Решение № 12580 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2020 г.

Решение № 12580 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2020 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Б. от [населено място], против решение № 80 от 09.07.2020 г., постановено по адм. д. № 119/2020 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отменено решение № 198-МИ/22.06.2020 г. на Общинска избирателна комисия(ОИК) - гр. Разград. С него е отказано предсрочно прекратяване на пълномощията й като общински съветник. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение - като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, 3 от АПК. Касаторът излага съображения, че съдът неправилно е приел, че производството по делото е реда на чл. 459 от Изборния кодекс позовавайки се на разпоредбата на чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА. Счита, че това решение на ОИК подлежи на обжалване пред ЦИК. При вземане на решението не е било налице необходимото мнозинство на ОИК от две трети, в резултат на което ОИК не е приела решение за предсрочно прекратяване на пълномощията и, както и не е приела решение с което да откаже предсрочно прекратяване. В случая ОИК е постановила решение с което е удостоверила липсата на необходимото мнозинство, поради което не може да вземе решение и затова този тип решения подлежат на обжалване по реда на Изборния кодекс - чл. 88, ал. 1 от ИК, а именно пред ЦИК. Счита, че съдът неправилно е постановил решение с което отменя решение на ОИК за отказ за предсрочно пре кратяване на пълномощията и тъй като такова решение няма. С постановеното решение ОИК отхвърля сигнала и административния съд неправилно е тълкувал диспизитива на решението на комисията. Развити са и доводи за неправилно тълкуване разпоредба на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА в частта "за общинската администрация ", тъй като не се касае за лице, осъществяващо функции по силата на трудово правоотношение в същата общинска администрация. Длъжността която заема като "управител на ДСП " не може да се счита като част от общинската администрация съгласно ЗА, Класификаторът на длъжносттите в администрацията и Закона за публините финанси. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. В открито съдебно заседание Р. Б. не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Общинска избирателна комисия - Разград, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Ответната страна -Политическа партия ГЕРБ в писмени бележки представени по делото, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на съда за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че административният съд правилно е изяснил релевантните за спора факти, обсъдил е доказателствата и е приложил правилно материалния закон. Счита изводите на съда, че жалбоподателката е заемала длъжност която е част от общинската администрация за обосновани и правилни. Приема, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна и предлага да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред Административен съд - Разград, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от В. В. в качеството му на представител на ПП "ГЕРБ ", против решение № 198-МИ / 22.06.2020 г. на Общинска избирателна комисия - гр. Разград, с което е отхвърлен подадения сигнал на общинските съветници от ПП "ГЕРБ" и е отказано предложение за предсрочно прекратяване на пълномощията на касаторката като общински съветник на основание чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА поради несъвместимост. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че Б. е избрана за общински съветник в ОС - Разград с Решение № 192-МИ/17.11.2019 г. на ОИК - Разград от листата на "БСП за България ". В сигнала е посочено, че същата работи по трудов договор, като управител на Домашен социален патронаж (ДСП), поради което е налице несъвместимост по чл 30, ал. 4 т. 4 от ЗМСМА и следва да се прекратят пълномощията и. Установено е още, че от представените по преписката доказателства е прието наличието на предпоставките на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА. Проведено е заседание на ОИК за вземане на решение за прекратяване на пълномощията на Р. Б. като общински съветник. Поради липсата на необходимото мнозинство от 2/3 от присъстващите членове на ОИК гласували за вземане на решение предложението по същество е отхвърлено. Това решение на ОИК е предмет на съдебен контрол пред АС - Разград. При тези данни съдът е приел, че решението е взето от компетентен орган, в установената форма и при спазване на изикванията за кворум и е валиден административен акт. Приел е обаче, че липсват доказателства касаторката Б. да е уведомена за започналата процедура и реално същата е била лишена от възможност да се запознае с депозираното искане и да даде своите становище. Допуснатото нарушение по чл. 26, ал. 1 от АПК с което са нарушени правата на Б. е приел за съществено нарушение на административнопроизводствените правила по вземане на решението. На следващо място преценил, че според приложения Правилник за реда и организацията на дейността в ДСП, той е административно звено към общината, като е приел, че длъжността която заема Б. е щатна длъжност от общинската администрация. По тези съображения приел наличие на основанието по чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА. и е счел решението на ОИК - Разград за постановено в нарушение и на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства(които не се оспорват ) е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи, които на основание чл. 221, ал. 2 изречение последно от АПК се споделят и от настоящата касационна инстанция. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в случая неправилно производството се е развило по реда на чл. 459 от ИК във връзка с чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА. Оспореното пред съда решение на ОИК Разград намира своето основание в чл. 30 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), съгласно който, когато се установи, че обстоятелствата за прекратяване на пълномощията по ал. 4 от същия текст от закона са налице, ОИК прекратява пълномощията на общинския съветник и обявява за избран за общински съветник следващия в листата кандидат. Според чл. 30, ал. 8 ЗМСМА решенията по ал. 6 могат да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица или от централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или от упълномощени от тях лица, по реда на чл. 459 от Изборния кодекс (ИК). При така установеното приложимо право правилен е изводът на административния съд, за неприложимост на разпоредбата на чл. 88 от ИК. Още повече, че в чл. 87 от ИК уреждащ правощията на ОИК не е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на пълномощията на избрания общински съветник. Те се уреждат от ЗМСМА както правилно е приел и първоинстанционния съд. Неприемливи са и доводите изложени от касационната жалбоподателка, че в случая е налице сигнал и неправилно съдът е тълкувал решението на ОИК и неговия диспозитив. В АПК - Глава VIII, чл. 107 и сл. уреждат реда и начина за подаване на предложения и сигнали до административни органи и разглеждането им, но в случая тя не намира приложение. Разпоредбата на чл. 107, ал. 4 определя характера и съдържанието на сигналите и те са свързани с незконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Видно от приложеното искане то е по чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА с което е сезирана ОИК. Именно заинтересована страна е сигнализирала и поискала прекратяване на пълномощията на общинския съветник поради заемането на щатна длъжност в общинската администрация. Не намира опора в закона и твърдението, че решението е необосновано и несъобразено с материалния закон. Понастоящем под формата на възражения за необоснованост на изводите на съда и за неправилно приложение на материалния закон се релевират същите възражения, които са разгледани и отхвърлени от първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Съдът е осъществил задълбочен анализ на нормата на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА, очертаваща предпоставките за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник и посочваща, че последните се прекратяват предсрочно при избирането му за народен представител, министър, областен управител или кмет, при назначаването му за заместник-министър, заместник областен управител, заместник-кмет, кметски наместник или на щатна длъжност в съответната общинска администрация. Поддържаните и в касационната жалба доводи, че длъжността която заема Б., не е част от съответната общинска администрация, е неоснователен. По силата на чл. 2 от Правилника за реда и организацията на дейността на ДПС (Домашен социален патронаж ) изрично е посочено, че той е административно звено към общината. От друга страна, съвкупният анализ на посочените по-горе разпоредби води до извод, че длъжността заемана от Батова е част от общинската администрация, именно поради което и се назначава с трудов договор на кмета на общината и лицето(л. 14). Затова е и налице несъвместимост по смисъла на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА.. Волята на законодателя е ясно посочена в текста на тази разпоредба и не се налага нито корективното тълкуване на нормата, нито прилагане на други норми по аналогия, какъвто опит е направен в касационната жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати сочените в касационната жалба пороци на решението, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,