Решение № 9726 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7010/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, подадена чрез гл. юрк. Сухарева, против решение 480 от 17.04.2025 г. на Административен съд - Габрово (АС-Габрово), постановено по адм. д. 368/2024 г., с което е отменено негово решение РЗМ5800-1581/32-1005842 от 16.09.2024 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 450 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и отхвърляне на жалбата срещу решение РЗМ5800-1581/32-1005842 от 16.09.2024 г. Съдебният акт се оспорва и в частта на присъдените разноски.

Ответникът по касационната жалба Ривес ЕООД, представлявано от В. Гайчев, чрез процесуален представител адв. С. Чакалов от САК, оспорва същата като неоснователна в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Габрово е било решение РЗМ5800-1581/32-1005842 от 16.09.2024 г. на директора на ТД Митница София, с което на основание чл. 19, ал. 7 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за Митниците /ЗМ/, чл. 54, ал. 1, чл. 50 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК е определена нова митническа стойност, различна от посочената по митническа декларация /МД/ МРН24BG005100055136R4 от 01.03.2024 г., за два вида стоки: 1. Обагрен трикотажен плат от памук: 100% памук и 2. Трикотажни платове с ширина, превишаваща 30 см: 95% памук, променена е митническата стойност, като за стока 1 от декларираната такава от 14 994. 04 лв. е определена нова стойност от 18 325. 51 лв., а за стока 2 от декларирана 381. 54 лв. е определена такава от 492. 52 лв. Статистическата стойност за стока 1 от 15 120. 81 лв. се определя на 18 452. 28 лв., а за стока 2 от 384. 77 лв. се определя на 495. 75 лв. В решението на митническия орган е определен и нов размер на задълженията за ДДС, като за стока 1 се определя ДДС от 3 690. 46 лв., вместо посочения 3 024. 16 лв., а за стока 2 дължимият размер е 99. 15 лв., вместо 76. 95 лв. Като задължено лице е посочено Ривес ЕООД, представлявано от В. Гайчев, като същото е задължено да заплати разликата между внесения размер на задължението и новоопределения такъв, който е на стойност 688. 49 лв., в едно с дължимата лихва.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

1. На 01.03.2024 г. в митническо бюро /МБ/ летище София, при ТД Митница София, от Ривес ЕООД е подадена митническа декларация /МД/ за митнически режим допускане за свободно плащане на двата вида стоки, с държава на изпращане и произход Турция, декларирана е обща фактурна стойност от 7 572. 53 евро. Декларираната стока 1 е посочена като обагрени трикотажни платове от памук 100% памук - 6 477. 73 м.; ширина 100 105 см; нетно тегло 1 943. 32 кг; бруто тегло 1 961. 65 кг, код по Комбинирана номенклатура /КН/ на ЕС за 2024 г. 6006 22 00, код по ТАРИК 6006 22 00 00; цена на стоката 7 384. 62 евро; митническа стойност - 14 994. 04 лв.; статистическа стойност 15 120. 81 лв., разходи с код АК 550. 98 лв., разходи с код ВА 126. 77 лв. Декларирани са задължения за мито 0. 00 лв. и за ДДС 3 024. 16 лв., което е заплатено. Декларираната стока 2 е посочена като трикотажни платове с ширина, превишаваща 30 см.: 95% памук, 5% еластан 119. 48 м.; ширина 92 см; нетно тегло 49. 45 кг; бруто тегло 49. 92 кг, код по КН на ЕС за 2024 г. 6004 10 00, код по ТАРИК 6004 10 00 99; цена на стоката 187. 91 евро; митническа стойност 381. 54 лв.; статистическа стойност 384. 77 лв., разходи с код АК 14. 02 лв., разходи с код ВА 3. 23 лв. Декларирани са задължения за мито 0. 00 лв. и за ДДС 76. 95 лв.

1. Към МД са приложени търговска фактура от 07.02.2024 г., издадена от турския продавач; международна товарителница от 09.02.2024 г.; сертификат за движение от 07.02.2024 г.; търговска фактура, издадена от представителя Акт Лоджистик АД от 13.02.2024 г. за транспортни и спедиторски услуги; турска износна митническа декларация.

1. При осъществената проверка на документите и въз основа на Заповед 3МФ-30 от 14.01.2020 г. за утвърждаване на списък на стоки с висок риск за финансовите интереси на ЕС, за които се извършва засилен митнически контрол, стока 1 попада под 6006 22 00 от тази заповед, като "други трикотажни платове от памук обагрени" с произход Китай и Турция. По тази причина е активиран рисков профил, който индикирал, че декларираната цена е значително по-ниска от справедливата такава, валидна за стоки със същия тарифен код в ЕС. Съгласно §. 1, т. 40 от ЗМ, "справедливи цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години, като справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Тази разлика между декларирана и справедлива цена е основание за възникване на съмнения за занижаване на декларираната митническа стойност.

1. На 13.03.2024 г. е извършена митническа проверка, за която е съставен Протокол /л. 63/, при което са взети мостри от двете стоки.

1. На 11.04.2024 г. с Писмо рег. 32-783656 от дружеството е изискана допълнителна документация конкретни първични и вторични счетоводни документи.

1. С писмо от 16.04.2024 г. Ривес ЕООД е представило исканите и налични при него такива.

1. На 30.05.2024 г. е изготвен Доклад /л. 102 и сл. / от отдел "Последващ контрол" във връзка с така извършената проверка, като декларираната митническа стойност се отхвърля и проверяващият екип приема, че на обмитяването може да се определи нова стойност в резултат прилагането на чл. 74, §. 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. В този доклад по отношение на стока 1 е отразено, че за статистически цели е направена справка за стоки с код по ТАРИК 6006220000, с държава на произход Турция за периода 01.01.2024 г. 29.02.2024 г. с обагрени трикотажни платове 100% памук и МС на кг 9. 95 и трикотажен обагрен плат памук/полиестер 50/50 с МС 9. 43 лв.

1. Последвало е издаването на РЗМ5800-1581/32-1005842 от 16.09.2024 г. от директора на ТД Митница София, с което на основание чл. 19, ал. 7 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 54, ал. 1, чл. 50 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК е определена нова митническа стойност, различна от посочената по МД. В оспореното митническо решение е прието, че при определяне на митническата стойност на стоките, поставени под режим на допускане за свободно обращение с митнически декларации, подадени от търговското дружество, следва да намери приложение чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013, тъй като никой от останалите вторични методи не може да бъде приложен, поради което на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 е определена нова митническата стойност на поставените по режим "допускане за свободно обращение" стоки. В тази връзка е извършен сравнителен анализ между декларираната в МД стойност за единица тегло, справедливата цена, наличните данни от МИС-ІІІ А и рисковата стойност, като е прието, че рисковият праг представлява 50% от справедливата цена. По този начин за стока 1 декларираната стойност е 7. 72 лв., справедливата цена е посочена в размер на16. 32 лв., а рисковата стойност 8. 19 лв. За стока 2 декларираната митническа стойност е 7. 72 лв., справедливата цена 18. 52 лв., а рисковата стойност 9. 26 лв. Декларираните стойности са под рисковите такива. Определени са нови митнически стойности: за стока 1 18 325. 51 лв. по 9. 43 лв за кг; за стока 2- 492. 52 лв. или 9. 96 лв. /кг.

1. В съдебното производство пред първоинстанционния съд е приета съдебно техническа експертиза, изготвена от вещо лице специалист текстилен инженер. От изготвените експертизи е видно, че конкретно внесените два вида платове са такива с по-ниско качество и на стойност, по-ниска от платовете от памук, т. к. при производството им е използвана специфична технология "oрen end", при която се произвеждат "най-евтините прежди, което може да доведе до значително ниски цени на изработените от тях платове". Наред с това съдебният експерт заявява, че не може да се сравняват като качество платове от чист памук и памук с ликра, съответно с такива от памук с полиестер или 100% вискоза, т. к. е налице съществена разлика в технологията на производството им и използваните за целта материали.

Въз основа на така установените факти решаващият съд е приел, че оспорването е допустимо, а оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Първоинстанционният съд е обосновал извод за отмяна административния акт, като е приел, че решението на митническия орган е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Според АС-Габрово, по делото липсват данни митническите органи изобщо да са изследвали състава и вида на мострите, които са взети при проверката, за да се установи с какви стоки следва същите да бъдат сравнени. За да се търси "справедлива цена" по смисъла на §. 1, т. 40 от ДР на ЗМ, следва да се сравняват и анализират цените на един и същи или поне на сходни продукти, т. к. при сравнение с различни такива те варират и разликите могат да са съществени. Решаващият съд приема, че сравнението следва да обхване изследване на тези цели за един не малък период, като е предвидено той да бъде за "за многогодишен период" - средно за 4 последователни години, съобразно нормата на §. 1, т. 40 от ДР на ЗМ. Такова проследяване въобще не е правено (особено предвид инфлацията в Турция), а е извършено сравнение с две фактури и то за друг тип платове, от началото на 2024 година, което е крайно недостатъчно за установяване на справедливата цена на една толкова разпространена и достъпна стока, която се предлага и на различни цени, с оглед разнообразни фактори, като държава на произход, производствена технология, вид на използваните материали и пр.

След съвкупен анализ на събраните доказателства е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс - според договорната (действително платената) цена на стоките. Счел е, че в решението си митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. На следващо място, съдът е посочил, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс. С акта се определя нова митническа стойност на стоките на основание чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, с формални мотиви без да извърши задълбочен анализ на представените от вносителя доказателства относно декларираната митническа стойност на внесените стоки. Съдът е приел, че от митническия орган не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод. Обосновал е краен извод за незаконосъобразност на митническия акт в съответната обжалвана част.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно съдът е формулирал спора между страните, концентриран върху въпроса налице ли са основанията за определяне на митническа стойност на стоки под 2 от процесната МД по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, за всеки вид стока по отделно по метода на чл. 74, § 2, б. "б" от същия регламент. В тази връзка съдът обосновано е съобразил, че съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от цитирания регламент, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при последователно прилагане на методите, визирани в чл. 74, § 2, букви "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 (Митническия кодекс), и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Според тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.), и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Решаващият съд основателно отбелязва, че сравнението с плат 50/50 памук/полиестер е неотносимо към случая, т. к. тук става въпрос за друг състав на плата, който е внесен от търговеца и който е от 100% памук, при използване на определен специфичен вид технология на плетене, която намалява цената. За стока 2 сравнението е направено със стоки с код по ТАРИК 6004100099 и държава на произход Турция, същия период обагрен трикотажен плат памук/полиестер и плат от 100% вискоза, като внесеният такъв не е като вид от нито един от тези два, той е 95% памук и 5% еластан или отново направеното сравнение е неотносимо.

Правилно АС-Габрово е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, като в хода на развилото се административно производство дружеството е представило всички документи, с които разполага, в т. ч. търговска фактура от 07.02.2024 г., издадена от турския продавач; международна товарителница от 09.02.2024 г.; сертификат за движение от 07.02.2024 г.; търговска фактура, издадена от представителя Акт Лоджистик АД от 13.02.2024 г. за транспортни и спедиторски услуги; турска износна митническа декларация, с които документи е безспорно доказана декларираната митническа стойност. Този извод се подкрепя и от констатациите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, видно от което внесените два вида платове са такива с по-ниско качество и на стойност, по-ниска от платовете от памук, доколкото при производството им е използвана специфична технология, при която се произвеждат най-евтините прежди, което може да доведе до значително ниски цени на изработените от тях платове.

В случая, както правилно е приел административният съд, посочените изисквания за мотивираност на решението на митническия орган не са изпълнени. Само констатацията, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да обоснове извод за това, че са ясни причините, поради които митническият орган преминава към определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, като използва методът, регламентиран в чл. 74, § 2, б. "б" от същия регламент. Прилагането на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В конкретния случай формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013. Както основателно посочва и първоинстанционният съд, при издаване на решението си директорът на ТД София при Агенция "Митници" е допуснал нарушение на материалния закон поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013.

По така изложените съображения решението на АС-Габрово като обосновано и правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми следва да бъде оставено в сила.

По отношение на присъдените разноски от първоинстанционния съд:

В жалбата на първо място се релевира довод, че страна по делото е директорът на ТД Митница София, а не Агенция Митници, на която са възложени разноските. Наред с това се твърди, че присъдената сума за възнаграждение за вещо лице няма характер на деловодни разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, тъй като същите са извършени за доказване в процеса, с оглед на което следва да останат в тежест на страната, която ги е извършила.

На първо място, съгласно чл. 143 АПК (доп. ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая разноските по делото правилно са възложени на Агенция "Митници". Административният орган, издал отменения акт, а именно - директорът на ТД Митница София няма собствен бюджет. Бюджет има юридическото лице, в чиято структура е съответният административен орган. Отговорността за разноските е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон. Административният орган няма гражданска, а само административна правосубектност и именно поради това осъждането за дължимите разноски е на юридическото лице, а не на административния орган.

На второ място, под разноски в съдебното производство законодателят, с оглед на съдържанието на основната разпоредба - чл. 78, ал. 1 ГПК, както и на чл. 143 АПК, разбира разноски за такси, разноски по производството и възнаграждението на един адвокат. От своя страна разноските по производството включват разноски, извършени от страната, във връзка с определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, разходи за извършване на оглед, както и възнаграждение за вещо лице. Отговорността за разноски има санкционен характер срещу субектът предизвикал спора. Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски на страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол, бъде отменен като незаконосъобразен (какъвто е настоящият случай), разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта, респ. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Следователно, отговорността за разноски е свързана с изхода на правния спор и е негова правна последица. Страната, която го е загубила, дължи на насрещната страна (тази, в чиято полза е постановен съдебният акт) направените в производството разноски, вкл. възнаграждението за вещо лице.

По разноските в касационната инстанция:

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски в размер на 600 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство съгласно представен списък, договор за правна защита и съдействие от 11.07.2025 г. Не е налице основание за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение