Решение № 569 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2018 г.

Решение № 569 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Раймар"ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1423 от 6.03.2018 г. по адм. д. № 13490/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0314809/8.11.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда доводи, че при извършената от проверяващите контролна покупка в обекта на дружеството, същото е издало касов бон, а в оспорената заповед липсва фактическо основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, тъй като по делото липсват данни за извършено плащане от клиента по стокова разписка от 9.10.2017 г. Твърди, че съдът не е отчел липсата на мотиви в заповедта за налагане на ПАМ относно срока за нейното налагане. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП -София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение в първата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С оспорената пред АССГ заповед, на дружеството- касатор е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на обект – цех за производство и търговия с ГО и СОМ, находящ се в гр. Кресна, Главен път Е79, стопанисван от "Раймар" ЕООД, за срок от 14 дни, както и забрана за достъп до обекта за срока на действие на принудителната мярка, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазени изисквания за форма и без допуснати в хода на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел за безспорно установено неизпълнение от страна на дружеството на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за регистриране и отчитане на извършената в стопанисвания от него обект продажба чрез издаване на фискална касова бележка, което обуславя наличие на материалните предпоставки за налагане на ПАМ-запечатване на обекта по чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС. Приел е, че оспорената заповед не е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като административния орган е направил подробно аргументирана преценка по отношение срока на ПАМ с мотиви, които съдът е намерил за напълно достатъчни за формиране на извод относно спазване изискванията за съразмерност, приложими при упражняване на оперативната самостоятелност. Съдът е извел заключение, че мярката цели постигане на промяна в начина на извършване на дейността на конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният-недопускане вреда на фиска, което в случая е законоустановената превантивна цел. Решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, в приложимата редакция, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Редът и начинът за издаване на фискална касова бележка е регламентиран в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства / заглавие изм. ДВ, бр. 80/2018 г. –сега Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/, като в чл. 25, ал. 1, т. 1 е предвидено, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Според ал. 3 на чл. 25 фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал. 8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС. В конкретния случай при извършване на контролна покупка в проверявания обект на дружеството, за извършената продажба на проверяващите е издадена ФКБ. Това обстоятелство е отразено в съставения протокол за извършена проверка на дата 23.10.2017 г. Същевременно в раздела за отбелязване събраните доказателства към протокола, в графа "забележки" са посочени като събрани доказателства стокови разписки № 23526/09.10.2017 г., № 23762/23.10.2017 г. и № 23761/23.10.2017 г., както и разпечатка от електронния дневник, постъпила и експедирана дървесина. Процесната стокова разписка № 23526/9.10.2017 г. на стойност 340 лв., касателно стока "Дърва, нарязани и сцепени" с получател С. Петрова и с положен печат "платено" върху разписката, след сравнение с отпечатания на датата на извършената проверка КЛЕН, е възприета от органа като документ удостоверяващ извършена продажба без да е издадена фискална касова бележка за извършено плащане. Съответен на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1/в приложимата редакция/ и ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е извода на АССГ, че са налице материалното правните предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за прилагане на ПАМ. Неправилно обаче съдът е счел, че оспореният пред него акт е мотивиран в частта относно продължителността на срока на ПАМ-запечатване на търговския обект, както и че този срок е съответен на установения с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК принцип на съразмерност, съобразно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. На първо място изложените от органа мотиви, обосноваващи продължителността на срока са общи, свързани предимно с осигуряване държавната принуда и защита на трайно установените правни аргументи, но не става ясно защо органа е възприел 14-дневен срок за прилагане на процесната ПАМ /при определен в нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС срок от 0 до 30 дни/ предвид спецификата на конкретния казус. В настоящия случай при безспорно установените по делото факти на издаден касов бон при контролната покупка, липса на други събрани доказателства, удостоверяващи извършено плащане касателно процесната стокова разписка, както и липса на данни за наличие на предходни нарушения от страна на проверяваното дружество и произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, налагането на ПАМ за приетия от органа срок не може да се определи за съразмерно. Тази продължителност на срока засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и противоречи на целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Само обоснована преценка от страна на органа, свързана с конкретно установени обстоятелства, установяващи превес на негативно поведение в проверяваното лице не би имала за последица засягане на стопанския оборот, чрез налагане на ПАМ от вида на процесната в по-голяма степен от необходимото, включително и като източник на бюджетни приходи. При така установените факти по делото не може да се приеме, че определеният от административния орган срок на ПАМ в заповедта, е съответен на легитимно признатите цели на принудителните административни мерки към датата на нейното издаване. Налага се извода, че оспореният пред АССГ акт е незаконосъобразен като издаден в несъответствие с целта на закона. Горните обстоятелства не са съобразени от първоинстанционния съд, при което същия е достигнал до неправилни и необосновани правни изводи, в противоречие с приетия по делото доказателствен материал. Обжалваното решение, като постановено при релевираните касационни основания, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което съобразно изяснения от фактическа страна спор оспорената заповед се отмени като незаконосъобразна. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски, като при представени доказателства за договорена и заплатена сума за адвокатско възнаграждение в първата инстанция в размер на 1500 лв. и ДТ -10 лв., както и ДТ за касационна инстанция в размер на 25 лв., следва да се присъдят разноски за двете инстанции общо в размер на 635 лв., при уважено възражение за прекомерност от ответната страна и редуцирана сума за платеното възнаграждение от 1500 на 600 лв. с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение