Решение № 11571 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2019 г.

Решение № 11571 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2019 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Д "ОДОП"-София, с която се оспорва Решение № 7805 от 20.12.2018 г., постановено, по адм. д. № 11764/2017 г., по описана на Административен съд-София град, с което е отменен РА № Р- 22002216008161-091-001 от 3.07.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1483 от 19.09.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"-София. С оспорения пред първоинстанционния съд РА на РЛ е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 39 548, 69 лв. и лихви в размер на 10586, 97 лв. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като в конкретния случай в хода на ревизията е прието, че това право не е възникнало, поради липса на доставка на стоки. Констатирано е, че преките доставчици не са намерени на декларирания адрес за кореспонденция. От своя страна ревизираното лице е представило фактури, които сами по себе си н доказват доставки. Не са представени доказателства за плащане. Отразено е, че приемо –предавателните протоколи също не удостоверяват приемане на стоките. Липсват данни за място на приемане на стоките. От ревизираното лице не са представени товарителници, складови бележки и въобще каквито и да било документи доказващи получаване на стоките, предмет на фактурите. В жалбата са изложени подробни съображения относно необоснованост на решението. Иска се същото да бъде отменено, както и да бъде потвърден РА в обжалваната част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата-"Олим София" ЕООД се представлява от адв. Димитрова. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е отменил РА, в частта на определените задължения по ЗДДС по фактури издадени от посочените доставчици. За да отмени РА съдът е приел, че в случая предмет по доставките са родово определени вещи. Приел е, че по делото са представени преки и косени доказателства за реалност на доставките. Основно се е позовал на практика на СЕС. Посочено е, че фактурите и приложените към тях приемо-предавателни протоколи, кореспондират с представените договори за доставки. По изложени съображения РА е отменен. Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Процесния РА е издаден в предвидена форма и от компетентен орган. Спор по този въпрос в оспорваното решение не е налице. От представените в хода на ревизионното, административното и съдебното обжалване доказателства не се доказва наличие на реално извършени доставки. За да приеме наличието на доставки АССГ се е позовал единствено на издадените от доставчиците фактури и представените приемо –предавтелни протоколи, договори и фискални бонове. Цитирани са и правните норми на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. От представените протоколи не се установява място на товарене и разтоварване на процесните стоки. Не са ангажирани доказателства за транспортиране на стоките, както и не е извършена проверка в счетоводствата на доставчиците, поради ненамирането им на адрес, с оглед установяване заприхождаване на стоките, както и изписването им. С представените фискални бонове не се доказва и плащане по фактурите т. к. видно от констатациите в РА в хода на ревизията е установено, че според справка за данни от Z отчети на фискалните устройства, от които са издадени фискалните бонове на повечето от доставчиците няма записани обороти, което означава, че същите не са отчитали осъществени продажби. В тази връзка са и направените констатации в РА за липса на подавани годишни декларации от страна на доставчиците, респективно ГФО, които също са игнорирани от АССГ. В този смисъл са и Решение от 6.12.2012 г. на СЕС по дело С-285/11 и Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 на СЕС, където се приема, че за да се признае право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното право. По водене на делото пред настоящата касационна инстанция Директора на дирекция "ОДОП" София, чрез процесуалния си представител е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК, което е основателно предвид изхода на спора. С оглед на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК