Решение № 13730 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2016 г.

Решение № 13730 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "А. Б. М. Проекти" ЕООД, гр. С., срещу решение № 3660/30.05.2016 г. по адм. д. № 11452/2015 г. Административен съд - С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" /ОбСК"/ при Столична община, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Н., оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател - "А. Б. М. Проекти" ЕООД, против заповед № РД-18-195/17.11.2015 г. на директора на Д "ОбСК" при СО, с която е разпоредено на "А. Б. М. Проекти" ЕООД да премахне незаконосъобразно поставени "5 бр. рекламни елементи", тип "рекламни касети", конзолно окачени към стълбове на "Улично осветление" ЕАД, в гр. С., бул. "П. С.", от бул. "Витоша" до бул. "България" /дясно/, р-н "Триадица" - СО. Заповедта е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, пр. 1, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 във вр. с чл. 57 ЗУТ и Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО). Административен съд - С.-град е приел, че са спазени материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона и че процесните рекламни елементи са поставени без разрешение. Съдът е приел облигационните отношения между дружеството-жалбоподател и Столична община за неотносими към спора. Решението е правилно и законосъобразно. Съгласно легалната дефиниция на § 5, т. 81 от ДР на ЗУТ, рекламен елемент е преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служещ за извършване на реклама. Процесната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, за рекламните елементи на дружеството-жалбоподател, индивидуализирани по вид, размер, конструкция и начин на монтиране. Законосъобразно и обосновано Административен съд - С.-град е приел, че рекламните елементи, предмет на оспорената заповед, са поставени без разрешение. Представените 5 броя такива от 1998 - 2000 г. не се отнасят до процесните рекламни елементи. Правилно съдът е приел, че дори да са относими към тях, то разрешенията са с изтекъл срок към момента на издаване на оспорената заповед съгласно действащата НПОРИМДЕРДТСО, приета с решение на СОС от 06.11.2014 г., изм. и допълнена с решение от 23.07.2015 г. Съгласно § 5, ал. 3 от ПЗР от наредбата, действащите към момента на влизане в сила на тази наредба разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално определения срок по тази наредба. Максимално допустимият срок съгласно чл. 30, ал. 1 от наредбата е: "Разрешение за рекламни елементи се издава за срока на даденото съгласие на собственика на имота, но за не повече от десет години". Най-късно издаденото разрешение е от 2000 г. и срокът по наредбата е изтекъл към 2010 г. Неоснователно е оплакването на касатора, че с оглед разпоредбата на § 83 от ПЗР на НПОРИМДЕРДТСО, за заварени рекламни елементи, поставени върху имоти общинска собственост, на правно основание - сключен договор за наем със СО, чийто срок е изтекъл, се създава режим на търпимост на рекламните елементи. Цитираната разпоредба е от отменената НПОРИМДЕРДТСО, приета с Решение № 24 по Протокол № 4 от 20.12.2007 г. на СОС, изм. 2009 г. и позоваването й е неправилно. Разпоредбата визира друг тип отношения с такива обекти и не създава режим на търпимост. "Търпимост" на такива обекти не е предвидена и в ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че споразуменията между дружеството-жалбоподател и Столична община и сключените между тях договори не са относими към административния спор. Те установяват съществуващи между страните облигационни отношения и не могат да заместят предвидената в закона административна процедура и административен акт, необходими за поставянето на рекламни елементи. Обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора, на ответника се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 600 лева, което е минималното такова по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение