Решение № 17274 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2013 г.

Решение № 17274 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение № 1387/28.02.2013 г. по адм. д. № 4973/2011 г. на АССГ, с което е отменен РА № 2001006382/02.02.2011 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в допълнение към жалбата. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Рудана 2005" ООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2001006382/02.02.2011 г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения по ЗДДС 75 575,90 лв с лихви за периода м. 1 и 10.2007 г., м. 4 - 7.2008 г. и м. 9 - 11.2009 г. на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 9 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради неосъществени доставки по фактурите на седем доставчика. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда е основателен. В обжалваното решение не са изложени никакви мотиви, обосноваващи изводът на съда за реално осъществени доставки по спорните фактури, с което е допуснато нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Не са обсъдени събраните доказателства, с което е нарушена същата разпоредба. Направените правни изводи за реално осъществени доставки по спорните фактури, без да са обсъдени събраните доказателства, са необосновани. Относно доставките на услуги в нарушение на закона съдът е приел, че е достатъчно да се знае кой е осъществил услугата, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Допуснатите процесуални нарушения са съществени. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство по чл. 220, ал. 1 АПК не може да се уважи искането на касатора спорът да бъде разгледан по същество в настоящата инстанция. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,