Решение № 45 от 4.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 482/2011 г.

Решение № 45 от 4.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 482/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Е. т. "В. Г. - В." [населено място], подадена чрез адв. В. М. - АК С. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 13 от 08.02.2011 г. постановено по гр. д № 502/2010 г. на ОС-Сливен, в частта, с която е отменено Решение № 74 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 517/2008 г. на РС- Нова Загора и е постановено ново, с което са отхвърлени исковете на [фирма] [населено място] срещу [фирма] С. за собственост на основание чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, респ. неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, в нарушение на съществени процесуални правила и е необосновано, отменителни основания по см. на 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1 ГПК с довод, че въпросът за реда за призоваване на страна- юридическо лице по реда на чл. 38 и чл. 39, ал. 1 ГПК в хипотезите на посочен адрес на управление на юридическото лице-ответник и на адвокат -пълномощника без изрично искане съдебните книжа, в т. ч. обявлението за изготвено решение, да се връчва на пълномощника, е разрешен от въззивния съд в смисъл обратен на този, изразен Решение № 529/21.06.2010 г. по гр. д. № 642/2010 г. на ВКС-3 отд. на ГК Касационното обжалване е допуснато и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материално правния въпрос за възможността да се придобие по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, части- отделни стаи от административна сграда, без самостоятелното им обособяване от гл. т. на ел. захранване, В и К, ОВ и др. системи, за възможността да се присъедини владението на праводател, когато има повече от един правоприемник и не е установено, кой на какво е правоприемник след като владението е фактическо положение и не е налице правоприемството, което касае трансмисия на права, след преценката, че този въпрос макар и да касае частна хипотеза, при липса на съдебна практика, налага произнасяне от ВКС, което би било от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма] С., с който се поддържат доводи за законосъобразността на въззивното решение по въпросите за основателността на възражението за придобивна давност. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 281 ГПК и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, в обжалваните част окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция по уважените срещу [фирма] С. искове, с които е признато за установено, че [фирма] [населено място] е собственик на двуетажна масивна стоманено-бетонна административна сграда с разгъната застроена площ от 1400 к. м./ без земята върху която е построена - УПИ * в кв. 339 по ПУП на [населено място] в., [община]/, като и в частта, с която ответника е съден да предаде владението на две реално обособени части с площ от 71.28 кв. м. като и в частта по отменен и НА № * / 2008 г. и е постановил ново решение, с което исковете са отхвърлени. Решението е валидно и процесуално допустимо. Пред въззивната инстанция, касаторът- въззиваема страна е. т. "В. Г. -В." [населено място], е поддържал становище, че въззивната жалба на "Б." - АД е просрочена, след като търговското дружество не е намерено на адреса, посочен по делото. Принципната позиция на ВКС, изразена с Решение № 529/21.06.2010 г. по гр. д. № 642/2010 г. на ВКС-3 отд. на ГК, в отменително производство, че съобщението за изготвено решение, съгласно чл. 38 и чл. 39 ГПК, се връчва на страната на адреса, който е посочен по делото, а когато страната е посочила в седалището на съда лице- съдебен адресат, на когото да се връчват съдебните книжа или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или пълномощника, следва да бъде възприета като правилна, в смисъла на съображенията, изложени и с Решение № 249 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 397/2009 г. на ВКС-I. отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно, че като е предвидил възможността съдебните книжа да се връчат на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната - процесуален представител по пълномощно да извършва необходимите правни действия, изискващи стриктно съблюдаване на специфичните процесуални правила. Ако страната изрично е заявила, че желае да получава съдебните книжа на адреса на процесуалния представител, неспазването на този начин за връчване на съдебните книжа на страната, съставлява нарушение на процесуалните и права. Обратното, когато страната има процесуален представител, но не е посочила точно кому да се връчват съдебните книжа - на адреса на управление на юридическото лице или на адреса на процесуалния представител, то действията на съда по връчването, при ненамерена на адреса страна поради промяна на адреса на управление /в хипотезите на юридическо лице/, и на адреса на процесуалния представител, не могат да се тълкуват като нарушение, тъй като законодателят е вменил като основно задължение на съда да съдейства на страните да упражняват ефективно процесуалните си права в рамките на реализираната съдебна защита. Ето защо, при данните по делото, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила и решението му е процесуално допустимо, приемайки, че връченото на обявлението за изготвено съдебно решение на първата инстанция на адреса на пълномощника, е надлежно връчване на съдебни книжа и следва, че от този момент тече срока за въззивно обжалване. Решението на въззивния съд е неправилно. За да отмени решението на първата инстанция и отхвърли заявения иск за собственост по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че няма спор по фактите, препращайки към фактическите изводи на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК. Производството е образувано по заявените установителен иск за собственост на сграда в [населено място] войвода и ревандикационен иск на конкретни реално обособени обекти на [фирма] [населено място] срещу Б. - АД. Ищецът - [фирма] [населено място] поддържа материално-правната си легитимация на собственик на двуетажна масивна стоманено-бетонна сграда - административна сграда, с разгъната площ от 1400 кв. м. / без земята/, на основание Договор за покупко-продажба от 17.05.2008 г. по НА № */2008 г. с праводател- З. к. з. ч. с. / З./ "С. в.", която кооперация е придобила разпоредената собственост по Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.1996 г. по решение на ОС на правоимащите чл. кооператори на прекратеното ТКЗС "П. Е. " [населено място] в. Ответникът Б. - АД се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост № */ 2008 г., от 21.05.2008 г., като в хода на производството възразява и поддържа, че е собственик на основание давностно владение на реално обособени части от следния недвижим имот- двуетажна масивна сграда, находяща се в [населено място] в., построена в УПИ * в кв. 14 по плана на селото, съответно с площ от 78 кв. м., разположени на втория етаж на сградата със самостоятелен вход за втория етаж от север, ведно със съответните идеални части от общите части за етажа-коридор от 72.76 кв. м. и стълбище от 15.05 кв. м., както и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Поддържана е теза, че владението е осъществявано от съответните предприятия и организации, чиито правоприемник е Б. -АД, без прекъсване по отношение на процесните реално обособени части на сградата от построяването и, предвид на участие в строителството на сградата, предназначена за П. и ТКЗС. Не е спорно, че теренът, върху който към 1965 г. е построена сградата, като Д. н. ТКЗС "П. Е. " [населено място] в., С. е бивша собственост на ТКЗС- стопански двор, обстоятелство отразено по Скица и по разписен лист, които писмени доказателства, макар и да не съставляват титул за собственост, са категорична индиция за титуляра и характера на собствеността на терена. Правото на собственост на сградата, при липса на подробна документация, съгласно презумпцията на чл. 92 ЗС, принадлежи на собственика на терена т. е. е възникнала като приращение и е била собственост на ТКЗС "П. Е.". На това право на собственост, ответникът противопоставя правото на собственост на реално обособените части от процесната сграда по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, за времето до 2008 г., когато е издаден констативния нотариален акт за собственост. Съгласно констатациите на съдебно-техническата експертиза "Сградата в [населено място] в." е заведена като дълготраен материален актив по сметка 203 на ответното търговско дружество. Изводите на въззивния съд, че ответникът е придобиел по давност спорните "реално обособени части" от сградата, са неправилни. Придобивната давност като оригинерен способ за придобиване право на собственост предполага упражняване на чуждите правомощия на собственост / владение, ползване и разпореждане във фактически аспект/ от страна на едно лице, което не е собственик в рамките на период не по кратък от 10 години. Владението на имота следва да е спокойно, явно и необезпокоявано от страна на носителя на правото на собственост, като фактическата власт се упражнява от несобственика с намерение за своене. Правото на собственост е абсолютно вещно право, то предполага правоотношение на едно лице спрямо конкретна движима или недвижима вещ по начин, който задължава всички останали субекти на гражданския оборот за зачитат правото. За да се трансформира в право на собственост в полза на владеещия несобственик, упражнената фактическа власт следва да е спрямо конкретен обект на правото на собственост- движима или недвижима вещ, респ. ограничено вещно право на такава вещ. Реално обособени части от сграда, с оглед използването им за конкретна дейност, доколкото не е налице одобрен арх. проект за разделяне, отделяне и обособяване на тези части в самостоятелен обект на правото на собственост, не могат да бъдат придобити по давност. Данните по делото сочат, макар и при липса на точно установен момент, че в процесната сграда, придобита като собственост на ТКЗС [населено място] в. е настанена ПТТС на селото. Писмените доказателства- Писмо с-7-783/1966 г. и Писмо С-4-1350/1966 г. потвърждават извода за липса на одобрен архитектурен план за отделяне и обособяване на помещение като станция за извършване на пощенски и телефонни услуги към датата на вече извършеното строителство на Д. н. ТКЗС [населено място] в. От тези данни следва извод, че сградата е изградена като единен обект, с оглед нуждите на ТКЗС "П. Е. "- кооперативна собственост, на която сграда е признат статут на търпим строеж през 2008 г. При издаването на констативния НА */ 2008 г. Нотариусът приема обособяването на реални части само по техническа експертиза/л. 34-опис на представените пред нотариуса документи/, но бе официални документи за узаконено по тази експертиза обособяване на самостоятелен / отделен от сградата със статут на търпим строеж/ обект на правото на собственост. В хода на производството констатациите на това експертно становище са опровергани досежно наличие на самостоятелен вход за втория етаж, на базата на които констатация в нотариалния акт е индивидуализиран обекта на собственост, придобит по давност. При тези данни, изводите на въззивния съд за придобито право на собственост на основание придобивна давност на помещения, част от единна сграда, който не са обособени в самостоятелен обект на правото на собственост, по причина, че в течение на години са ползвани за нуждите на ПТТС, са неправилни и необосновани. Не може да се възприеме за правилна и тезата на въззивния съд за наличие на правоприемство от страна на ответника Б. АД от негови поделения/ структури/ по отношение на владението като фактическо отношение. Допустимостта един правен субект да присъедини владение, осъществявано от негов праводател- структурно поделение, не означава правоприемство, след като по никакъв начин този праводателя не се е позовал на придобито право на собственост до момента на преобразуването му, обусловило извод за правоприемство. Дори да се приеме, тезата на въззивния съд, че е налице "правоприемство на Б. АД", което може да се установи чрез вписванията в Търговския регистър, без да е необходимо страната да сочи доказателства за това /чл. 23 от Закона за ТР/, и въпреки безспорният факт, че в процеса на преобразуване на Б. п. и д. няма един правоприемник, то факта, че не се касае по преминаване на права или задължения, а до преминаване на владение като фактическо отношение, правоприемството като способ за транслиране на права, се изключва. При констатираните пороци на въззивното решение и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. При наличието на изяснен от фактическа страна спор и с оглед на изложеното по-горе, настоящият намира, че следва да бъде постановено ново решение, с което заявените установителен иск за собственост на сграда в [населено място] войвода и ревандикационен иск на конкретни реално обособени обекти от страна на [фирма] [населено място] срещу Б. - АД бъдат уважени. Ищецът е установил при условията на пълно и пряко доказване, че е собственик на процесната сграда - двуетажна масивна стоманено-бетонна сграда - административна сграда в [населено място] войвода, с разгъната площ от 1400 кв. м. / без земята/, на основание Договор за покупко-продажба от 17.05.2008 г. по НА № */2008 г. с праводател- З. к. з. ч. с. / З./ "С. в.", която кооперация е придобила разпоредената собственост по Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.1996 г. по решение на ОС на правоимащите чл. кооператори на прекратеното ТКЗС "П. Е. " [населено място] войвода. Ответникът владее без правно основание процесните помещения и оспорва собствеността, поради което са налице предпоставките на закона за уважаване на заявените претенции, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК бъде отменен и констативния НА */2008 г. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на направените по делото разноски в размер на сумата 1813 лв. / хиляда осемстотин и тринадесет лева/. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия