Решение № 14874 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2011 г.

Решение № 14874 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Каван Тахер Тауфик, гражданин на Ирак, срещу решение № 6642 от 12.05.2011 г. по адм. дело № 14520/2010 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 471 от 03.11.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ при МС). В касационната жалба са развити доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че при издаване на решението за отказ да предостави хуманитарен статут, административният орган не е взел предвид причините за напускане на страната, които са свързани със заплаха за живота, сигурността и свободата на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - I колегия, петчленен състав, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд - трето отделение е било решение № 471 от 03.11.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Каван Тахер Тауфик. С обжалваното решение № 6642 от 12.05.2011 г. по адм. дело № 14520 по описа за 2010 г. Върховният административен съд - трето отделение, е отхвърлил жалбата на Каван Тахер Тауфик, като е приел следното: Образуваното производство е по повторна молба от 10.11.2009 г. В първата си молба чужденецът е изложил съображения, че се страхува от "кръвно отмъщение" от страна на кюрдския род "зибарите" спрямо него, в качеството му на чл. на рода "мизирите", по повод възникнала вражда между двата рода. По тази молба административният орган е постановил изричен отказ за предоставяне на закрила в двете му форми - бежански и хуманитарен статут. Административното решение е обжалвано от Каван Тауфик, като жалбата му е отхвърлена с решение на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 8468/2008 г., потвърдено с решение на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1517/2009 г. Съдът е приел, че се касае за обективни лични взаимоотношения между жалбоподателя и трети лица. Приел е, че даже и да се приеме, че е налице тежка и лична заплаха от посегателство спрямо молителя, то той търпи това посегателство в условия преди всичко на семеен конфликт. Като основание за подаване на втората молба е съобщение от негови близки, че е направен опит за убийството на баща му. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ, в което е мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Каван Тахер Тауфик, тъй като от проведените интервюта не са установени "нови причини" освен изложените в предишното производство. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - хуманитарен статут, и постановения отказ на председателя на ДАБ е законосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбите на ЗУБ молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато молителят е подал последваща такава, в която не се позовава на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход. Като ново основание е посочена получена информация от негови близки за опит за убийство на бащата на жалбоподателя. От представените по делото доказателства е видно, че обстановката в Кюрдската автономна област е стабилна и регионалното правителство е в състояние да осигури закрила и сигурност на населението. Чужденецът е напуснал легално страната и не е имал проблеми с официалните власти. Съдът е обсъдил и възприел като правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Според чл. 9 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. От изложеното в интервюто се установява, че Каван Тауфик е напуснал легално страната и не е имал проблеми с официалните власти. Правилно административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията за хуманитарен статут, тъй като не е преследван или заплашен от преследване в Ирак от страна на властта или от трети лица. Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, б. "в" във вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Необходимо е съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, като действително не е задължен да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Също така съществуването на такива заплахи, може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая с оглед бежанската история на касатора и данните за обстановката в конкретния регион на Ирак, за него не съществува подобна заплаха или опасност, които да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл. 9 от ЗУБ предпоставки, респ. приетите с чл. 15, ал. 1, б. "в" във вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. С оглед на изложеното, решението на Върховния административен съд - трето отделение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,