Решение № 8811 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3501/2020 г.

Решение № 8811 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3501/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Пинот трейдинг" ЕООД, представено от адв. П. Костов, срещу решение № 15/06.01.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 458/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001617008272-091-001/05.10.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради необоснованост. Според него от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от представените копия на собствените му счетоводни документи съдът правилно е установил наличието на коригиращи счетоводни статии с ефект върху крайното кредитно салдо на сметка 425 "Задължения за съучастия" към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г., което отразява наличието на разпределен, но неизплатен дивидент в полза на съдружниците в размер 3 609 686. 45 лева. Това изключвало верността на извода му, че за периода 01.01.2015 г. – 30.09.2017 г. дружеството дължи данък върху дохода от дивиденти и ликвидационни дялове на местни физически лица. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив отрича основателността на касационната жалба. Претендира деловодни разноски за касационната съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С обжалвания пред АС Пловдив РА са установени в тежест на "Пинот трейдинг" ЕООД задължения за окончателен данък върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2015 до 30.09.2017 г. в общ размер 252 879. 79 лева и за лихви за забава в общ размер 56 867. 50 лева. Установеният окончателен данък за доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ е общо за сумата 5 057 596. 07 лева. Това е стойността на осъществени в ревизирания период парични трансфери – банкови преводи от разплащателна сметка на РЛ в полза на физически лица /управители и съдружници в дружеството/; тегления от сметката на дружеството от същите лица чрез АТМ и извършването на разходи, които не са свързани с дейността на търговеца /за самолетни билети, хотели, ресторантски услуги и др. /. Паричните трансфери са квалифицирани като скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ. Брутният размер на скрито разпределените суми е възприет като данъчна основа по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ за данъка по чл. 38, ал. 1 от закона. Към тази основа е приложена ставката по чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ. Като субект на задължението за удържане и внасяне на окончателния данък е посочен платеца на дохода с позоваване на чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ. С първоинстанционното е отхвърлено оспорването срещу РА. Констатациите на съда следват тези на администрацията. Към установените факти са отнесени начисляването от жалбоподателя в данъчните периоди предхождащи ревизирания – 2012, 2013 и 2014 г. на дивиденти, който са изплатени изцяло заради нулевото крайно салдо на сметка 425 "Задължения за съучастия" в края на всеки от периодите. За 2015, 2016 и 2017 г. дивиденти не били начислявани и изплащани и не била подавана справка по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ. В полза на съдружниците били изплатени дивиденти за 2013 и 2014 г. в размери 1 000 000 лева и 3 254 916. 36 лева, за които е удържан и внесен данък върху доходите от дивиденти. В първоинстанционното решение е обсъдено заключението на ССЕ, в което са изследвани обсъдените преди това и от органите по приходите корекции в счетоводните записвания на РЛ. Съдържанието на тези корекции е за промяна на крайното салдо на сметка 425 към 31.12.2014 г., като вместо нулево то е кредитно в размер 3 609 686. 45 лева. Това е и началното и крайното салдо на сметката за 2015 г. През 2016 г. е отчетен дебитен оборот в размер 1 323 021. 20 лева и крайното салдо към 31.12.2016 г. е 2 286 665. 25 лева. С тази стойност е извършена корекция към 31.01.2017 г. и сметка 425 е нулирана. Според съда заключението интерпретира вече установени в хода на ревизията факти, като причината за извършване на счетоводните корекции е останала неясна. Затова и не се разколебавала тезата на органите по приходите, че паричните трансфери представляват дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата с установяване сумите да са разпределен, но неизплатен дивидент от периоди преди ревизираните. Съдът е обсъдил фактическите предпоставки по установяване и по определяне на данъка и е формирал извод, че задължението за данък върху доходите от дивиденти и за лихви за забава съществува в установените с РА размери /размерът е проверен и с източник на специални знания/. Оспореното решение е правилно. Съдът не е обвързан от предложената от касатора квалификация на порока на обжалвания съдебен акт. Ако според касационния жалбоподател фактическите констатации на съда съответстват събраните доказателства, то очевидно познавателната му дейност е съобразена с логическите и с опитните правила и заключителният му акт не е необоснован. Щом фактите са правилно установени, но се изразява несъгласие с приетите за настъпили правни последици от тях и съобразеното с това разрешаване на спора за съществуването на разпоредените с акта задължения, то правораздавателната дейност на съда би противоречала на материалния закон. Касаторът смесва извършеното от съда описание на съдържанието на информационните източници с констатациите му след преценката им. В решението е възсъздадена част от заключението на ССЕ, описваща извършените от РЛ корекции на сметка 425, но е отречено сумите по паричните трансфери през 2015-2017 г. да представляват разпределени, но неизплатени дивиденти от предхождащи ревизията периоди на 2012, 2013 и 2014 г. /стр. 11, абзац I, in fine от първоинстанционното решение/. Разрешаването на спора за съществуването на установеното с РА задължение за окончателен данък по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ е обусловено от установяването на юридическия факт за съществуването на обект на облагане – доход от дивидент във формата на скрито разпределение на печалбата. Органите по приходите твърдят извършването на парични трансфери през ревизираните периоди, като сумите по тях не са свързани с осъществяваната от ДЗЛ дейност и от сумите са се възползвали съдружниците и свързани с тях лица. Това твърдение не се отрича от адресата на РА, а с тези белези на актовете на имуществено разпореждане е определено понятието за скрито разпределение на печалбата в § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО, като скритото разпределение на печалбата е форма на разпределяне на дивидент по § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗКПО. Защитата на задълженото за удържане и внасяне на окончателния данък лице е с насрещното твърдение за правоизключващ юридически факт - за сумите по трансферите като изплатен дивидент /явно с арг. от § 1, т. 5, б. "а", in fine във вр. с § 1, т. 4, б. "б", пр. 1 от ДР на ЗКПО/ и то от периоди преди ревизирания, тъй като не се спори, че за 2015-2017 г. дивидент не е разпределян, начисляван и изплащан. Установяването на този факт с коригиращи счетоводни статии и описването на счетоводните записвания в заключението на ССЕ е неубедително. Нелогично е касаторът да е останал задължен за изплащане на дивидент към 31.12.2014 г. със сумата 3 609 686. 45 лева, макар към 01.01.2015 г. по сметка 501 Каса в левове да са счетоводно налични 3 269 500. 05 лева и "изплащането" на дивидента да е осъществено чрез текущо плащане на суми за самолетни билети, хотели и др. от сметка на дружеството без разходите да са свързани с дейността му. Наред с горното, дори и след сторниращите статии, в 2015 г. липсва оборот по сметка 425, а по установяванията на органите по приходите в този отчетен период са извършени парични трансфери на стойност 1 843 182. 48 лева. За 2016 и за 2017 г. дебитният оборот по сметка 425 е съответно 1 323 021. 20 лева и 2 286 665. 25 лева, а плащанията са в размер съответно 2 252 628. 65 лева и 961 784. 94 лева. Че сумите по трансферите не са изплатен дивидент от предходни отчетни периоди следва и от значителното разминаване на общата стойност на трансферите /5 057 596. 07 лева/ със стойността на "неизплатените" дивиденти – 3 609 686. 45 лева. Касаторът не е установил основание за разпореждане със средства в общ размер 5 057 596. 07 лева, което да разколебае извода на органите по приходите /а след това и на съда/, че сумата е разпределена в полза на съдружниците без да е свързана с осъществяваната от ДЗЛ дейност. Това представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, а съответно и дивидент по смисъла на § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ. Брутният размер на разпределената сума е данъчна основа за облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДДФЛ. Към нея се отнася данъчната ставка от 5% по чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ. Задължен за внасяне на данъка е платеца на дохода – чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ и нему е определено задължението с РА /вж. и чл. 14, т. 2 и чл. 15, ал. 1 ДОПК/. Дължимо е оставяне в сила на оспореното решение. С оглед изхода на делото на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 7 724. 94 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение