Решение № 7065 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3293/2009 г.

Решение № 7065 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3293/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Петър Александров Миланов чрез пълномощника му - адвокат Венко Пенчев против Решение № 1616 от 5.02.2009 година по адм. дело № 14128/2008 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против Заповед № К-5667 от 9.10.2008 година на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че прекратяването на служебното правоотношение е направено при действието на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР и при наличието на придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО и проявена инициатива от органа по назначението. Касае се за едностранно прекратяване, по отношение на което не може да намери приложение ТП № 6/2007 година по т. д. № 14:2007 година на Върховния административен съд, тъй като новата т. 13 на чл. 245, ал. 1 е приета след него. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба от Петър Александров Миланов против Заповед № К-5667 от 9.10.2008 година на министъра на външните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Възразил е за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на материалния закон - прекратено служебно правоотношение без отправено искане от служителя, както и без да са налице условията на чл. 69 КСО. Позовал се е на тълкуването на закона, извършено с ТП № 6 от 29.10.2007 година на Върховния административен съд. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че административното производство е инициирано от административния орган с предложение от 19.09.2008 година за прекратяване на служебното правоотношение, поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - 25 година и четиринадесет дни действително прослужени на офицерските длъжности и длъжности за държавен служител в МВР от общ трудов стаж 32 години, десет месеца и дванадесет дни. Предложението е възприето от министъра и въз основа на него е издадена обжалваната заповед. При тези данни по делото съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги е приел за неоснователни. Съобразил е, че чл. 69, ал. 2 КСО изрично урежда субективното право на държавните служители по ЗМВР да придобият право на пенсия независимо от възрастта. Условията са две в кумулативност: двадесет и пет години осигурителен стаж и от него две трети да са действително изслужени, като държавни служители в министерството. Те са налице по отношение на жалбоподателя. Наред с това новосъздадената правна възможност в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР да се прекрати служебното им правоотношение е изцяло предоставена за реализирана на инициативата на административния орган. По тези съображения е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба на първо място се прави довод за колизия между възможностите за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 и т. 13 ЗМВР. Доводът е неоснователен. Касае се за две напълно отделни и самостоятелни хипотези. Тази по т. 12 е обща и е свързана с разпоредбата на чл. 68, ал. 1 КСО. Втората е свързана с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО. Последната има специален характер и урежда условия за придобиване право на пенсия за изрично посочените в нея категории служители. Поради това всяка една от двете възможности за прекратяване на служебното правоотношение възниква при настъпване на различни факти, между които няма нито връзка, нито противоречие и може да бъде реализирана, както по инициатива на служителя, така и на органа по назначението. Неоснователно е позоваването и в касационната жалба на ТП № 6/2007 година. То касае предходна редакция на закона и не е свързано с тълкуване на практиката по прилагане на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Нормата е приета за първи пък и обнародвана в ДВ, бр. 5.69 от 5.08.2008 година. Предложението, с което се инициира административното производство е направено след обнародването й, а именно на 19.09.2008 година. Оспорената заповед е издадена на 9.10.2008 година. От тези данни ясно се установява, че цялото административно производство е проведено при действието на новоприетата норма и е съобразено с правилата, въведени в нея. Не подлежат на обсъждане доводите за наличие, респ. липса на равнопоставеност между страните в служебното правоотношение. При наличие на влязъл в сила закон, тяхното поведение се регулира от правилата, въведени в него, които са задължителни за изпълнение от всички субекти, попадащи в обсега на хипотезата. Касае се за специална разпоредба, разписана в специален закон, уреждаща прекратяване на служебно правоотношение с лице от състава на МВР. Ето защо в този случай не намира приложение общата разпоредба на чл. 106, ал. 5 ЗДС. Отделен е въпросът, че самата тя урежда напълно различен начин на прекратяване на правоотношението, който няма нищо общо с придобиването право на пенсия. И този довод в касационната жалба е неоснователен. В пледоарията по същество, пълномощникът за първи път прави довод за допуснато нарушение при издаване на заповедта, тъй като правоотношението е прекратено за длъжност, която касаторът не е заемал. Доводът не намира опора в писмените данни по делото. В предложението за прекратяване на правоотношението е направена официална справка за стажа и статута на служителя. От нея и от направената служебна справка в информационната система на Върховния административен съд е видно, че с Решение № 3245 от 21.03.2008 година на Върховния административен съд е отменена, като незаконосъобразна заповед за прекратяване на дружебното правоотношение на Петър Александров Миланов. При възстановяването му, той е встъпил в длъжността Началник на ГПУ - Гюешево от РГС - Кюстендил към ГДГП при НСП - МВР. С оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение от същата длъжност. По тези съображения, касационната жалба се явява неоснователност в нейната цялост. Обжалваното решение, като правилно, постановени в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия