Решение № 4145 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2019 г.

Решение № 4145 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ), чрез юрк. Ковачева против решение № 251 от 15.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2452/2018 г. на Административен съд – Бургас. В нея се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалният представител на касационния жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Д. Георгиева, чрез адв. Стефанова, в съдебно заседание поддържа, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Претендира и разноски по делото съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Бургас е осъдил РИОСВ – Бургас да заплати на Д. Георгиева сумата 6 241, 75 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за времето, през което не е била на държавна служба, поради незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение със заповед № РД-36/13.03.2015 г., издадена от и. д. главен директор на РИОСВ - Бургас, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. При установяване на фактическата обстановка по делото съдът е приел за безспорно от фактическа страна следното: Със заповед № РД-36/13.03.2015 г., издадена от и. д. главен директор на РИОСВ - Бургас, на Д. Георгиева – директор дирекция "Превантивна дейност", ранг V старши, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е оспорена по съдебен ред, като с решение № 1658/09.11.2015 г., постановено по адм. д. № 710/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас същата е потвърдена. По реда на инстанционния контрол решението е отменено с решение № 4114/04.04.2017 г., постановено по адм. д. № 250/2016 г. по описа на ВАС, като делото е върнато за разглеждане от друг състав. С решение № 1343/14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 864/2017 г. състав на Административен съд – Бургас е отменил заповед № РД-36/13.03.2015 г., издадена от и. д. директора на РИОСВ – Бургас. Това съдебно решение е оставено в сила с решение № 8832/28.06.2018 г., постановено по адм. д. № 10969/2017 г. на ВАС. След влизане в сила на съдебния акт Георгиева е предявила иск с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл, който съдът, въз основа на установените факти, е приел за основателен, като се е позовал на приложените писмени доказателства, от които е установено, че в 6-месечен период ищцата е получавала трудово възнаграждение в "Биоинформ консулт" ООД в по-нисък размер от това в РИОСВ - Бургас. По отношение размера на обезщетението съдът е допуснал и изслушал съдебно-икономическа експертиза. От заключението е установено, че размерът на основната заплата за длъжността "директор дирекция "Превантивна дейност" при РИОСВ - Бургас към 28.06.2018 г. е 1 245, 00 лева; размерът на получаваното от Д. Георгиева възнаграждение от 29.07.2015 г. до 14.09.2015 г. за работата й в "Биоинформ консулт" ООД е 850 лева; общата сума, дължаща се като обезщетение е 6 241, 75 лева, съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, сумарно за времето от 14.03.2015 г. до 14.09.2015 г., като време без работа и като разлика между работа й в "Биоинформ консулт" ООД и дължимото възнаграждение съобразно възнаграждението за длъжността към 28.06.2018 г. Страните не са оспорили заключението и съдът го е приел като компетентно и обективно. Въз основа на заключението на експерта, обсъдено ведно с останалите доказателства по делото, от правна страна съдът е приел иска за доказан в пълен размер и е постановил обжалвания съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл: "Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение." За да се реализира отговорността на работодателя по този текст е необходимо ищецът да установи, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства, наличието на законовите предпоставки в условията на кумулативност, а именно: да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, с който е прекратено служебното правоотношение; да е установен размерът на основното възнаграждение на държавния служител към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата; да е установено, че същият е останал без работа по служебно или трудово правоотношение за период от 6 месеца или в същия период е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер. В конкретния случай съдът обосновано и правилно е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 104, ал 1 ЗДСл за присъждане на претендираното обезщетение от ищцата, сега касационен ответник - заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е отменена, като незаконосъобразна, от съда; основното й възнаграждение за длъжността директор на дирекция "Контрол и превантивна дейност" към 20.02.2018 г. е 1 245 лв.; останала е без работа в периода от 14.03. до 28.07.2015 г.; в периода от 29.07.2015 г. до 14.09.2015 г. е получавала в "Биоинформ консулт" ООД основно месечно възнаграждение в по-нисък размер, а именно 850 лв. и дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е в размер на 6 241, 75 лева, от които 5 588, 32 лева – за периода, в който е ищцата е останала без работа и 653, 43 лева, за периода, в който е получавала по-ниско основно възнаграждение. Неоснователни са възраженията на касатора, че заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза е неправилно и общият размер на обезщетението е не 6 241, 75 лева, а 4 600 лева, което е довело до незаконосъобразни изводи в първоинстанционното решение. В проведеното открито съдебно заседание на 22.01.2019 г. процесуалният представител на ответника е задал въпроси на експерта, представил заключението по делото, след което е изложил становище за приемането на експертизата без да я оспори и без да поиска назначаването на допълнителна. Следователно, страната е приела, че представеното по делото заключение е пълно, ясно и компетентно дадено, без съмнения в неговата правилност. При това процесуално поведение съдът е приел заключението, обсъдил го е заедно с другите доказателства по делото (чл. 202 ГПК) и се е позовал на него при постановяване на решението си. Що се отнася до базата за изчисляването на обезщетението от вещото лице, правилно в първоинстанционното решение е посочено, че е взета предвид представената от касатора заповед за подобна на заеманата от ответницата по касация длъжност към релевантния момент. А оспорване на заключението пред касационната инстанция в каквато насока са основните оплаквания в касационната жалба е недопустимо. Касационните доводи за неправилност и необоснованост на решението не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. При извършената служебна проверка от касационната инстанция за правилно приложение на материалния закон е видно, че съдът точно е тълкувал и приложил относимите материални правни норми. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване от Д. Георгиева, настоящият състав намира за основателна претенцията да й бъдат присъдени съдебни разноски, платими от бюджета на касационния жалбоподател. От приложените писмени доказателства е видно, че за осъщественото процесуално представителство страната е заплатила на адв. Стефанова възнаграждение от 640 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,