Решение № 7063 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8206/2015 г.

Решение № 7063 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8206/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по оспорване, подадено от Д. Д. С. срещу Заповед № 10-1443/12.06.2015 г., издадена от министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на оспорената заповед, които са развити подробно и обстоятелствено. От изброените факти и съображения могат да се изведат конкретизирани твърдения за недобросъвестност при обявяване на конкурс за длъжност, за която органът по назначаването е знаел, че освобождаването й е предмет на съдебен процес, незаконосъобразно непровеждане на подбор между възстановената от съда служителка и спечелилата конкурса жалбоподателка, при който да се съобразят получените от тях оценки при атестирането им за изпълнение на длъжността и притежаваната по-висока образователна степен, както и игнориране на обстоятелството, че е назначена на длъжността след проведен конкурс. Т. твърдения могат да бъдат квалифицирани като доводи за противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Жалбоподателката иска да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на образованието и науката изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмена защита. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С обжалваната Заповед № 10-1443/12.06.2015 г., издадена от министъра на образованието и науката на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Д. Д. С. за длъжността началник на Регионалния инспекторат по образованието-С. З. (РИО-С. З.). Издаването на заповедта е мотивирано с възстановяване на незаконно уволнен държавен служител Т. К. Д., заемала преди това същата длъжност. Оспорената заповед е връчена на лично срещу подпис на Д. С. на 15.06.2015 г. Жалбата е с входящ номер от 2.07.2015 г., но е подадена по пощата, поради което видно от пощенското клеймо с дата 30.06.2015 г. (л. 13) следва да се счита, че правото на оспорване е упражнено в законния срок. Между страните не се спори, че последната заемана от Д. Д. С. длъжност е "началник на РИО-С. З.", ранг II младши. Тази длъжност се заема от жалбоподателката на основание Заповед № РД 10-1490/4.07.2014 г. на министъра на образованието и науката (л. 9), считано от 10.07.2014 г. след проведен конкурс, на който тя е единствен кандидат (л. 56-58). Преди тази дата длъжността е заемана също от жалбоподателката на непълно работно време, съгласно Заповед № РД 10-111/14.02.2014 г. на министъра на образованието и науката на основание чл. 16а от ЗДСл. (л. 11). До 14.02.2014 г. длъжността е заемана от Т. К. Д. по аргумент от Заповед № РД-10-106/14.02.2014 г. на министъра на образованието и науката (л. 23). Представени са и доказателствата (л. 14 - 21) за провеждан конкурс за същата длъжност от 2011 г., които са предхождащи заемането на длъжността от Т. К. Д. - служителката, чието прекратяване на служебното правоотношение е отменено от съда с влязло в сила съдебно решение. Тези доказателства, установяват ирелевантни към настоящия спор факти, доколкото от правно значение е само отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Т. К. Д., а не начина на възникването му. Обстоятелството, че Заповед № РД-10-106/14.02.2014 г. на министъра на образованието и науката (л. 23), с която е прекратено служебното правоотношение на Т. К. Д. за длъжността началник на РИО-С. З. е отменена се установява от съдебно решение № 14027/24.11.2014 г., постановено по адм. д. 4052/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, оставено в сила с решение № 6627/5.06.2015 г. постановено по адм. д. 401/2015 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав (л. 24-37). Спорът относно законосъобразността на постановения акт за прекратяване на правоотношението на Т. К. Д. и министъра на образованието и науката е предмет на друго производство, приключило с влязло в сила съдебно решение, което е задължително и за настоящия съдебен състав. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е само действителността и законосъобразността на Заповед № РД 10-1443/12.06.2015 г. на министъра на образованието и науката, включващ проверка относно компетентността на издателя й, наличието на фактическите и правни основания, посочени в нея, съответствието й с материалния закон и целта на закона, както и спазена ли е предвидената в закона форма. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно - производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието министърът на образованието и науката е орган по назначаването на началниците на регионалните инспекторати. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДС орган и е действителен административен акт. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, според който органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. Длъжността "началник на РИО-С. З." е заемана преди възникване на служебното правоотношение с Д. Д. С. от Т. К. Д. въз основа на Заповед № РД 10-733/18.05.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката (л. 21). Служебното правоотношение на Т. К. Д. е прекратено със Заповед № 106/14.02.2014 г. на министъра на образованието и науката. Т. З. № 106/14.02.2014 г. на министъра на образованието и науката е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 5.06.2015 г. съдебно решение на Върховния административен съд. (л. 24-37). Със заявление вх. № 94-9750/9.06.2015 г. при Министерство на образованието и науката (л. 38) Т. К. Д. е заявила желанието си да започне работа на длъжността "началник на РИО-С. З.", която е заемала преди издаване на отменена заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. С. З. № РД 10-1442/12.06.2015 г. на министъра на образованието и науката Т. К. Д. е възстановена на предишната държавна служба като "началник на РИО-С. З.", считано от 16.06.2015 г. (л. 43). Тази заповед е връчена срещу подпис на Т. К. Д. на 15.06.2015 г. От диплома за висше образование серия А 86 № 006296 (л. 14) и свидетелство за професионална квалификационна степен (л. 15) се установява, че Т. К. е завършила пълния курс на ВПИ по специалността руска филология и й се признава квалификация специалист по руски език и втора специалност български език и литература, както и притежаването на пета професионално-квалификационна степен. От диплома за висше образование серия А 89 № 015916 (л. 44) и диплома за висше образование серия ШУ 2009 (л. 45-46) се установява, че Д. Д. завършила пълния курс на ВТУ "Кирил и Методий" по специалността история и й се признава квалификация специалист историк и учител по история, както и притежаването на образователно квалификационна степен магистър по специалност публична администрация. По делото не е налице спор по фактите, а само по правни въпроси. Министърът на образованието и науката е бил длъжен, при наличие на влязло в сила съдебно решение за незаконосъобразност на прекратяването на служебното правоотношение на Т. К. Д. за длъжността началник на РОИ-С. З. и заявеното от нея желание да я заеме отново, да предприеме действия по освобождаване на тази длъжност, за да бъде заета от нея и тези действия се изразяват в издаване на оспорената заповед. Издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Д. С. е обосновано с наличието на фактически основания, които се установяват по категоричен начин и на практика не се оспорват от жалбоподателката. Министърът на образованието и науката е приложил точно хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. По делото няма доказателства, че преди издаване на тази заповед са осъществени проверки на всички настъпили до този момент факти, включително и квалификацията, опита на двете служителки и начина на възникване на правоотношението им. В случая обаче министърът на образованието и науката не е имал друга възможност да изпълни влязлото в сила съдебно решение без да прекрати служебното правоотношение на служителя, заемащ длъжността, за която е установено от съд, че незаконосъобразно е прекратено правоотношението с друг служител, желаещ да я заеме отново. Единственото законосъобразно решение в случая е било чрез издаване на оспорената заповед, за което са били налице и всички изисквания на закона. По принцип ЗДСл не изисква провеждане на подбор по смисъла на Кодекса на труда дори и при необходимост от съкращаване на длъжности и избор кои от служителите да продължат да упражняват длъжността. Независимо от това съдебната практика установява, че при съкращаване на длъжности следва да бъде спазван принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Но в настоящия казус не е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а тази по чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Органът по назначаването не е имал възможност да сравнява качествата, квалификацията и получаваните годишни оценки за изпълнение на длъжността от двете служителки, за да избере коя от тях да бъде началник на РИО-С. З.. Министърът на образованието и науката е следвало да освободи длъжността, за да бъде заета от друг служител по силата на влязло в сила съдебно решение и подадено в срок заявление. Действително министърът на образованието и науката като страна по съдебния спор относно законосъобразността на негова Заповед № РД10-106/14.02.2014 г. е трябвало да допусне възможност тя да бъде отменена, но от друга страна едновременно с нейното издаване е назначил на основание чл. 16а от ЗДСл Д. Д. С. на непълно работно време до заемане на длъжността от служител на пълно работно време. Заемането на длъжностите в държавната администрация се извършва задължително след провеждане на конкурс (чл. 10 от ЗДСл.), поради което министърът на образованието и науката е бил длъжен да обяви и проведе такъв независимо от висящия съдебен спор. Следователно не могат да се възприемат доводите в жалбата, че е налице недобросъвестно упражняване на правомощия при провеждане на конкурса, спечелен от Д. Д. С., което да е довело и до опорочаване и на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, възникнало след провеждане на този конкурс. Служителката, чието уволнение е признато за незаконосъобразно, се е явила в предвидения двуседмичен срок и е заявила желание да бъде възстановен на предишната заемана от нея длъжност, издадена й е заповед за възстановяване на служебното правоотношение, която й е връчена, с което са възникнали всички предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с Д. Д. С.. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспорената заповед не е допуснато нарушение на материалния закон и на целта на закона, която е постигната по единствения напълно законосъобразен начин, поради което не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Предписаната от специалния закон - чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, форма е напълно и изчерпателно съобразена, поради което не е налице и основанието по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна. От събраните по делото доказателства не се установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основание за отмяна на оспорената заповед по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания, без да са допуснати процесуални нарушения и несъответствие с материалния закон и целта на закона. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, жалбоподателката дължи разноски в размер на 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение