Решение № 10888 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5844/2012 г.

Решение № 10888 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5844/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалбата на Сабит Мустафа Ахмед от с. Черноочене, област Кърджали, против решение № 48 от 12.03.2012 г., постановено по административно дело № 371/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 12152/17.11.2011 г. на началника на РУ "Полиция" - Кърджали при МВР за отказ от издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - началникът на РУ "Полиция" - Кърджали при МВР не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. Касаторът Сабит Мустафа Ахмед е сезирал на осн. чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ административният орган с искане вх. № 2357 от 10.05.2011 г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. В мотивите е заявено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. В допълнителни мотиви е посочил, че се грижи лично за охраната на паричните средства на управляваната от него фирма "Йълдъз-България" ЕООД. Началникът на РУ "Полиция" - Кърджали при МВР е издал Решение № 12152/17.11.2011 г. за отказ от издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, и изземване за временно съхранение на огнестрелно оръжие - пистолет "Берета". С оспореното решение № 48 от 12.03.2012 г., постановено по административно дело № 371/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Кърджали е отхвърлена жалбата на Сабит Мустафа Ахмед срещу Решение № 12152/17.11.2011 г. на началника на РУ "Полиция" - Кърджали при МВР. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че административният орган е направил законосъобразен извод относно липсата на изискуемите предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Следователно съответното физическо лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Това законодателно разрешение подкрепя извода за стриктния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие. Оттук произтича и законовото изискване към лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите, когато иска подновяване на вече издадено разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за Сабит Мустафа Ахмед от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоотбрана не е установена, а обстоятелството, че касаторът притежаване на огнестрелно оръжие, както и че към момента е управител и едноличен собственик на "Йълдъз-България" ЕООД, не оборват изводите на административния орган за липсата на причина, обуславяща издаването на облагоприятстващ акт за Сабит Мустафа Ахмед. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд. Всички доводи на касатора се съсредоточават около неговите задължения като управител на търговско дружество, което реализира големи обороти. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ характеристики (чл. 5), предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. Следователно законодателят е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на административния акт, ангажираният доказателствен материал не е оспорен и е анализиран в мотивите на решението, а обстоятелството, че правните доводи на касатора не са споделени от съда, не обосновава извод за наличие на поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това оспореното решение на Административен съд - гр. Кърджали следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд