Решение № 6492 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3492/2017 г.

Решение № 6492 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3492/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Х. З., гражданин на Афганистан, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Т. срещу решение № 484 от 24.01.2017 г., постановено по административно дело № 11389/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № УРИ 5392-ПАМ-7379/22.10.2016 г. на началник сектор "Миграция"- СДВР, с която спрямо чужденецът е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" (СДВНЧ). Касационният жалбоподател по подробно изложени в жалбата доводи оспорва решението, като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - началникът на Сектор "Миграция" при СДВР, чрез процесуалния си представител, юрк. Цановска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното: Със заповед № УРИ 5392-ПАМ-7378/22.10.2016 г. на началник сектор "Миграция" - СДВР, на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1, на А. Х. З., гражданин на Афганистан е наложена ПАМ "Принудително отвеждане до границата на Р. Б.". С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № УРИ 5392-ПАМ-7379/22.10.2016 г. на началник сектор "Миграция" - СДВР е разпоредено да се настани принудително в СДВНЧ при дирекция "Миграция" оспорващия А. Х. З., роден на 03.05.1998 г., придружаващ непълнолетния си роднина - Ф. Х. З., роден на 13.01.1999 г. на осн. чл. 44, ал. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от ЗЧРБ. Принудителното настаняване е мотивирано с необходимостта да се създаде организация за пътуване до страната по произход. По делото е приложен приемо-предавателен протокол, от който се установава, че на 22.10.2016 г. в СДВНЧ - С. са настанени А. Х. З. и Ф. Х. З., и двамата без документи за самоличност. На 09.12.2016 г. по делото е постъпил социален доклад от ДСП С., от който е видно, че лицето е освободено от СДВНЧ и е предадено на ДАБ - МС. От докладна записка № УРИ 5392 р-4627 от 22.10.2016 г. е видно, че на 21.10.2016 г. при рутинна полицейска проверка от служители на СДВР са задържани 6 лица от мъжки пол, без документи за самоличност, представили се като граждани на Афганистан сред които и оспорващия А. Х. З. роден на 3.05.1998 г. Първоинстанционният съд е установил, че жалбата е подадена извън преклузивния 14 дневен срок, но предвид наведените в нея доводи за нищожност следва да бъде разгледана само по отношение на искането за прогласяване на нищожност на заповедта. Съдът съобразно правомощията си по чл. 168, ал. 2 АПК е извършил проверка на оспорената заповед. Обсъдил е обстойно всички критерии, водещи до нищожност. На първо място съдът е обсъдил твърдението направено в жалбата, че оспорващият е непълнолетен, като въз основа на представената по делото административна преписка е направил извод, че А. Х. З. е чужденец, който не разполага с документи за самоличност. При извършената полицейска проверка на 21.10.2016 г., същия сам е посочил имената си, гражданството и рождената си дата - 3.05.1998 г. Тези данни, снети от чуждия гражданин в хода на административното производство, са посочени и в оспорената заповед. Така заявената от лицето дата на раждане обосновава извод, че е пълнолетно, както е прието и от административния орган. Съдът е изложил доводи, че това обстоятелство не е оспорено или опровергано от А. Х. З., както в хода на административното производство, така и при връчване на заповедта. При така установеното съдът е стигнал до извод, че това твърдение в жалбата за непълнолетност на чужденеца е недоказано в настоящото производство, тъй като не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока, нито са формулирани искания за събиране на доказателства. На следващо място съдът е приел, че съгласно чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, принудителните административни мерки се налагат със заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция", и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерство на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. В настоящия случай заповедта за налагане на ПАМ по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е издадена от началник сектор "Миграция", който е надлежно оправомощен със заповед № 513з-2674/28.04.2015 г. на директора на СДВР. Следователно заповедта е издадена от компетентен административен орган. Съдът е отбелязал, че в случая не намира приложение и нормата на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, тъй като оспорващия е пълнолетно лице. Предвид така установеното съдът е заключил, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. Не е засегната и от толкова съществен порок, обуславящ нищожността й. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо и правилно. Предмет на съдебното производство е само валидността на издадения акт, което определя предмета на делото и обхвата на съдебния контрол. Законът не е въвел легално определение за нищожност на административен акт като основание за отмяна извън преклузивния срок по чл. 149, ал. 5 от АПК. За това за всеки конкретен случай съдът осъществява проверка дали е допуснато толкова тежък, съществен порок на властническото волеизявление, наличието на който да препятства настъпването на целените от закона правни последици. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. В настоящия случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, като в заповедта са посочени правните и фактически основания, послужили за издаването й. С оглед изложеното основният довод на касатора за нищожност на заповедта поради неотчитане на твърдяната от него възраст е неотносим към правилността на обжалваното решение, защото това е довод, който би имал значение за евентуалната унищожаемост на акта, но не е обстоятелство, което да обоснове нищожност на оспорената заповед. Такива са и доводите му за нарушение на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ. Предвид изложеното правилен се явявя крайният извод на решаващия съд, че заповед № УРИ 5392-ПАМ-7379/22.10.2016 г. на началник сектор "Миграция"- СДВР не е нищожна . По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,