Решение № 14005 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8326/2020 г.

Решение № 14005 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8326/2020 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район "Витоша" – Столична община и на В. Леви против решение № 1688 от 09.03.2020 г., постановено по адм. дело № 3815/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основание съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК и молят за отмяната му. Процесуалният представител на главния архитект на район "Витоша" – Столична община претендира и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – И. Дамянов, чрез процесуалния си представител и изразено лично становище, оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отменя разрешение за строеж № 123/16.05.2018 г. на главния архитект на район "Витоша" – СО, с което е разрешено да се извърши строеж в УПИ ХІІІ-1041, кв. 88, [квартал] - "Плътна ограда с височина до 2. 2- м. към УПИ ХХІІ-1041 и УПИ ХІV-1045 и ажурна ограда към уличната регулация с височина до 2. 20 м. и паркомясто". За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателя е от кръга на лицата, визирани в чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, същият не е уведомен за издаденото разрешение за строеж, поради което прави извод, че оспорването е допустимо. Решението е недопустимо. Изводът на съда за допустимост на оспорването, е незаконосъобразен. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че разрешението за строеж е издадено на 16.05.2018 г. и същото влиза в сила на 07.06.2018 г. Приложимия към този момент ред за обжалване е по чл. 216 ЗУТ (отм.); пред началника на РДНСК в 14-дневен срок от съобщаването на заинтересованите лица, съгласно чл. 149 от ЗУТ. В разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти изрично е отбелязано, че строежът следва да се изпълни изцяло в УПИ ХІV-1045. Освен това И. Дамянов придобива правото на собственост върху УПИ ХІV-1045 на 10.08.2018 г. т. е. към момента на издаване на разрешението за строеж и влизането му в сила същият не притежава вещни права върху съседния УПИ и дори да се предположи, че строителството ще се извърши и в съседния УПИ, (което не съответства на разрешението за строеж), то същият не е следвало да бъде уведомяван за издаденото разрешение за строеж, не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и не може да оспорва същото. Фактът дали строежът ще се изпълни съобразно одобрените строителни книжа е ирелевантен и не обосновава правния интерес на жалбоподателя от оспорване на разрешението за строеж. Ето защо като се произнася по жалбата съдът постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди И. Дамянов да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,