Решение № 3868 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2018 г.

Решение № 3868 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 10 от 24.01.2018 г., постановено по административно дело № 388/2017 г., Административен съд – Кюстендил е отхвърлил оспорването на Е. П. от гр. Дупница срещу решение № 2153-09-41/06.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/24.07.2017 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО е изменена в действителен размер отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на отпускането - 24.08.2015 г., и е оставена без уважение жалбата на Е. П. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Е. П. от гр. Дупница. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК), състоящо се в неприлагане на относимата към казуса нова редакция на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО (ДВ, бр. 98 от 09.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.). Сочи в тази връзка, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, в случая към 01.06.2017 г., когато е издадено разпореждането за определяне на окончателния размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и преписката да се върне на ТП на НОИ – Кюстендил със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Кюстендил, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяния от касатора порок, което обусловя наличието на касационното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. С оспореното пред Административен съд - Кюстендил решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлена като неоснователна жалбата на Е. П. против разпореждане № [ЕГН]/24.07.2017 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил. Както пенсионният орган, така и ръководителят на ТП на НОИ не са зачели осигурителния стаж и доход на П. като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2001 г. до 30.06.2005 г., като изключването на този стаж и доход е довело до по-нисък размер на пенсията на лицето от желаният от него. В хода на първоинстанционното съдебно производство по казуса съдът е приел, че в конкретния случай правният спор се свежда до това дали административният орган е спазил указанията на съда при прилагането на закона, дадени в приложените решения на Административен съд – Кюстендил № 149 от 12.07.2016 г. по административно дело № 83/2016 г. и № 5328 от 27.04.2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение по административно дело № 9128/2016 г., доколкото такива са твърденията на жалбоподателя и то конкретно относно приложението на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО. Тълкувайки мотивите на горецитираното решение на Върховния административен съд, инстанцията по същество на спора неправилно е възприела, че спорният период от 01.01.2001 г. до 30.06.2005 г. не следва да се зачита за осигурителен стаж и доход на П., тъй като самоосигуряващото се лице не е внесло окончателните осигурителни вноски, а само авансови такива. Като аргументи е изложена правилната поначало теза, че съгласно чл. 177 от АПК решението има сила за страните по делото, а в ал. 2 от същия член е посочено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като същото по силата на чл. 197 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс) във връзка с чл. 144 от АПК е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Според Кюстендилския административен съд, съобразявайки цитираните законови разпоредби и изричните указания, дадени от Върховния административен съд, административният орган при новото произнасяне по върнатата административна преписка правилно не е зачел периода 01.01.2001 г. – 30.06.2005 г. за осигурителен стаж и осигурителен доход на жалбоподателя, при изменението и определянето на действителния размер на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на отпускането – 24.08.2015 г. Извел е извод, че за спорния период не е съществувала правна възможност за зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход в минимален размер, при невнасяне на окончателните осигурителни вноски, тъй като за зачитане на осигурителния стаж и доход приложимите законови разпоредби са изисквали внасяне както на авансовите, така и на окончателните вноски. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните (съществено е да се отбележи, че за посочения период от Е. П. са внесени дължимите авансови осигурителни вноски, но не са внесени окончателните осигурителни вноски), а спорът е бил правен относно прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, която съдържа правила в кои хипотези следва да се зачита осигурителен стаж. В случая оспореният пред съда административен акт, а именно решение № 2153-09-41 на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, е постановен на 06.11.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и следователно в процесния казус съобразно относимата към него редакция на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО (изм. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), за осигурителен стаж следва да се зачете времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО от самоосигуряващите се лица. След изменението на посочената норма препращането само към чл. 6, ал. 8 от КСО, а вече не към чл. 6, ал. 9 от КСО означава, че е достатъчно самоосигуряващите се лица да са внесли авансовите осигурителни вноски през съответната година, за да им се зачете осигурителен стаж за нея, а законодателят вече не поставя като условие за зачитане на стажа да са внесени и окончателните осигурителни вноски. До същия извод води и изменението (ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) в легалната дефиниция на понятието "осигурено лице", съдържаща се в § 1, т. 3, изр. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, в която изрично е уточнено, че самоосигуряващите се лица за смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 (т. е., касае се само за авансовите, а не и за окончателните осигурителни вноски). С оглед на това в конкретния случай неправилно първоинстанционният съд е приложил нормативната уредба за самоосигуряващи се лица, действала преди изменението на КСО, обн. в ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., докогато не е съществувала правна възможност за зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход дори и в минимален размер при невнасяне на окончателните осигурителни вноски, тъй като за зачитане на осигурителния стаж и доход приложимите законови разпоредби са изисквали внасяне както на авансовите, така и на окончателните вноски. След като П. е изплатил дължимите авансови осигурителни вноски, то той е изпълнил критериите на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО, и съответно спорния период следва да бъде признат за осигурителен стаж за самоосигуряващото се лице. Горното обуславя извод, че пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Кюстендил също е издал незаконосъобразен акт. Изменението в нормативната уредба, относима в случая, не е съобразено като от административните органи, така и от инстанцията по същество на спора. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че решението на Върховния административен съд по административно дело № 9128/2016 г., на което се позовава първоинстанционният съд в мотивите на проверяваното по настоящото дело съдебно решение, касае съвсем различен въпрос от спорния по делото. С него е оставено в сила решението на Кюстендилския административен съд по административно дело № 83/2016 г., с което по същество е отменен отказът на компетентната администрация поради внасяне само на авансовите, а не и на окончателните осигурителни вноски за периода 01.01.2001 г. – 30.06.2005 г., да измени от минимален в действителен размер личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. П. Позоваването на извадени от контекста на спора конкретни изречения от мотивите на съдилищата, и то в решения, в които е обсъдена законосъобразността на административни актове, издадени пред изменението на КСО, обн. в ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., очевидно е материално незаконосъобразно. То не е в унисон както с приложимата за настоящия казус нова материалноправна уредба в КСО, така и с европейските регламенти и директиви, регулиращи пенсионните отношения, и богатата практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по подобен род дела, сред която трябва да се открои решението на СЕС по дело № С-103/2013 г., от съдържанието на което е видно, че е недопустимо да не се зачита осигурителен период, за който са плащани осигуровки. Именно с оглед уеднаквяване на националното законодателство в тази насока с правото на Европейския съюз е предприето и обсъденото по-горе изменение на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО и § 1, ал. 1, изр. 3 от ДР на КСО, обн. в ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Целта на това изменение е да не останат неползвани права от осигурените лица с оглед реалният им принос към фонд "Държавно обществено осигуряване". Водим от горното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната законосъобразност на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване досежно незачитането на осигурителния стаж на Е. П. за периода 01.01.2001 г. – 30.06.2005 г. Като е отхвърлил жалбата на П., Административен съд - Кюстендил е постановил подложеното на касация решение в нарушение на приложимия за казуса материален закон. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо отмененото първоинстанционно решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Е. П. се уважи, като се отмени и оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, а административната преписка се върне на постановилия го орган за ново произнасяне при спазване на дадените по-горе задължителни по тълкуването и прилагането на закона. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 10 от 24.01.2018 г., постановено по административно дело № 388/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 2153-09-41/06.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, в частта, с която се отказва прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО по отношение на зачитането за осигурителен стаж на Е. П. за периода 01.01.2001 г. – 30.06.2005 г. ИЗПРАЩА преписката на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Кюстендил за ново произнасяне в едномесечен срок съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.