Решение № 1740 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5692/2018 г.

Решение № 1740 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5692/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Е. Станев, чрез процесуалния му представител адвокат Цолов, срещу Решение № 190/20.02.2018 г., постановено по адм. д. № 287/2017 г. по описа на Административен съд София област, с което са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменено наказателно постановление. По изложени в жалбата съображения се извежда неговата неправилност като постановено при неправилно приложение на материалния закон допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Северозападно държавно предприятие, гр. Враца, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София област се е развило по исковата молба на Е. Станев против Северозападно държавно предприятие, гр. Враца, с която е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на причинени му имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на исковете до изплащането им. Исковете се основават на отменен незаконосъобразен акт на директора на Държавно горско стопанство Ботевград, наказателно постановление, в частта му, с която е постановено отнемане в полза на държавата на лек автомобил и ремарке. Претендираните загуби основава като: разходи за извършен ремонт на отнетия с наказателното постановление автомобил, дължими се поради неправилното му съхранение; разходи, изразяващи се в заплатен винетен стикер и застраховки на автомобила и ремаркето и наложена санкция за неподдържане на земеделска земя, поради липса на стопанисване. Пропуснатите ползи извежда от невъзможността да се получи доход от земеделска продукция, както и от неполучени доплащания от Държавен фонд "Земеделие" по подадени заявления за заплащане на площ, като финансово подпомагане. Неимуществените вреди основава като причинен стрес, състояние на несигурност, напрежение и притеснения. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен акт, но по делото не е доказано да са причинени търсените от ищеца вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Неуважаването на искания за събиране на доказателства, неотносими към правилното решаване на спора не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Приемането и обсъждането на тези доказателства не би довело до правни изводи, различни от тези, направени в обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявените искове, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки. Освен безспорно установената отмяна на наказателно постановление, с което са отнети в полза на държавата лек автомобил и ремарке по делото не са доказани останалите елементи на изведения от закона фактически състав. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че са доказани по делото реално претърпени от ищеца вреди, като пряка и непосредствена последица от отменения акт – стойността на извършен ремонт на отнетия с наказателното постановление автомобил, разходи, изразяващи се в заплатен винетен стикер и застраховки на автомобила и ремаркето и наложена санкция за неподдържане на земеделска земя, поради липса на стопанисване.. Правилно е прието в обжалваното решение, че ако и да са представени доказателства, установяващи извършени разходи за извършен ремонт на отнетия с наказателното постановление автомобил, то не се установява тяхната наложителност именно поради твърдяното от ищеца неправилно съхранение от служители на ответника в периода от отнемането до връщането му. Не се установява състоянието му към първоначалния момент, от което да се изведе и необходимостта от извършване на ремонт и то в обема, посочен в приложената фактура и констативен протокол. Отделно от това не са представени и доказателства за реално извършено плащане на претендираната сума. В представената по делото фактура е посочено, че се дължи плащане в брой, като доказателства за реално извършено такова не са представени по делото. Не е доказано и твърдяното извършване на разходи изразяващи се в заплатен винетен стикер и застраховки От представените по делото застрахователни полици не следва извод, че договорената в тях премия е заплатена, съответно относимост на представената квитанция за закупен винетен стикер с ползването му за конкретния автомобил. По делото не се установява с документи за собственост и твърдяното, че отнетите автомобил и ремарке са собственост на ищеца. Отделно от това правилно е прието в обжалваното решение, че така претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, като негова типична и нормално настъпваща и необходима последица. В съответствие с установената по делото фактическа обстановка по делото е и приетото от първоинстанционния съд, че по делото не са представени доказателства да е настъпила реално причинена вреда от наложена санкция за неподдържане на земеделска земя, поради липса на стопанисване. На ищеца като земеделски производител са наложени санкции, то не се твърди от него и не се доказва реалното им осъществяване, при което да е налице обедняването му с посочената в исковата молба сума. Правилно е прието в обжалваното решение, че от представените по делото доказателства не се установява и причинна връзка между отменения акт и настъпване на претендираните като пропуснати ползи вреди. Обстоятелствата, на които се основава исковата претенция са останали недоказани в развилото се съдебно производство. Заключението на изготвената по делото експертиза не налага извод за основателност на предявения иск, тъй като е изготвено на базата на предположения, а не на реално доказани факти. Обстоятелството, че в предходни години ищецът е декларирал доход от производство на селскостопанска продукция не основава автоматично получаване на такъв и в периода предмет на предявения иск, при обусловеност и от други фактори. Що се касае до твърдяната неполучена субсидия за заявени за подпомагане земеделски земи следва да се отбележи, че са налице влезли в сила административни актове, с които това право е отречено. Отделно от това и твърдяното от ищеца, че невъзможността за обработка произтича единствено от отмененото наказателно постановление не се доказва по делото. Претенцията е за пропуснати ползи, като вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдените доходи, което в случая не е доказано. Правилно с обжалваното решение е приета неоснователност и на предявения иск за обезщетяване на причинени от отменения акт неимуществени вреди. на обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния но само тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани. Не е налице непосредствено, пряко въздействие на отменения акт върху душевното състояние на ищеца, което да подлежи на възмездяване. Претендираните последици, настъпването на твърдените вреди не може да се презумира в исковото производство. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено. Предявените искове, като неоснователни, правилно са отхвърлени с обжалваното решение. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като в настоящето производство не е представляван от такъв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение