Решение № 9456 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14628/2017 г.

Решение № 9456 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14628/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу Решение № 1924 от 10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2151/2017 г. по описа на Административен съд– Пловдив (АС Пловдив) в частта, в която агенцията е осъдена да заплати на М. Праматаров следващата се законна лихва върху заплатените адвокатски възнаграждения при обжалване на Наказателно постановление (НП) от 2.09.2016 г., считано от 26.07.2017 г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Счита, че съдебният акт е постановен при неправилно тълкуване и приложение на закона, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по гражданско дело № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС урежда момента на начисляване на лихви единствено при незаконосъобразно изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", но не и за случаи като процесния. Смята, че върху разходи за съдебни разноски не следва да се присъжда законна лихва, защото такава не се дължи. Моли да се отмени решението на АС Пловдив в обжалваната част и да се отхвърли иска на М. Праматаров в частта за претендираните лихви. Ответникът М. Праматаров в подадения чрез адв. И. Нанев от АК Пловдив писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна. Моли да се потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и иска решението да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Национална агенция за приходите е ОСЪДЕНА, да заплати на М. Праматаров, сума в размер на 7891, 20 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 216054-F168579/2.09.2016 г., издадено от Директор на ТД на НАП Пловдив, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по АНД № 6856/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив и КАНД № 754/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, разноски за договореното адвокатско възнаграждение, за двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2017 г. - датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане. На следващо място Национална агенция за приходите е осъдена, да заплати на М. Праматаров, сума в размер на 880, 00 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса и заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдебното решение в неговата осъдителна част за присъдената главница от 7891, 20 лв. и разноски не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е установил, че с Решение № 792/17.05.2017 г. по КАНД № 754/2017 г., Пловдивският административен съд е отменил съдебното решение на РС Пловдив и е отменил НП № 216054-F168579/2.09.2016 г., издадено от Директора на ТД на НАП - Пловдив. От решаващия съд е установено, че по делото пред РС са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 11.10.2016 г., като в последния е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв. за тази съдебна инстанция, платими до приключване на делото. По делото е приложена фактура от 14.11.2016 г. и преводно нареждане за кредитен превод в лева от 14.11.2016 г., удостоверяващи факта на плащане по банков път на сумата от 3600 лв. от страна на ищеца в полза на упълномощения адвокат. На следващо място е посочено, че пред касационната съдебна инстанция лицето е представляван от адвокат въз основа на надлежно упълномощаване на същия и въз основа на Договор за правна защита и съдействие № 159530 от 16.02.2017 г. В тази връзка са представени пълномощно и Договор за правна защита и съдействие № 159530 от 16.02.2017 г., като в последния е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4291, 20 лв., платими по банкова сметка и авизо местен превод от 17.02.2017 г., удостоверяващи факта на плащане по банков път на посочената сума. Акцентирано е, че фактът на заплащане на процесните адвокатски възнаграждения от ищеца не е спорен между страните по делото. Изложени са съображения, които обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Приема, че искът е доказан по основание и размер и като такъв е уважен изцяло. Намира за основателна и претенцията на ищеца обезщетението, да се присъди ведно със законната лихва, считано от 26.07.2017 г. - датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното изплащане. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а постановеното решение в неговата обжалвана част е правилно. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Пред РС Пловдив и АС Пловдив са представени Договори за правна защита и съдействие, с който е установено заплащане от страна на ищеца за осъщественото процесуално представителство. Извършеното плащане в хода на делото е за осъществена по него правна защита. С това е доказана наличие на реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Единственият спорен въпрос в касационното производство е дали адм. съд правилно е присъдил лихва върху обезщетението. Настоящият състав намира за обосновани изводите на съда относно основателността на иска за присъждане на лихва върху главния иск. Доколкото направените разходи за адвокат са основателни и доказани в производството по ЗОДОВ и представляват имуществени вреди, върху тях се дължи законова лихва. Дължи се обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. Според уредбата в процесуалните закони, съдебните разноски, в това число заплатените от страните адвокатски възнаграждения, се възлагат на загубилата делото страна- чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Става дума за парично задължение, което едната страна по спора поема към другата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 ЗЗД. Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяна на наказателно постановление и е присъдил законна лихва от датата на завеждане на исковата молба е правилно и законосъобразно. При постановяване на решението в обжалваната част, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и решението следва да бъде потвърдено. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждането на разноски- чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 228 АПК. Същите следва да се присъдят в размер на 870 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие (лист 11) и фактура от 14.12.2017 г. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение