Решение № 11211 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Токлуоглу (A. Tokluoglu), гражданин на Република Турция, чрез процесуален представител адв. Г. Караджонова - Писарова, против решение 1900 от 24.03.2023г., постановено по адм. дело 10086/2022г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу отказ за влизане в страната с рег. 3053 от 18.10.2022г., издаден от контролиращ служител при ГКПП Капитан Андреево към Главна дирекция "Гранична полиция". В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е изяснил спора от фактическа страна и не е взел предвид изложените в първоинстанционната жалба и писмени бележки съображения за липса на изискуеми от закона реквизити, както и за неправилно отразени обстоятелства в издадения административен акт. По същество развива съображения, че квалификацията на извършеното нарушение е непълна и неточна, което нарушава правото му на защита и прави невъзможен съдебния контрол. Моли съда да отмени постановеното решение на Административен съд София - град и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорвания отказ за влизане в страната. Ответникът С. Кърчев, контролиращ служител при ГКПП Капитан Андреево към Главна дирекция "Гранична полиция", не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на А. Токлуоглу (A. Tokluoglu), гражданин на Република Турция, срещу отказ за влизане в страната с рег. 3053 от 18.10.2022г., издаден от контролиращ служител при ГКПП Капитан Андреево към Главна дирекция "Гранична полиция". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорваният отказ за влизане в страната е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Административният съд е приел, че отказът съответства и на материалния закон: в същия е посочена разпоредбата на чл.21а ЗЧРБ и е описано, че е отказано влизане в страната, тъй като лицето е вписано със забрана за влизане в страната в националния списък. При издаване на отказ за влизане в страната административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като установяването на включването на лицето в списъка по чл. 21а, ал. 1 ЗЧРБ предпоставя постановяването на такъв отказ. Обжалваното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Оспореният отказ за влизане в страната е издаден на основание чл. 21а ЗЧРБ, тъй като лицето А. Токлуоглу (A. Tokluoglu), гражданин на Република Турция, е вписан в националния списък информационният масив на нежеланите в страната чужденци, поради наличие на основанието по чл. 10, ал. 1, т. 14 ЗЧРБ, съгласно представените по делото писмо рег. 395093/13.09.2022 г. на директора на Дирекция "Миграция" към МВР и писмо с рег. М-17685/08.09.2022 г. на зам.-председателя на ДАНС. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 14 ЗЧРБ, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1 ЗЧРБ. Съгласно нормата на чл. 21а ЗЧРБ министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ. В случая се установяват условията на тези разпоредби, тъй като А. Токлуоглу (A. Tokluoglu) е бил включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1 ЗЧРБ. Като е приел горното, съдът е постановил решението си въз основа на законосъобразни правни изводи. Правилно административният съд е приел, че са доказани фактическите основания за издаване на оспорения отказ. Видно от горепосоченото писмо на ДАНС, чужденецът е включен в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при спазването на условията и реда за поддържане и актуализиране на този масив по предложение на ДАНС. В хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 14 ЗЧРБ на компетентните органи не е предоставено право на преценка дали да откажат влизане в страната на чужденец. Предвид гореизложеното оспореният отказ за влизане в Република България е постановен при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,