Решение № 6455 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3945/2021 г.

Решение № 6455 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3945/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. З. от [населено място] против Решение № 555/30.12.2020 г. на Административен съд Перник, по адм. дело № 516/2020 година. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно поддържани от страната съображения се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Ответникът – директорът на Териториално поделение – Перник на Национален осигурителен институт в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно, поради което да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на първоинстанционния административен съд. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на Е. З. против Решение №[номер]**** от 06.07.2020 г. на директора на Териториално поделение - Перник на Националния осигурителен институт (ТП – Перник на НОИ), потвърждаващо Разпореждане № [ЕГН] (протокол №N01122) от 30.03.2020 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване "ПО" към ТП - Перник на НОИ, с което на основание чл. 102, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от 1.01.2020 г., личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст била преизчислена пожизнено за придобития от него осигурителен стаж след пенсионирането. С решението съдът го е осъдил да заплати съдебните разноски в размер на 100 лева в полза на НОИ. Съдът е установил относимите за правния спор обстоятелства, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства. Прието е от фактическа страна, че с влязло в сила Разпореждане от 8.02.2019 г. на длъжностно лице по "ПО" при ТП - Перник на НОИ, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) отпуснатата по-рано лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е била определена в действителен размер, считано от 5.11.2018 година. Лицето е поискало ново преизчисление на пенсията съгласно негово заявление от 2.12.2019 г., като се зачете и осигурителния доход след пенсионирането му. За доказване на общия трудов и осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението съдът е допуснал изслушването на единична съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице съдът е ценил в съвкупност с ангажираните по делото доказателства, като е посочил в мотивите си в кои части му дава вяра, както и причините, поради които го кредитира. Съдът приема за правилно и като се позовава на специалните знания на вещото лице, че изчисленият от пенсионния орган индивидуален коефициент 1. 508, с подаден допълнително осигурителен доход след пенсиониране за времето от 05.11.2018 г. до 30.04.2019 г., е по - неблагоприятен от индивидуален коефициент 1. 519, при който е определен размерът на получаваната до момента от жалбоподателя пенсия - 732, 71 лева. След осъществения контрол по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, административният съд е формирал правен извод за законосъобразност на административния акт и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. С подаденото заявление вх. № 2182-13-1062/02.12.2019 г. жалбоподателят Е. З. е упражнил субективното си материално право по чл. 102, ал. 1 КСО (ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила към дата 02.12.2019 г.) да иска преизчисляване на пенсията си за осигурителен стаж и възраст, тъй като същата е свързана с упражняване на трудова дейност. Правопораждащият факт е допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход в периода след отпускането й. На основание чл. 102, ал. 1 КСО в посочената редакция, заявление за преизчисляване на пенсията може да подаде всяко лице с допълнително придобит осигурителен стаж и доход след пенсионирането му. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението. В конкретната фактическа обстановка с Разпореждане № [ЕГН] (протокол №N01122) от 30.03.2020 г., издадено от "ПО" при ТП – Перник на НОИ, на З. е била преизчислена личната пенсия за ОСВ от 1.01.2020 г., пожизнено по чл. 102, ал. 1 КСО, за придобит осигурителен стаж след пенсионирането. С разпореждането за осигурителен стаж е бил признат стажът, както следва: осигурителен стаж от II категория труд - 27 г., 04 м., 00 дни, осигурителен стаж от III категория труд - 10 г., 03 м., 16 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд - 44 г., 05 м., 16 дни. Процентите осигурителен стаж са изчислени на база на трудовия стаж на жалбоподателя, който възлиза на 44 г. и 5 м. Съгласно § 7б, ал. 2 ПЗР на КСО органът е определил размера по § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО като по - благоприятен, който е 732, 71 лева. Обосновано съдът е изложил аргументи и е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, което не е било опровергано с други доказателства. Административният съд вярно е приел, че по – благоприятният коефициент е 1, 519, при който размерът на пенсията е изчисления до момента и възлиза на 732, 71 лева, съответно, че административният орган правилно е определил общия осигурителен стаж на З., придобит при условията на III категория труд. В този аспект, правните аргументи на първоинстанционния съд, основаващи се на предвиденото в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 НПОС, сочат на законосъобразност на обжалвания административен акт. Съгласно текста на така цитираната правна норма, преизчисляване на пенсията по чл. 102, ал. 1 КСО се извършва, когато това е по - благоприятно за пенсионера, по заявление, подадено по реда на чл. 102, ал. 1. Според ал. 3 на чл. 21 НПОС, в случай че преизчисляването включително по ал. 1 с осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, размерът на пенсията се определя само въз основа на осигурителния стаж, придобит след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. От изложеното съдържание на посочените разпоредби се налага извод, че административният орган е длъжен да прецени, при подадено заявление за преизчисляване, по - благоприятния за пенсионера вариант и съответно размер на пенсията. Преценката на органа подлежи на съдебен контрол, доколкото същият обективира волеизявление в съответния административен акт за отпускане на пенсията в посочения преизчислен и по – благоприятен размер. В случая административният съд надлежно и аргументирано е обсъдил релевантните факти, които е подвел под приложимите материалноправни норми и е достигнал до правилен и обоснован правен извод за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение