Решение № 1321 от 30.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11373/2008 г.

Решение № 1321 от 30.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11373/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Василка Иванова Ангелова, Светла Върбанова Кръстанова, Ваня Кирилова Кръстанова, Весела Кирилова Спасова, Елка Драганова Миланова, Тодор Драганов Миланов, Надежда Ангелова Пенева, Цветанка Ангелова Маркова, Жулиета Маринова Александрова, Ангелина Сашова Александрова и Таня Сашова Александрова чрез процесуалния им представител - адвокат Даринка Боева против решение от 31.03.2008 година по адм. дело № 2026/2006 година на Софийски градски съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу заповед № РД-09-80 от 18.03.2005 година на кмета на Столична община, район "Подуяне" за одобряване решение № 7 по протокол № 4 от 26.11.2004 година на техническа комисия. Релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че процесният имот е отреден за комплексно мероприятие, което наред с основните сгради и съоръжения включва и обслужващи такива и мероприятията са реализирани. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Василка Иванова Ангелова, Светла Върбанова Кръстанова, Ваня Кирилова Кръстанова, Весела Кирилова Спасова, Елка Драганова Миланова, Тодор Драганов Миланов, Надежда Ангелова Пенева, Цветанка Ангелова Маркова, Жулиета Маринова Александрова, Ангелина Сашова Александрова и Таня Сашова Александрова против заповед № РД-09-80 от 18.03.2005 година на кмета на Столична община, район "Подуяне". С нея е одобрено решение по протокол № 4 от 26.11.2004 година на техническа комисия за определяне на целия бивш имот № 289, к. л. 322 за застроен - зает от реализирани мероприятия по подробния устройствен план. Твърдяли са, че част от имота е свободна от застрояване и от подземни съоръжения. А реализираното строителство е с неизяснен статут. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е започнало по молба от Надежда Ангелова Пенева за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ за имот пл. № 289 в местността "Колдеви върби" с площ от 981 кв. м. Техническата служба е установила, че имотът попада в в ПУП на кв. "Триъгълника - Ботевградско шосе", кв. V, УПИ I, отреден през 2001 година за склад, автомивка и офиси. За бившия имот 50 са издадени още през 1995 година актова за държавна собственост. От тях се установява, че е актуван застроен и незастроен терен с площ от 15269 кв. м., предоставен на "Пътно управление" към Главно управление на пътищата. Актувани са и: масивна производствена сграда; полумасивна лаборатория; две масивни монтажни работилници (халета); масивна столова със складови помещения; масивна административна сграда; масивен гараж и масивен склад за материали - всички те изградени в периода от 1960 до 1985 година. За изясняване на спора е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Тя е потвърдила констатацията на техническата служба, че процесният имот попада върху УПИ I, отреден за склад, автомивка и офиси и ограден. Бившият имот е зает от две масивни сгради с площи от 135 и 143 кв. м. и сервитутно отстояние от 103 кв. м. Останалата част от 600 кв. м. е асфалтирана площадка за маневриране на товарни и леки автомобили. В съдебно заседание е доизяснено, че цялата площ съставлява заграден двор на "Пътно строителство". При тези данни по делото съдът е приел, че предвиденото за УПИ I планово мероприятие има комплексен характер, включващ както сгради, така и съоръжения и съпътстваща инфраструктура. Преценена от този аспект асфалтовата площадка функционално обслужва реализираните обекти и съставлява част от строителното мероприятие. Поради това и не би могло да се приеме за свободна от застрояване част от бившия имот. Въз основа на това съдът е извел правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В каосационната жалба се твърди, че съдът вместо да приложи правилата на специалния нормативен акт - ППЗСПЗЗ се е позовал на допълнителна разпоредба та ЗУТ, който не се отнася за бившите земеделски земи. Това е отчетено от страната, като грубо нарушение на материалния закон. Доводът е неоснователен. Съдът изрично е анализирал допълнителната разпоредба на пар. 1в, ал. 1 и ал. 2 на ППЗСПЗЗ за строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността. Доколкото е споменал и нормата на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, това е само за да дообоснове вече направения извод, че асфалтираната площадка представлява част от строителното мероприятие. Възражението на касаторите, че асфалтирането на част от терена не съставлява строително мероприятие е резултат от едностранна преценка и е неоснователно. Асфалтираната площадка не би могла да се разглежда и преценява сама са себе си. Безспорно е установено от данните по делото, че целият УПИ е отреден за комплексно по характера си мероприятие. Обособен е, ограден и застроен още след 1960 година. Нанесеният на скицата имот, предмет на реституционна претенция е елемент от този общ урегулиран поземлен имот, усвоен е от него и не може да се обосновава довод за наличие на свободна от застрояване част. На последно място е неоснователен и доводът за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изяснил дали сградите са законно построени. Във връзка с тези доводи, съдът е анализирал спецификата и характера на производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ с неговите нормативно определени функции. Приел е, че проблемите за законността на реализираното строителство са извън определянето на застроената част, поради което не подлежат на изследване в съдебното производство за проверка на законосъобразността на оспорената заповед. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна. Решението на първоинстанционния съд, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение