Решение № 2839 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 562/2025 г.

ВАСОсмо отделение19.03.2025 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 19496 от 10.10.2024 г., постановено по адм. дело 2821/2024 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА ТИВИ ЕМ ТВ ООД, притежаващо ЕИК 206585356, да заплати на Националната агенция за приходите гр. София разноски по делото в размер на 10 802,28 (десет хиляди осемстотин и два лева и двадесет и осем стотинки) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ТИВИ ЕМ ТВ ООД, притежаващо ЕИК 206585356, чрез пълномощник адв. Петров, срещу Решение 19496 от 10.10.2024 г., постановено по адм. дело 2821 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221022004876-091-001/24.07.2023 г., поправен с РА за поправка на РА П-22221023146178-003-001/27.07.2023 г., издаден от Г. Мирчев на длъжност началник сектор - орган, възложил ревизията, и Г. Божев на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП - София, с който на ТИВИ ЕМ ТВ ООД на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО финансовият резултат за 2021 г. е коригиран, като е увеличен със сумата на непризнат разход в размер на 1 351 198.20 лв. и е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 137 499.08 лв. и лихви за забава в общ размер на 16 308.06 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че съдържанието на РД не може да замести липсата на мотиви в РА. Излага съображения, че неоспорените по делото фактури, приемо-предавателни протоколи и др. документи са годни доказателства за извършените доставки. Иска да бъде отменено съдебното решение. Претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Ответникът Директора на Дирекция ОДОП София, оспорва чрез юрк. Арнаудова касационната жалба в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е бил РА Р-22221022004876-091-001/24.07.2023 г., поправен с РА за поправка на РА П-22221023146178-003-001/27.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП - София, с който на ТИВИ ЕМ ТВ ООД на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО финансовият резултат за 2021 г. е коригиран, като е увеличен със сумата на непризнат разход в размер на 1 351 198.20 лв. и е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 137 499.08 лв. и лихви за забава в общ размер на 16 308.06 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: Приходните органи, са достигнали до извод, че са налице основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството, като са приели, че през ревизирания период основни клиенти на дружеството са: Ариста 2017 ООД, В и П лайф ООД, Алвиса ЕООД, ДМ Прециз Спорт ЕООД. Относно произхода на изписаните стоки/разход в размер 1 351 198,20 лв. от страна на задълженото лице не са представени годни и безспорни доказателства относно това, че именно сочения за доставчик Traphycop GmbH, VIN DE284425186, е доставил въпросните стоки - земеделска продукция. Липсвали данни и доказателства за извършена логистика на стоките от Германия до Р България, не били представени доказателства за направени разходи за транспорт. По отношение на представените договори и анекси от ТЕМ ГРУП 66 ЕООД във връзка с твърденията, че именно това дружество е доставчик на всички стоки през 2021 г. - земеделска продукция, ревизиращите са приели, че тези договори не са годни доказателства и не са ги кредитирали, като са счели, че са съставени във връзка и за целите на провежданото ревизионно производство. След обстоен анализ на събраните писмени доказателства в тяхната съвкупност ревизиращите органи са достигнали до извод, че не е установено по безспорен начин извършването на доставки от посочените доставчици. Липсват и не са представени издадени фактури за доставките, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за извършения транспорт, документи за разплащане на доставките и др. доказателства. С оглед на гореизложеното при ревизията на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО финансовият резултат за 2021 г. е коригиран в посока увеличение със сумата на непризнатия разход от 1 351 198,20 лв., като е установен корпоративен данък за довнасяне и са начислени лихви за забава. След преценка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е стигнал до решаващият извод, че оспореният РА е законосъобразен. Приел е, че е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма по чл. 120 ДОПК и не страда от процесуални пороци, които да доведат до неговата нищожност респ. незаконосъобразност. Съдът е установил, че по отношение на спорните разходи в ревизионното производство са представени два договора, анекси и описи към тях, които жалбоподателят представя като разходооправдателен документ. Приел е, че процесните стоки попадат в обхвата на раздел II от Приложение 2 към ЗДДС, като за тези стоки законодателят изисква специфично осчетоводяване на доставките при режим на т.нар. счетоводно обратно начисляване, въведено след измененията на Директива 2013

45

на ЕК, като изискване по чл.163а, ал. 2 от ЗДДС данъкът да се начислява от получателя. Съдът е стигнал до извод, че за спорната сума от 1 351 198.20 лв., включена в общите разходи за 2021 г., съответстваща на балансовата стойност на продадените стоки, не са представени надлежни счетоводни документи: фактури и протоколи. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, прецени, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. По отношение възражението за липсата на мотиви в РА. Съгласно цитираното от касатора Тълкувателно решение 5 от 2015 г. по тълк. дело 4/2014 г. при депозирани писмени възражения от ревизирания субект срещу формираните с ревизионния доклад фактически и правни изводи издателят на ревизионния акт не само че не е обвързан с тях, а е длъжен да ги обсъди, ведно с представените доказателства. То касае въпросът: При неспазване на изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК и липса на подпис на някои от органите по приходите в съставения от тях ревизионен доклад налице ли е нищожност на издадения ревизионен акт, неразделна част от който е този доклад, съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК? Видно е, че в РА са обсъдени възраженията на РЛ, като са налице мотиви, макар и лаконични. Спорният въпрос по делото е дали процесните разходи отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и могат ли да бъдат приети за документално обосновани. Съгласно текста на посочената разпоредба, за да бъде признат като документално обоснован един счетоводно отчетен разход, материалният данъчен закон изисква за целите на данъчното облагане да са налице две кумулативно изпълнени изисквания. Първо - да е налице първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч. Едновременно с това, като второ условие законът изисква този документ да отразява вярно стопанската операция. Следва да се посочи, че в случая за отчетения разход в размер на 1 351 198,20 лв. не са представени първични счетоводни документи. Спорните разходи не отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и не могат да бъдат третирани като документално обосновани, поради липсата на първичен счетоводен документ - фактура и протокол по чл. чл.163а, ал. 2 от ЗДДС. В допълнение касационната инстанция намира за необходимо да посочи и че не са представени доказателства за реално доставени стоки от посочения вид, количество и цена. Въпреки твърденията в касационната жалба, че са налице фактури, приемо-предавателни протоколи и други документи, такива не са налични по делото, не са представени нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство. Видно е, че в касационната жалба всъщност се обсъжда правото на приспадане на данъчен кредит, което не е предмет на настоящия спор. Също така правилно е приел съдът, че договорените срокове за промяна на условия и плащания, не променя императивните норми на данъчното законодателство за издаването на данъчен документ - а именно фактура, при настъпването на данъчно събитие. Въз основа на изложеното се налага обобщаващият извод, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото в полза на приходната администрация като ответник по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 802,28 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК.