Решение № 9496 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6483/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. И. срещу решение № 605/18.05.2026 г. на Административен съд Монтана по адм. д. № 363 по описа за 2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 12/06/3/0/06386/04/01 от 09.10.2025 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - Монтана. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Заявява, че първостепенният съд не е отговорил на доводите му от писмената защита. Прави конкретни оплаквания му за опущения на съда при преценката на писмените и гласните доказателствени средства за разколебаване на установяването на юридическите факти, представляващи материални предпоставки за издаване на оспорения акт. Изразява убеждение, че е отговарял на изискванията за предоставяне на безвъзмездната помощ към момента на сключване на административния договор. Навежда доводи за нищожност на АУПДВ. Иска отмяна на решението и на АУПДВ или отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Монтана, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд Монтана АУПДВ е установено в тежест на А. И. задължение в размер 29 337 лева, представляваща изплатено и подлежащо на възстановяване първо и второ плащане по административен договор №ВG06RDNP001-6.008-0006-С01 от 09.02.2022г. изм. с Анекс №ВG06RDNP001-6.008-0006-С02 от 11.08.2022г. Фактическо основание за издаване на утежняващия административен акт е създаване на изкуствени условия за получаване на предимство при ползването на безвъзмездна финансова помощ. Според администрацията, при кандидатстването му за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" А. И. не е декларирал в декларация - Приложение № 10 към Условията за кандидатстване действителният брой отглеждани птици. При точно изпълнение на задължението за деклариране началният икономически размер на стопанството на кандидата за подпомагане, измерен в стандартен производствен обем надвишавал максимално допустимия размер по т.2.2, във връзка с т. 2 от Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване към датата на подаване на проектното предложение (за икономически размер на стопанството, измерен в СПО, в границите между левовата равностойност на 2000 евро и 7999 евро включително, изчислен по таблица съгласно Приложение № 2), а това изключвало допустимостта на подпомагането и одобряването на проекта. С недекларирането на действителния брой птици се създавали изкуствени условия за получаване на предимство за безвъзмездната финансова помощ. За определяне на броя на отглежданите птици към момента на заявяването им с Декларацията за изчисление на началния стандартния производствен обем на стопанството към датата на подаване на проектното предложение (това е приложение № 10 към Условията…) към декларираните 538 броя кокошки носачки са прибавени 1000 бр. подрастващи кокошки - носачки, които съгласно ВМС № 0000005548 от 23.04.2020г. са придвижени до животновъдния обект на бенефициента на помощта с изпращач „Яйца и птици“ АД. Така началният икономически размер на стопанството, изчислен в СПО е определен на 22 804.64 евро (44 602 лева). С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. По констатациите на съда жалбоподателят е ползвател по административен договор №BG06RDNP001-6.008-0006-C01 от 09.02.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.008 по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. Първото плащане по мярката в размер 19 558 лева е било получено от бенефициента на 16.03.2022 г., а второто на стойност 9 779 лева е на 19.01.2023 г. Проектното предложение на И. с № BG06RDNP001-6.008-0006 по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.008 по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. включвало развитие на ферма за птици-кокошки-носачки. Бизнеспланът и декларацията на А. И. за изчисление на началния СПО съдържали информация, че към момента на подаване на проектното предложение икономическия обем на стопанството му, изразено чрез СПО, за стопанската 2019/2020г. е 530бр. кокошки-носачки и съответно 7858,56 евро. След реализация на проекта се предвиждало отглежданите кокошки – носачки да се увеличат през стопанската 2021/2022г. до 670 бр., на което съответства СПО 9934,40 евро. Съдът е обсъдил последващите административни проверки и събраните в извънсъдебната фаза на производството доказателства, включително писмо с вх.№ 07-125-2000/346#1 от 21.10.2024г. на директора на ОДБХ Монтана, според което до животновъдния обект № 0373640008 /2BG12002/ на А. И. са придвижени 1 000 бр. подрастващи кокошки-носачки от „Яйца и птици“ АД, за което е издадено ВМС №0000005548 на 23.04.2020г. Приел е за установено, че във водения от жалбоподателя „Дневник на партидата“, „Добри фермерски и производствени практики“ ОД-08-03 е отразено доставянето на 1000 птици на 23.04.2020г. по ВМС от 23.04.2020г. Възпроизвел е част от съдържанието на свидетелските показания и е мотивирал отказа си да цени част от тях. Според първостепенният съд АУПДВ е издаден от компетентен орган и при издаването на акта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. На директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Монтана били делегирани правомощия да издава АУПДВ със заповед № 03-РД/1973/08.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Прилагането на избрания от администрацията ред за установяване на публичното държавно вземане е обоснован с действието на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, чл. 7, ал. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. и чл. 17, т. 4 (визира се ал. 4) от административния договор, доколкото съществувала обвързаност с допустимостта на финансирането. По решаващите изводи на съда са осъществени материалните предпоставки за разпоредената от администрацията правна промяна. Прието е, че изкуствени условия се създават чрез спазване на формалните условия за подпомагане, но при наличието на цел на кандидатите да получат предимство. С включването на получените от бенефициента подрастващи кокошки-носачки по ВМС от 23.04.2020 г. при определяне на началния икономически размер на стопанството, измерен в СПО се надвишавал максималния размер по критериите за допустимост на кандидатите по условията за кандидатстване. С недекларирането на действителния брой птици се постигнало привидно, изкуствено създаване на условия за плащане. Осъществен бил и субективният елемент на изкуствено създадените условия. Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя за доставяне по ВМС от 23.04.2020 г. на еднодневни пилета, част от които са предмет на последващи продажби. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Съдебният акт е постановен след изтичане на определения от съда срок по чл. 149, ал. 3 ГПК за представяне на писмени защити, поради което устните състезания са проведени надлежно. В мотивите на решението са описани детайлно доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на АУПДВ, като значителна част от тях са възпроизведени в писмената защита. Писмената защита съдържа допълнителни фактически доводи. Съдът е отговорил на правните доводи на жалбоподателя и така не е засегнал правото му на защита. Становището му по фактическите доводи се изразява чрез собствени фактически констатации, които по хипотеза следва да са основани на познавателната дейност по преценка на доказателствените средства (вж. чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК). Липсват опущения в познавателната дейност на съда в процеса на доказване. Фактическите му констатации съответстват на информационните източници. Мотивиран със съпоставка с официални и частни свидетелстващи документи е отказът да се довери на гласните доказателствени средства и на стоковите разписки за установяване на твърдения от жалбоподател факт за извършено разпореждане с общо 470 от птиците по ВМС от 23.04.2020 г. В изходящ от жалбоподателя частен документ - „Дневник на партидата“, „Добри фермерски и производствени практики“ ОД-08-03 е посочен броят птици доставени на 23.04.2020г. с ВМС№0000005548, като са вписани количествата изразходвани фураж и вода за отглеждането им. Не се твърди и не се установява да е издадено ветеринарномедицински свидетелство за придвижването на птици от последващи продажби, а издаването на такъв документ е било задължително (вж. чл. 132, ал. 1, т. 3а ЗВМД). Не се твърди във водения от бенефициента на помощта дневник да е отразено изписване на заведените пилета по ВМС от 23.04.2020 г. Правилно съдът е ценил като индиция за действителния брой пилета към момента на кандидатстването за помощта установеният с извадка от Регистъра на земеделските стопани факт, че за стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и 2018/2019г. и 2020/2021г.А. И. е заявил отглеждани 1000бр. кокошки-носачки, като само за стопанската 2019/2020г. е заявил за отглеждане 530бр. кокошки – носачки. Определянето на птиците по ВМС от 23.04.2020 г. като кокошки носачки съответства на понятието по Инструкцията към таблица за изчисление на икономическия размер на земеделските стопанства. Според инструкцията към код 4016 птици-общо се отнася сбора на кодове 4017, 4110, 4019, 4020, 4021, 4022 и 4023, като се включват всички птици в стопанството, с изключение на пиленцата в люпилните, които ще се продават като еднодневни. Към код 4017 се отнасят всички кокошки, които вече носят яйца, предназначени за човешка консумация, за разплод, за индустриална употреба и др., както и всички мъжки разплодни птици в стопанството; включват се изведените от производство кокошки и ярките – млади женски птици, предназначени за носене на яйца, които още не са започнали да снасят. И да не са започнали да снасят яйца подрастващите кокошки-носачки доставени от „Яйца и птици“ АД, те като ярки се включват в птиците с код 4017. Първостепенният съд е формирал правен извод за валидност на оспорения АУПДВ. Соченият от касатора порок във формата на акта, относим към реквизитите по чл. 59, ал. 2, т.т. 1 и 8 АПК не обуславя нищожност, дори да е проявен. В представения като препис на хартиен носител електронен документ на акта се съдържа означаване на издалия го орган, което съответства и на длъжността на неговия издател. Правомощието на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ е делегируемо (съобр. чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП). Актът на делегиране е заповед № 03-РД/1973/08.05.2024 г. на изпълнителният директор на ДФЗ. Един и същи фактически състав поражда правомощието да се разпореди отказ за изплащане на второто плащане на ползвателя на помощта и връщане на полученото първо плащане в хипотезите на чл. 30, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б от Закона за подпомагане на земеделските производители. Основания за оттегляне на помощта са създадени и с чл. 17, ал. 3, ал. 4 и ал. 6 от административния договор. Основание по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредбата е бенефициентът да е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива независимо от момента на представянето им, включително когато този документ и/или декларация са били представени на етапа на кандидатстването му за подпомагане. По чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредбата предпоставката е изкуственото създаване от бенефициента условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на подмярката или с приложимото в областта национално или европейско законодателство. Основанието по чл. 30, ал. 1, т. 7 от Наредбата е бенефициентът да не спазва критерий за допустимост, ангажименти или друго задължение, посочени в тази наредба, Условията за изпълнение на проектите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ или административния договор, респ. заповедта за предоставяне на финансова помощ. Понятието за изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на предимство е дефинирано с § 1, т. 12 от ДР на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. като всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Разпоредбата от Регламента е озаглавена „Клауза относно заобикалянето на разпоредби“. и предвижда: „Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.“. С т. 40 от решението на Съда по дело С-708/22 е припомнено, че приложното поле на регламентите на Съюза не може да бъде разширено така, че да обхване и злоупотребите на икономическите оператори. Според т. 41 от същото решение е препратено към решението по дело С-176/20: „…за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза чрез изкуственото създаване на необходимите за това условия.“. В случая е спорно както формалното спазване на предвидените в правната уредба условия, като предпоставката за одобряването на кандидата за финансиране и за извършеното в полза на бенефициента плащане, така и верността на декларацията за доказване на условията за помощта (относно изчислението на началния СПО). С арг. от чл. 5, ал. 2 от Наредба № 10 и т. 1 на Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване преценката за допустимост е съм момента на подаване на проектното предложение. Въведеното с чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10 и т. 2.2 от раздела условие е началният икономически размер на стопанството, измерен в СПО да е в границите между левовата равностойност на 2 000 евро и 7 999 евро включително, изчислен по таблицата съгласно Приложение № 2. С включването на подрастващите кокошки носачки по ВМС от 23.04.2020 г. размерът на стопанството на И. е извън границите, за които подпомагането е допустимо и това представлява основание за възстановяване на предоставената финансова помощ по чл. 30, ал. 1, т. 7 от Наредба № 4. Представената при кандидатстването за подпомагане декларация е с невярно съдържание, тъй като броят на птиците в животновъдния обект е с 1 000 броя по-голям от декларираните 538 птици, което осъществява предпоставките за възстановяване на помощта по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Изборът на земеделския стопанин за поредица от 5 стопански години да регистрира само в годината на кандидатстване за помощта по подмярката на брой птици, с които формално да отговори на условията за кандидатстване за начален размер на стопанството; да осигури надвишаваща горната граница от условията за кандидатстване доставка на птици към датата на подаване на заявлението за подпомагане и декларирането към тази дата на брой птици без тези по покупката сочи на създаването на изкуствени условия за получаване на помощта. Създаването на тези условия е в противоречие с целта на подмярка 6.3 за улесняване и подпомагане на процеса на създаване на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства или поемане от млади хора на вече съществуващи стопанства, формулирана в чл. 2, т. 1 от Наредба № 10, икономическо развитие и укрепване на малките земеделски стопанства като устойчиви и жизнеспособни единици. Функция на тази особена цел е въвеждането на ограничения за начален размер на земеделските стопанства на кандидатите за подпомагане. За касатора е задължението му за връщане на получената финансова помощ. Затова и утежняващият административен акт е законосъобразен, а отхвърлителното съдебно решение – правилно. Дължимо е оставянето в сила на решението. При този изход на делото на ДФЗ /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 300 евро на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение