколи, доказателства за плащания по доставките, договор за наемане на товарен автомобил, собственост на "Р. С." ЕООД и свидетелство за регистрацията му. Както съдържанието, така и датите на визираните частни документи кореспондират по между си, а от заключението на експерта по ССчЕ е установено надлежното осчетоводяване на доставките от "Т. М. ТМ" ЕООД и от ревизирания. Съобразно дадените от законния представител на дружеството- доставчик писмени обяснения, той не е разполагал с работници, а сам е извършвал доставките с наетия товарен автомобил, поради което доводите за кадровата му необезпеченост са ирелевантни. Действително, доставчикът не е представил пътни листа и товарителници за транспортирането на стоките, но тези нередности са допуснати от него и могат да се противопоставят на получателя само при наличието на обективни данни, че той е знаел или е бил длъжен да знае, че сделките са белязани с измама. При липсата на такива обаче и установеност на предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от издателя на фактурата на ревизирания, необосновано първоинстанционният съд е приел, че фактурираните доставки не са реално извършени. В противоречие с разпоредбата на чл. 180 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК той е счел, че лицата, посочени като издатели и подписали относимите документи не са тези, които са предали и получили стоките. Същевременно, не е съобразил, че в представените по делото копия от спорните фактури - л. 53 и сл. е положен подпис и печат на съставителя им. Стоковите разписки към фактурите са двустранно подписани от доставчика и получателя, с оглед на което необосновано е прието, че в голяма част от тях няма подписи на съставителите. Относно фактурите, издадени от "В. ЕМ" ЕООД, отново в хода на ревизията са представени кореспондиращи по между си фактури, приемо- предавателни протоколи, приходни касови ордери, фискални бонове за плащане и доказателства за транспортната обезпеченост на доставчика за превоза на стоките. Противно на приетото от съда, ревизираният не е поддържал, че ремонтните дейности са извършени от работници на доставчика, а от негови шофьори, за които в РД се съдържа изрична констатация, че са подадени уведомления по чл. 64 КТ за сключени договори на длъжност шофьор на товарен автомобил международни превози. Поради това липсата на кадрова обезпеченост на доставчика не би могла да се цени като индиция, че сделките са белязани с измама и получателят по тях е знаел или е бил длъжен да знае за нея. В своята съвкупност събраните доказателства мотивират с необходимата степен на убедителност заключението, че правото на разпореждане със стоките е предадено от издателя на фактурите на получателя, с оглед на което и при липсата на обективни данни за недобросъвестност на получателя незаконосъобразно с РА е отказано претендираното данъчно предимство. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което РА в тази му част бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, включително юрисконслутско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, възлизащи общо на сумата от 2 900.36 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение