Решение № 9544 от 21.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности-София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. И. Стоянов, срещу решение 2015/21.12.2020г., постановено по адм. дело 973/2020г. по описа на Административен съд-Благоевград. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в оспорената заповед се съдържат необходимите мотиви, както относно налагане на принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС запечатване на обект, така и относно срока, за който следва да бъде наложена мярката. Намира, че определеният размер на мярката от 14 дни при максимално предвиден от законодателя 30-дневен срок, е съобразен с конкретните особености на констатираното нарушение и е спазен принципът за съразмерност, визиран в чл.6 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът АНГЕЛОВП 94 ООД чрез процесуалния си представител адв. Абаров оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и в с.з. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-Благоевград е била Заповед за налагане на ПАМ ФК-С718-0458837/20.10.2020г., издадена от Началника отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект хранителен магазин, находящ се в гр. Благоевград, ж.к. Запад 57, стопанисван от АНГЕЛОВП 94 ООД за срок от 14 дни, за който срок е забранен и достъпът до обекта. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 11.10.2020г. проверка на търговския обект, стопанисван от АНГЕЛОВП 94 ООД , при която при контролна покупка на 1 бр. минерална вода, на стойност 0.70 лева, платена в брой от проверяващия Траян Колев, не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. Проверката е удостоверена с протокол за проверка серия АА 0458837 от 11.10.2020 г., приложените към него КЛЕН от същата дата, дневен отчет, опис на налични паричните средства и обяснение от Р. Георгиева. При проверката е установено несъответствие между касовата и фактическата наличност в размер на 167,90 лв. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че е установено извършването на административно нарушение по чл.186, ал.1, т., б.а от ЗДДС във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС неспазване на реда и начина на издаване на документ за продажба, издаден по съответния ред за доставка/продажба. Независимо от това първоинстанционния съд е преценил, че изложените от административния орган мотиви относно определената продължителност на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охраняваните с прилагането на принудителната админисративна мярка обществени отношения. Изложени са мотиви, че обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Поради това е достигнал до извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискванията на чл.6 от АПК и не съответства на целта на закона. Решението, с което е отменена ЗПАМ е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221,ал.2,изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В разпоредбата чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. Този ред е уреден в Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите. Не е спорно по делото, че при извършената на 11.10.2020г. проверка на търговския обект, органите по приходите са констатирали, че за осъществената продажба на 1 бр. минерална вода търговецът не е издал фискален бон от наличното в обекта ФУ, с което е извършило нарушението по чл.118, ал.1 ЗДДС, обуславящо основанието по чл.186, ал.1, т.1, б.а ЗДДС за налагане на ПАМ. Обосновано е прието от административния съд, че изложените в оспорената заповед конкретни мотиви за продължителността на срока касаещи местоположението на търговския обект, характер на дейността са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл.6, ал.5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството ответник по касация в размер на 300 лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.01.2021г. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение