Решение № 10657 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2453/2019 г.

Решение № 10657 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2453/2019 г., VII о., докладчик председателят Милка Панчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Бургас, приподписана от упълномощен главен юрисконсулт, против решение № 2461 от 28.12.2018 г. по адм. дело № 1985/2018 г. на Административен съд - Бургас. По съображения за неправилност на решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, се претендира отмяната му. Ответникът – А. Ч., от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. К. в представено по делото писмено становище, счита касационната жалба за недопустима и моли да не се разглежда. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, Върховният административен съд приема, тя е подадена в срок от активно легитимирана страна, но е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 от АПК, като подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е законосъобразността на постановена от касатора заповед № 769 з-49/19.06.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Изземване на СУМПС", на основание чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. С решение № 2461/28.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1985/2018 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, в производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, заповедта е отменена поради противоречие с приложимия материален закон. Съгласно действащата понастоящем редакция на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (доп., бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за прилагане на ПАМ от вида на изброените в чл. 172, ал. 1 ЗДвП не подлежат на обжалване. Нормата като специална изключва реда за обжалване на индивидуалните административни актове по АПК. Последният регламентира общи производства, поради което не се прилага, когато със специален закон за определена категория дела е установен друг инстанционен режим (Арг.: чл. 131 АПК). Именно такъв едноинстанционен режим по отношение на жалбите срещу конкретни ПАМ е установен с разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Видът на административния акт, предмет на съдебен контрол, дефиниран от съдържанието, предмета и разпоредителната му част, предопределя приложното поле на чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Тълкуването на разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съотнесено към уредбата на съдебното оспорване на индивидуалните административни актове по АПК, в частност – към нормата на чл. 131, обуславя извод за необжалваемост на решението на първоинстанционния съд по жалба или протест срещу акта, с който се прилага ПАМ от вида на процесната. С оглед процесуалното й естество и при липса на преходна норма, продължаваща действието на досегашния ред по отношение на заварените положения, следва извод, че същата е приложима и към висящите съдебни производства. Според § 149, ал. 1 от ПЗР към ЗИДАПК, образуваните преди влизането в сила на този закон административни дела в административните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред. Разпоредбата свързва споровете с образуваните (неприключили пред съответните инстанции) дела, а не с висящите такива. Делото е висящо до постановяване на влязло в законна сила решение, но се счита за образувано от извършване на съответното администриране на жалбата (съдебните книжа) по правилата на чл. 157, ал. 1 АПК. Подаването на жалба предизвиква състояние на висящо дело между страните пред сезирания съд. С термина "дело" се означава: 1). канцеларското досие, образувано от последователното подреждане на съдебните книжа, документиращи процесуалните действия; 2). отделното съдебно производство; 3). предметът, с който съдът е сезиран. В нормата на § 149, ал. 1 от ПЗР на АПК, уреждайки довършването на заварените от новия процесуален ред съдебни производства, законодателят е употребил термина "дела", съобразно вложения в пункт 2-ри смисъл, визирайки образуваните съдебни производства пред съответните съдебни инстанции, а не висящите дела въобще (до окончателното им приключване с изчерпване на инстанционния контрол). Състоянието на висящност на делото започва с подаване на жалбата и приключва с влизането в сила на решението по съществото на спора, респ. – с друг акт, който приключва производството без решение. Следователно "висящо" дело означава започнато и още неприключено съдебно производство, което може да се развие до нормалния си край – влязло в сила решение по съществото на спора. Докато "образувано" дело е статистическата единица, идентифицираща всяка фаза на съдебния спор пред надлежната инстанция, съобразно функционалната подсъдност на делата. Всяко от съдебните производства пред съответната инстанция е самостоятелно и има различен предмет, обусловен от обхвата на осъществявания правораздавателен надзор. Следователно – образувано дело във ВАС по отношение подадената от касатора жалба е налице от 08.03.2019 г., когато е била в сила новата редакция на чл. 172, ал. 5 ЗДвП - аргумент от чл. 157, ал. 1 АПК и т. 21. 2 на Вътрешните правила за документооборота на Върховния административен съд, утвърдени със заповед № 1369/7.09.2016 г. на председателя на съда, съгласно които образуването на делото се извършва като се постави върху съпроводителното писмо печат за ход в открито или закрито заседание. С оглед законовата регламентация и при условие, че нормата е процесуална, има незабавно действие включително и по отношение на висящите съдебни производства с предмет актове за прилагане на ПАМ (каквото е настоящето), поради липса на друга разпоредба, която да урежда приключването им по досегашния ред. Съгласно действащата законова уредба, обжалваното решение на АС - Бургас, като постановено по жалба срещу заповед за прилагане на ПАМ, е изключено от категорията съдебни актове, които могат да се оспорват пред по-горна инстанция. Поради това касационната жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Бургас е процесуално недопустима като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол. Процесуалната норма по принцип има незабавно действие и преурежда заварените (неприключили) производства, отричайки касационното обжалване на определени съдебни актове. С оглед установеното в чл. 172, ал. 5 ЗДвП специално правило относно режима на обжалване на решенията, Върховният административен съд няма компетентност да разгледа жалбата, поради което производството следва да бъде прекратено като недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд на Републиката, седмо отделение