Решение № 10661 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5222/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Х. Христов и М. Христова и двамата от гр. Бургас, чрез процесуалния им представител адв. Димитров, срещу решение 473 от 26.03.2021г., постановено по адм. дело 2416/2020г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед 2270 от 10.09.2020г. на Заместник - кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие /СИРР/ на община Бургас, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: Навес с площ 11 кв.м., покриващ прилежащата тераса към самостоятелен обект в сграда идентификатор 07079.607.413.1.12 с административен адрес: гр. Бургас, [адрес], собственост на жалбоподателите. В касационната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че е неправилен извода на съда, че спорният обект е строеж по смисъла на закона, като напротив твърдят, че същият не отговаря на понятието строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ. Навеждат съображения, че спорния обект отговаря на изискванията на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ като преместваем обект и на съоръжение от категорията на слънцезащитните съоръжения и устройства по чл. 93 ал. 1 от Наредба 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Посочват и необоснованост на извода на съда за липса на съгласие за монтажа на навеса от част на етажните собственици, поради наличието на решение на общото събрание за монтажа му, взето с мнозинство. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на заместник кмета по СИРР на община Бургас. Претендират разноски. Ответникът Заместник кмета по СИРР на община Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежни страни адресати на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата срещу Заповед 2270 от 10.09.2020г. на Заместник - кмета по СИРР на община Бургас, с която е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж: Навес с площ 11 кв.м., към ателие 4 на ет. 5 в сграда на [улица] гр. Бургас, изпълнен без строителни книжа. Описанието на строежа е както следва навес с приблизителна площ 11 кв.м., изпълнен от дървена конструкция, подпрян посредством дървени греди и колони, като от страна на фасадата е захванат с дюбели за външната стена на сградата, както и закрепен по същия начин за плътната част на парапета на терасата, като отводняването е осигурено чрез поставена водосточна тръба улук. По описание конструкцията на навеса е дървена от дървени колони, прикрепени с дюбели към фасадата на сградата и парапета на терасата с дървени колони, ребра, столици и обшивка на покривната конструкция с хидроизолация от битумна засмолена хартия със залепена едрозърнеста посипка. За да постанови оспореното решение АС гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и в рамките на предоставени му правомощия от кмета на община Бургас, в съответната форма и съобразно целта на закона, както и че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че заповедта е издадена в съответствие със закона, тъй като, тъй като е достигнал до извод, че е налице извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, а е неоснователно възражението, че спорният обект представлява преместваем такъв по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ. Приел е, че това е така, тъй като е посочил, че навесът, изграден от жалбоподателите няма временен характер, тъй като не е закрепен временно върху терасата и е снабден със система за отвеждане на вода от дъждовете, свързана с отводнителната система на сградата, издаващо стремеж за унифициране на части от външния му вид с фасадни елементи на сградата. Посочил е и че описанието на обекта не съответства на понятието по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, тъй като от характеристиките на навеса е видно, че е невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно. Приел е, че отделянето може да стане с разглобяване и отделяне на съответни елементи, при което ще се загуби индивидуалността му. Приел е, че спорният строеж е изграден без строителни книжа, съответно подлежи на премахване. Поради това е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Оспореното решение е правилно. Изводът на АС гр. Бургас, че не се касае за преместваем обект, а за строеж в настоящия случай е правилен. От събраните по делото доказателства безспорно се установява жалбоподателите Христови са изградили спорния навес с изцяло дървена конструкция, с дървени колони, греди, и с покривна конструкция от греди, столици и обшивка и хидроизолация от битумна засмолена хартия със залепена едрозърнеста посипка, като същият е прикрепен с дюбели за фасадата на сградата и парапета на терасата. Безспорно е установено и, че навесът е изграден без строителни книжа след изтичане на гаранционния срок на сградата, въведена в експлоатация през 2003г., т.е. след 2008г. Във връзка със събраните по делото доказателства и дадените описания на навеса, както в оспорената заповед, така и в СТЕ, приета по делото, е правилен извода на АС гр. Бургас, че спорния обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ и за него не е издадено разрешение за строеж, а не представлява преместваем обект, както правилно е приел съдът. Съгласно § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект не съответства на това определение на първо място, тъй като видно и от доказателствата и от описанието на обекта е невъзможно да бъде отделен от компактно, както е приел и съдът. Отделянето може да стане с разглобяване и отделяне на съответните елементи греди, столици, ребра, колони и т.н. Т.е. при демонтирането навеса ще загуби своята индивидуалност. В тази връзка не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на навеса, то не се установява да е възможно обекта да може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. Не е налице предпоставката да се приеме, че навеса е преместваем обект и съобразно неговото предназначение. ЗУТ приема, че преместваеми обекти са тези, които са за търговска или въобще за някаква обществено обслужваща дейност, като това е вторият белег на преместваем обект, а спорният навес не е такъв. Не може да се приеме и че същият представлява леко слънцезащитно устройства, каквито могат по чл. 93 ал. 1 от Наредба 7 от 2003г. да се поставят без разрешение на прозорците, балконите, лоджиите и терасите, тъй като спорният обект не представлява такова леко устройство каквито са например тентите, а е изградено с дървена конструкция, включително покривна такава. В цялост и във връзка със събраните доказателства спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без надлежно издадени строителни книжа, тъй като представлява надземна постройка. § 5 т. 38 ДР на ЗУТ е по широкото понятие, което поглъща понятието по § 1 т. 1б от ЗКИР , като по самото определение по тази точка е видно, че сграда или постройка е строеж по смисъла на ЗУТ, но понятието строеж по т. 38 от § 5 приравнява на строежи и други обекти. Липсата на издадени строителни книжа прави същия незаконен и съответно подлежащ на премахване при липса на предпоставките, предвид периода на извършването му, за търпимост. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,