Решение № 14694 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2019 г.

Решение № 14694 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник - отдел "Оперативни дейности" - П. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 279/25.04.2019 г. по адм. д. № 154/2019 г. на Административен съд - П., с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-49-0379186 от 22.01.2019 г. за запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, намиращ се в гр. В., ул. "С.", № ..., стопанисван от "Елистел" ООД, гр. В. и забрана достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че мотивите на първоинстанционния съд са непоследователни и нелогични, като са останали неизследвани законовите предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 3 ЗДДС за издаването на оспорената заповед. Намира, че след като е останала неизяснена причината за неподаване на данни към НАП по дистанционната връзка на фискалното устройство, то не е изчерпана превантивната функция на ПАМ за предотвратяване на извършването на ново нарушение. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, представя писмени доказателства и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу процесната заповед, ведно с присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба – "Елистел" ООД, гр. В. не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС – П. е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-49-0379186 от 22.01.2019 г. на Началник-отдел "Оперативни дейности" - П. при ЦУ на НАП за запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, намиращ се в гр. В., ул. "С.", № ..., стопанисван от "Елистел" ООД и разпоредената с нея забрана на достъп до него за срок от 14 дни. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил, че при извършена проверка на 16.01.2019 г. на търговски обект, стопанисван от "Елистел" ООД, представляващ магазин за дрехи, находящ се на горепосочения адрес, са установени отчетени продажби от въведеното, регистрирано и работещо фискално устройство през периода 21.01.2018 г. – 14.01.2019 г. без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП. Прието е, че констатираното представлява нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, поради което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС следва да наложи принудителната административна мярка "запечатване на обект". След анализ на представените от "Елистел" ООД свидетелство за регистрация на фискалното устройство в обекта от 29.06.2011 г., Договор за сервизно и техническо обслужване на устройството с "Кодаф" ЕООД, както и протокол за извършена в обекта проверка № 0329439 от 04.02.2018 г., първоинстанционният съд е приел, че към 04.02.2018 г. органите по приходите не са установили никакви нередности относно същото фискално устройство и дистанционната му връзка с НАП. Решаващият състав е акцентирал върху писмените обяснения на сервизния техник Овчаров, който, позовавайки се на приложените служебни бонове, е заявил, че на 17.01.2019 г. дистанционната връзка на ФУ с НАП е възстановена. При тази фактическа установеност съдът е приел, че след като към датата на издаване на оспорената заповед констатираното нарушение е преустановено, то налагането на ПАМ не е в унисон с целите, посочени в чл. 22 от ЗАНН за прилагане на ПАМ и с принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 от АПК. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, с оглед на което е постановил нейната отмяна. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. Както правилно е приел първоинстанционният съд, освен с материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, прилагането на ПАМ следва да е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН. Наред с това, срокът на налагането на ПАМ следва да е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Същият сочи, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като процесното нарушение е констатирано за първи път и не е установено от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то обосновано решаващият състав е приел, че налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Само така не би се засегнал в по- голяма степен от необходимото стопанският оборот, който е източник на приходи в бюджета. Следва да се посочи още, че целите на принудителните административни мерки са дефинирани в чл. 22 от ЗАНН и са свързани с предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и отстраняване на вредните последици от тях. В този аспект обосновано първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че веднага след извършването на проверката и преди издаването на оспорената заповед за налагане на ПАМ, нарушението е преустановено чрез възстановяването на дистанционната връзка с НАП. В резултат на това са реализирани както преустановителната, така и превантивната функция на ПАМ. След като легитимно признатите цели на принудителните административни мерки вече са изпълнени към датата на издаването на заповедта за ПАМ, то налагането й придобива характер на наказание за извършеното нарушение. ПАМ обаче не е наказание и няма превъзпитателна функция, нито е призвана да осъществява сочената от касатора генерална превенция. Ето защо, като е достигнал до извода, че оспорената ПАМ не е съобразена с целта на закона като издадена в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 2 АПК и чл. 22 ЗАНН, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение