Решение № 10945 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4795/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от М. Хейр, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. А. Тоскова, срещу решение 251/03.04.2023 г., постановено по адм. дело 251/2023 г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2851/09.02.2023 г., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците. В касационната жалба и в представено на 06.10.2023 г. по делото писмено становище, е наведено общо твърдение за неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се релевира довод, че неправилно първостепенният съд, а преди него и административният орган, са приели, че Турция е трета сигурна държава за чужденеца. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение и уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът заместник-председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния му представител юрк. А. Георгиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Хейр, граждани на Сирия, срещу решение 2851/09.02.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което последният отказва да предостави на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са справка вх. ЦУ-148/10.03.2023 г. относно Сирийска арабска република и справка вх. ЦУ-147/10.03.2023 г. относно Република Турция. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства в съдебното решение е приета за установена следната, възприета и от състава, фактическа обстановка, а именно: М. Хейр напуска нелегално Сирия през м. май 2022 г., придружен от съпругата си и трите си деца, с които се установяват в гр. Адана, Турция. На 30.08.2022 г. преминава нелегално турско-българската граница, като на същата дата е задържан от българските власти. На 06.10.2022 г. подава молба за предоставяне на международна закрила пред ДАБ. В хода на административното производство с чужденеца е проведено едно интервю /на 12.12.2022 г./, в рамките на което последният заявява, че е напуснал Сирия нелегално заради започналата през 2011 г. война, а в България дошъл сам след четири месеца, прекарани заедно със семейството му в Турция, защото съпругата му била бременна в девети месец и не можел да рискува да я вземе със себе си. Заявява, че е [семейно положение], че съпругата му се намира в гр. Хатай, Турция, заедно с трите им деца /две момчета и едно момиче/. Сочи, че е арабин и мюсюлманин-сунит, но в родината си и в Турция не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия. Заявява, че в Сирия и Турция не е членувал в политическа партия и не е участвал във военни формирования, нито в една от двете държави не е бил арестуван, не е бил осъждан и няма заведени дела срещу него. Твърди, че не е имал проблеми нито с властите в Сирия, нито с тези в Турция. При тези данни и след като приема липсата на предвидените в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки, заместник-председателят на ДАБ издава оспореното пред административния съд решение, с което отказва да предостави на чужденеца статут на международна закрила. При така установеното от фактическа страна, за да отхвърли предявената срещу административния акт жалба, първостепенният съд приема, че решението на заместник-председателя на ДАБ е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. По тези мотиви съдът постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него, законосъобразни мотиви, които се споделят напълно от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, е ненужно да бъдат приповтаряни в настоящото решение. При вярно установени въз основа на приобщените по делото доказателства правнозначими факти и обстоятелства, административният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК, обуславящи отмяната на оспорения акт. Фактическата установеност по делото действително налага формирания от първостепенния съд извод, че правилно на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, доколкото по отношение на него не се установя никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на такъв вид закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обосновано и законосъобразно в решението е прието, че предвид бежанската история на чужденеца, той е икономически мигрант, дошъл в Република България по икономически причини и в търсене на по-добър живот, а не поради опасност от преследване и сериозен риск от тежки посегателства в страната му по произход и съответно в Турция, за каквито опасности и посегателства от чужденеца не са излагани никакви твърдения в хода на развилото се административно производство, както и пред съда, а още по-малко са представени доказателства за това. Не намира основание единственото конкретно наведено от касационния жалбоподател, възражение, че Турция не представлява трета сигурна държава за него, а оттам и че изведеният в тази насока извод на административния съд е неправилен. Съставът счита, че при данните по делото законосъобразно, предвид предмета на дължимата от административния орган преценка по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, заместник-председателят на ДАБ в атакувания акт е разгледал и обсъдил въпроса дали Турция би могла да се приеме за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУБ, при което обосновано при наличните по преписката сведения, е приел, че отговорът на този въпрос е положителен. Съобразно легалната дефиниция на понятието трета сигурна държава", въведена в горната допълнителна разпоредба от ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи, всички изброени условия и предпоставки, включени в посочената легална дефиниция, в случая са налице. Безспорната установеност по делото, че чужденецът е пребивавал безпроблемно четири месеца в Турция преди да подаде молба за закрила в България и че семейството му /съпруга и трите му деца, евентуално новороденото му дете, предвид твърденията му, че към датата на напускане на Турция съпругата му била бременна в девети месец/ се намира в тази държава, в която пребивава безпроблемно и необезпокоявано от турските власти, в това число и от представената пред касационната инстанция справка изх. ЦУ-1143/02.08.2023 г., относно Република Турция, обсъдена в контекста на посоченото нормативно определение на понятието, дадено в § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ, сочи на правилно формирания от първостепенния съд, а преди това и от органа, извод, че Турция е трета сигурна държава за чужденеца. При това правилно в първоинстанционното решение, а преди това и в административния акт, е преценено, че при наличието в разглеждания случай на трета сигурна за чужденеца държава, още повече, в която се намират неговата съпруга и деца, изключва необходимостта от предоставянето на хуманитарен статут, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ независимо от наличието на вътрешен въоръжен конфликт в държавата му по произход. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно и при липсата на установени други отменителни основания, следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,