Решение № 13053 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10391/2015 г.

Решение № 13053 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10391/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Агенция "Митници" (АМ)у, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1248 от 23.07.2015 г., постановено по административно дело № 884/2014 г. от Административен съд Б., с което е отменена негова заповед № 3558 от 21.11.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - И. Г. П. чрез процесуален представител и в представени писмени възражение и бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на предвидените в закона изисквания за форма на акта, на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. За да постанови решението си първоинстанционният съд изяснява релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност са изведени законосъобразни изводи. С обжалваната пред АС Б. заповед № 3358/21.11.2014 г., след обстойно описания на фактите по изпълнение на заповед № 312/01.07.2014 г. на началника на М. Ю. Д. на АМ налага на И. Г. П. - дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година" за това, че в качеството му на началник отдел "ФСДУСИП" в М. Ю. се е подписал и съставил посочената заповед, на началника на М. Ю. като не е проверил и установил дали предложеният му проект за документ е правилен и законосъобразен и е допуснал в заповедта да се съдържат описани в заповедта несъответствия и неточности. Дисциплинарно наказващия орган приема, че по този начин Попов не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с т. IV, 1 и 3 от длъжностната му характеристика и чл. 28 ЗДСл във вр. с чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, с което осъществява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. В заповедта дисциплинарно наказващият орган посочва, че приема че нарушението е извършено виновно и след оценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното служебно поведение на служителя и налага на същия посоченото по-горе наказание. Правилно в обжалваното решение АС Б. приема, че заповедта е издадена от компетентен орган - Директорът на АМ, който е орган по назначаването, съгласно чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на АМ. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че заповедта не съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл, тъй като от съдържанието не се установява в същата да е описано конкретно извършеното от Попов нарушение, въпреки подробното описание на фактите, свързани с изготвяне и изпълнение на заповед № 312/01.07.2014 г. на началника на М. Ю. и съответно допуснатите при това нарушения. Цитираната в заповедта разпоредба на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл предвижда задължения за държавния служител да изпълнява предвидените в длъжностната му характеристика задължения точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, но при липсата на конкретно посочено нарушение не може да се установи начина на извършване на нарушението - неточно, недобро съвестно и т. н. В т. 1 и т. 3 от раздел V - Основни задължения по длъжностната характеристика, връчена на П. на 12.08.2012 г. е предвидено, че същият ръководи и носи отговорност за дейността в отдела в съответствие с възложените специфични функции и задачи, разпределя задачите на служителите в отдела, проверява, обсъжда и удостоверява с подписа си законосъобразността, верността и правилността на подготвените от тях документи и актове или проекти на такива. При това от съдържанието на заповедта не може да се установи кое от посочените основни задължения не и изпълнил, а от събраните в хода на производството доказателства се установява, че при изготвяне на заповедта, която е съставил е извършил дължимите проверки. От доказателствата се установява, че въпреки това са налице неточности, но те са резултат на първо място на неточно въведени данни от програмния продукт "Конто" и на второ фактът, че същият генерира грешки при отразяване на наказателните постановления и митническите манифести. Правилно при това в обжалваното решение е прието, че въвеждането на тези данни се извършва от друг служител, който носи отговорност на действията си. Доколкото дисциплинарната отговорност на държавния служител може да бъде ангажирана за извършено от него виновно нарушение на служебните задължения, правилно първоинстанционния съд приема, че от страна на Попов не е извършено нарушение. Обстоятелството, че същият като ръководител на отдела носи отговорност за работата му като административна структура не води до извод, че същият следва да носи отговорност за допуснати от служители в отдела нарушения на служебната дисциплина, изразени в неточно, недобросъвестно или незаконосъобразно изпълнение на задълженията. Правилен е и изводът, че в случая заповедта е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 91 ЗДСл, тъй като макар формално в заповедта да се изброени като взети предвид, посочените в ал. 1, т. т. 1 - 4 обстоятелства в случая това не е сторено тъй като липсват конкретни изводи и констатации за тях. Правилен и обоснован, като базиран на събраните доказателства е и изводът, че в случая изпълнението на задълженията на органа по чл. 93, ал. 1 ЗДСл е изпълнена формално, като на служителя е даден един час да се запознае с материалите, въз основа на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност, да даде писмени обяснения по същите и да бъде изслушан от дисциплинарнонаказващия орган, което предвид обема на материалите. При това служителят не би могъл ефективно да оцени събраните материали и съответно да посочи доказателства, които да бъдат събрани и оценени от дисциплинарно наказващия орган. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК АМ следва да бъде осъдена да заплати на И. Г. П. направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение