Решение № 7316 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3170/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М. С., от [населено място], К. Г. С., Д. К. С. от [населено място], Г. П. Ш. от [населено място], В. О. О. от [населено място], Дан-Мар ООД, с адрес гр. Козлодуй, [адрес] представлявано от Д.Кръстева и от Серес ЕАД, с адрес: гр. Сливен, [адрес] представлявано от Л. Златев всичките представлявани от адв. Р.Маноев против решение 23526/14.11.2024г., постановено по адм. дело 10569/2023г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели заявяват искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора с което да се отмени оспорения административен акт. Алтернативно е направено искане след отмяна на обжалваното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от насрещните страни адвокатски възнаграждение. Производството по делото е образувано и във връзка с частна жалба, подадена от Р. М. С., от [населено място], К. Г. С., Д. К. С. от [населено място], Г. П. Ш. от [населено място], В. О. О. от [населено място], Дан-Мар ООД, с адрес гр. Козлодуй, [адрес] представлявано от Д.Кръстева и от Серес ЕАД, с адрес: гр. Сливен, [адрес] представлявано от Л. Златев всичките представлявани от адв. Р.Маноев против определение 1638/15.01.2025г. постановено по адм. дело 10569/2023г. на Административен съд София - град. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Направено е искане за отмяна на определението и постановяване на определение по същество на искането, с което присъдените с обжалваното решение разноски да се отменят или евентуално намалят. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител правен съветник А.Георгиева, в съдебно заседание е заявила, че оспорва касационната и частна жалба като неоснователни. При подробно изложени съображения прави искане за потвърждаване на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Козлодуй, област Враца, община Козлодуй, ул. Панайот Хитов 1А, представлявано от изпълнителния директор на П. Иванов, чрез адв. Т. Димитров, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба, в режим на евентуалност за неоснователност на същата. При подробно изложени съображения прави искане за оставяне без разглеждане касационната жалба, алтернативно същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. По депозираната частна жалба дружеството в писмена молба излага съображения за неоснователност на същата и прави искане определението да бъде оставено в сила. Ответникът АЕЦ Козлодуй ЕАД, гр. Козлодуй, представлявано от И. Андреев чрез процесуалния си представител адв. Г. Бонева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представя писмено становище Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Изразява становище и по подадената частна жалба, като счита, че определението на административния съд е мотивирано, правилно и постановено в съгласие със закона и практиката на националните юрисдикции. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Частната жалба е подадена в приложимия съгласно срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение 526 от 02.08.2023г. на Министерски съвет на Република България, прието на основание §5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, с което решение се определя енергиен обект нова ядрена централа на избраната от АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД и одобрена от Агенцията за ядрено регулиране площадка /Площадка 2/ да обект с национално значение и за национален обект, в частта му касаеща собствените на жалбоподателите поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Козлодуй, обл. Враца. Съдът е отхвърлил жалбите. За да стигне до извод за законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел, че не е отпаднал правния интерес на жалбоподателите не е отпаднал и жалбата е разгледана по същество. На следващо място е прието, че административния акт е приет от компетентен орган, в изискуемата от чл. 59 от АПК форма. Съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателите, че не е ясна волята на административния орган кое е обявено за национален обект и обект с национално значение. Прието е за ясно и конкретно посочено в решението, че негов предмет е новата ядрена централа, която се предвижда да се изгради на избраната от АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД и одобрена от Агенцията за ядрено регулиране площадка, поради което съдът е установил, че изложените в жалбата доводи за нищожност са неоснователни. На следващо място съдът е приел, че подготовката, съгласуването и внасянето на проекта на акта за разглеждане на заседание на Министерски съвет са спазени изискванията на чл. 32-36 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация. По отношение на съответствието на административния акт с материалния закон съдът е установил, че безспорно процесните имоти, включени в площадка 2 на която се предвижда да се изгради новата АЕЦ, са частна собственост на жалбоподателите, което не е пречка за обявяването им за национален обект по смисъла на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на ЗУТ, доколкото това е предпоставка за прилагане на по-бързите процедури по реда на чл. 34а от ЗДС за отчуждаването им, респективно за одобряване на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект. По направеното възражение, че с оспореното решение се реализира непозволена държавна помощ от Република България в полза на АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД в нарушение на чл. 107, §1 от ДФЕС и Регламент /ЕО/ 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015г. за прилагането на чл. 108 ДФЕС, съдът е преценил, че решението на Министерски съвет не касае пряко или косвено предоставяне на държавни ресурси, по скоро дава възможност при одобряване на ПУП и за отчуждаването на имотите, необходими за реализиране на проекта, да се процедира по при по-кратки законови процедури по ЗУТ и ЗДС. Не на последно място е прието, че е спазена и целта на закона. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. С определение 1638 от 15.01.2025г., постановено по адм. дело 10569/2023г. АССГ е отхвърлил искането на Серес ЕАД, Г. П. Ш., Дан-Мар ООД, Р. М. С., К. Г. С., Д. К. С. и В. О. О. да бъде изменено решение 23526/14.11.2024г., постановено по адм. дело 10569/2023г. по описа на АССГ, като бъде отменено в частта му, с която на АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД и АЕЦ Козлодуй ЕАД са присъдени съдебни разноски. За да постанови този резултат съдът е приел на първо място, че до постановяването на решението, с което разноските са присъдени, по делото не е направено възражение от името на жалбоподателите за прекомерност на платените от заинтересованите страни адвокатски възнаграждение, като без такова възражение съдът не може да намали по свой почин техния размер. На второ място съдът е посочил, че не може да бъде разгледано в производството по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и възражението за неправилно конституиране на АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД и АЕЦ Козлодуй ЕАД като страни в производството. Административния съд е направил отбелязване, че изричната разпоредба на чл. 143, ал. 4 от АПК, според която, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, изключва прилагането на чл. 78, ал. 10 от ГПК, предвиждаща, че на третото лице помагач не се присъждат разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, налагащи неговата отмяна. Правните изводи на административния съд са обусловени от данните от приобщените по делото доказателства и установените въз основа на тях правнозначими факти, по отношение на които от съда са издирени и правилно изтълкувани относимите правни норми. Неоснователно е оплакването на ответната страна за недопустимост на обжалваното решение, поради недопустимост на оспорването, на основание чл. 159, т. 4 АПК. Наличието на правен интерес по чл. 159, т. 4 от АПК е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно оспорване, която следва да бъде доказана за всеки конкретен случай, като за съществуването му съдът следи служебно в хода на целия процес. Такъв интерес притежават само онези лица, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси (процесуалните действия на съда са в съответствие с ТР 3 от 16 април 2013 г., по т. д. 1/2012 г. на ОС на ВАС). Правният интерес трябва да е налице не само при сезирането на съда, тоест при подаване на жалбата, но и по време на целия процес, както и към момента на решаване на делото. След като към момента на решаване на делото е необходимо потестативното право да съществува, то административния съд е достигнал до правилен извод, че правният интерес на жалбоподателите не е отпаднал, въпреки приетата нова разпоредба на чл. 45, ал. 5 от ЗБИЯЕ. Ирелевантно е твърдението на ответната страна АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД, че само Р. С. е направила искане пред първоинстанционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от КРБ и чл. 628 от ГПК във вр. с чцл. 144 от АПК, следва да се посочи, че е налице изрично произнасяне от страна на административния съд с протоколни определения от 14 октомври 2024г., които не са предмет на настоящото съдебно производство. В съдебното производство пред Административен съд София - град е конституирано като страни АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД и АЕЦ Козлодуй ЕАД. Първото дружество със Заповед АА-04-30 от 21.02.2020г. на Агенция за ядрено регулиране е одобрена избраната от АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД площадка за разполагане на ядрено съоръжение ядрена централа. А с процесното решение на Министерски съвет 526 от 02.08.2023г. е определен енергиен обект нова ядрена централа, на избраната от АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД и одобрена от Агенцията за ядрено регулиране площадка /Площадка 2/, за обект с национално значение и за национален обект. Производството по чл. 145 и сл. АПК по съдебно обжалване на процесното решение, е административно по своя характер. При липсата на изключващи ги специални правила, в него са приложими общите правила на АПК. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че в производството пред съда се призовават освен оспорващият, и органът, издал обжалвания акт, всички заинтересовани страни - граждани и организации, участващи в административното производство. Заинтересовани са лицата, чиито законни права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от обжалвания акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения /чл. 15 АПК/. В случая безспорно е, че АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД черпи права от решението на Министерски съвет, предмет на съдебното обжалване пред административния съд. Следователно, оспореният в първоинстанционното производство акт, рефлектират върху правната му сфера. Поради това, дружеството се явява заинтересована страна по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК и е следвало да участва в съдебното производството по обжалване на решението на Министерски съвет. Като е конституирал това лице като заинтересована страна, първоинстанционният съд е не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно административния съд с протоколно определение от 14 октомври 2024г. е отказал да конституира производителите на ел. енергия от ВЕИ, тъй като решението на Министерски съвет не засяга пряко и непосредствено техните права. Неоснователно е възражението на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с конституирането на страните. Съгласно чл. 153 от АПК страни в процеса са оспорващият, органът, издал акта, както и всички заинтересовани лица, засегнати от правния спор, т. е. от съществуването или несъществуването на спорното право. В процесния случай дори да се приеме, че останалите собственици на частни имоти, попадащи в площадка 2, са заинтересованите лица в настоящото производство, то не е налице твърдяното процесуално нарушение, тъй като с неконституирането им не се ограничават правата на касаторите. След като не са засегнати права и законни интереси на същите, по отношение на тях липсва нарушение, поради което е процесуално недопустимо позоваването на нарушение на правата на други правни субекти. Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението, защото съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации. Видно от мотивите в решението, същите макар и кратки, конкретно изясняват спорните въпроси и е налице категорична възможност да се изведе решението на съда по вътрешно убеждение. Противно на твърдяното правилно административния съд е приел, че е ясна волята на административния орган по отношение на обстоятелството кое е обявено за национален обект и обект с национално значение, а именно новата ядрена централа, която следва да се изгради на избраната от АЕЦ Козлодуй-Нови Мощности ЕАД и одобрената от АЯР площадка 2. На следващо място с оспореното решение 526 от 2 август 2023г. на Министерски съвет на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост е определен енергиен обект нова ядрена централа на избраната от АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД и одобрена от Агенцията за ядрено регулиране площадка / Площадка 2/, за обект с национално значение и за национален обект. В посочената разпоредба на §5, т. 62 от ДР на ЗУТ е определен само смисъла на понятието обект с национално значение . Разпоредбата не е нито материалноправна, нито процесуалноправна, въпросът относно националния обект е уреден в текста на §1 от ДР на ЗДС. Видно от същия "Национален обект" е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им, индустриални зони, технологични паркове или индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Действително така определения в процесното решение като национален обект и обект с национално значение не попада в тази хипотеза, но към настоящ момент с бр. 70 от 20.08.2024г. на Държавен вестник е допълнен ЗАКОН за безопасно използване на ядрената енергия /ЗБИЯЕ/, като е създадена нова разпоредба чл. 45, ал. 5 от ЗБИЯЕ от която е видно, че ядрените централи, както и одобрените по реда на чл. 33 площадки за изграждането им са обекти с национално значение и национални обекти. Следователно съобразно тази законодателна промяна следва да намери приложение чл. 142, ал.2 от АПК и да се приеме, че към настоящ момент въпросните обект по силата на чл. 45, ал. 5 от ЗБИЯЕ са със статут на обект с национално значение и за национален обект и дори да се отмени на това основание няма да се постигне търсената от страна на касаторите защита. В тази връзка е неотносимо да бъдат обсъдени наведените доводи по прилагане на Конституцията на Република България. Настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд по отношение на сочещото се от касаторите нарушение на чл. 107 §1 от ДФЕС и Регламент /ЕО/ 2015/1589на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяването на подробни правила за прилагането на чл. 108 от ДФЕС, поради което на основание чл.221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на административния съд. По тези мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които съставляват основания за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. По частната жалба срещу определение 1638/15.01.2025 г., постановено по адм. д. 10569/2023г. на АССГ. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на оспорващата страна за изменение на решението в частта за разноските. За да се произнесе по подадената частна жалба, настоящият състав съобрази следното: С постановеното по делото решение съдът е присъдил в полза на заинтересованата страна АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД разноски по делото в размер на 12 000лв. и на АЕЦ Козлодуй ЕАД разноски по делото в размер на 4800 лева. До постановяване на решението, с което разноските са присъдени, по делото не е направено възражение от името на жалбоподателите за прекомерност на платените на заинтересованите страни адвокатски възнаграждение, като без това възражение съдът не намалява по свой почин техния размер. Съдът е направил извод, че съобразно чл. 143, ал. 4 от ГПК право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, и се изключва прилагането на чл. 78, ал. 10 от ГПК. По тези доводи искането за изменение на решението в частта за разноските на оспорващата страна е преценено като неоснователно. Обжалваното определение е правилно. При постановяване на решението, в частта за разноските съдът е присъдил претендираните от заинтересованите страни разноски. Безспорно е установено, че жалбоподателите не са направили възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в съответния срок. Това се потвърждава и от заявеното в частната жалба, че възражението за прекомерност е направено в нарочното производство по чл. 144 АПК вр. с чл. 248, ал.1 от ГПК. При така установеното настоящият съдебен състав приема, че при липсата на своевременно предявено възражение за прекомерността на адвокатския хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за административния съд не е била налице възможност да намали последния с оглед действителната и правна сложност на делото при условията на посочения текст. В т. 3 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. 6/2012 г., ОСГТК е посочено, че с приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Следователно, административния съд може да намали поискани разноски само ако е надлежно сезиран за това от насрещната страна и до определен процесуален момент до приключване на устните състезания. В случая директорът на жалбоподателите не са направили възражение за прекомерност на поискания от заинтересованата страна адвокатски хонорар. Доколкото такова сезиране не е налице, то административния съд не може да се произнесе по искане за намаляване на поисканите разноски нито при първоначалното им поискване в рамките на проведеното открито заседание за разглеждане на преписката, нито впоследствие, при разглеждане на молбата за изменение на решението в частта за присъдените разноски. Неотносимо е позоваването на решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22 г. По тези мотиви настоящият състав, счете че обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника Министерски съвет разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторите следва да заплати на ответника по касационната жалба АЕЦ Козлодуй Нови мощности ЕАД своевременно поисканите разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, които, предвид направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, се определят в размер на 6000 лева. Този размер е обоснован с оглед обстоятелството, че в производството пред първата инстанция спорът е бил както по фактите, така и по правото, а пред настоящата инстанция спорът е само по правото и касае единствено правилността на решението на първостепенния съд. Също така е взета предвид фактическата и правна сложност на делото, което води до намаляване на претендирания размер на възнаграждението. По отношение на претендираните от АЕЦ Козлодуй ЕАД разноски са основателни, но недоказани поради, което тази претенция следва да бъде оставена без уважение. Ответникът АЕЦ Козлодуй ЕАД претендира разноски по представен списък, фактура и извадка от извлечение от вътрешно банков левов превод в размер 7 200 (седем хиляди и двеста) лева. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение 6/6.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В представеното пълномощно не е отразен договорения между страните адвокатски хонорар, както и начина на плащане, а приложеното извлечение не удостоверява, че превода е направен за конкретния спор. При това положение, настоящият състав, счете че този ответник не е доказал за осъщественото процесуално представителство, изразяващо се в изготвяне и представяне на писмено становище, да е уговорен и платен адвокатски хонорар в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение