Решение № 81 от 25.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 680/2010 г.

Решение № 81 от 25.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 680/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия П. Ц. А., допълнена от А., срещу присъда № 23 от 16.IХ.2010 г. по внохд № 426/2010 г. на Врачанския окръжен съд. Оплакванията в жалбата и допълнението към нея са на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК с искане за отмяна на присъдата и връщане делото на въззивния окръжен съд за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът на А. поддържа жалбата с искане за оправдаване на подсъдимия или за ново разглеждане от въззивната инстанция. Становището на представителят на ВКПр е за оставяне на въззивната присъда в сила поради неоснователността на възраженията срещу правилността й. Върховният касационен съд установи: С присъда № 80 от 14.VII. 2010 г. по нохд № 1998/2006 г. П. Ц. А. е признат за невиновен в това, на 19.Х.2004 г. самоволно и не по установения законов ред да е отнел от П. "П. " - с. Д. 7 трактора, фадрома, 3 дискови брани и 2 сеялки с обща стойност 28 300 лева, осъществявайки с тези си действия оспорвано от страна на кооперацията свое право, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, А. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение, и е наказан с 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години, както и с 500 лева глоба. Жалбата е неоснователна, тъй като не е допуснато претендираното в нея и допълнението към нея нарушение на материалния закон. Двете съдебни инстанции са приели за установени едни и същи фактически положения и те безспорно следват от наличния към делото доказателствен материал. Неправилно прилагане на материалния закон е допуснато при постановяването на първоинстанционната присъда. За да оправдае подсъдимия първоинстанционният съд е тълкувал стеснително материалноправната норма на чл. 323, ал. 1 НК, приемайки включително, че за съставомерността на самоуправството е необходимо още оспорваното действително или предполагаемо право да е било отнесено "за решаване до съда или друг компетентен орган" и това да е сторено от оспорващата страна преди извършването на самоуправните действия, което разбиране на съда се подкрепяло от "съдебната практика и доктрина". Освен незаконосъобразно като тълкуване, това разбиране на първоинстанционния съд не се подкрепя от постоянната по приложението на закона практика на ВКС/ВС/, а и влиза в противоречие с теорията, където се приема, че "няма ограничения във формата" на оспорване и то, оспорването, "може да стане както с думи, така и с действия, стига да са разбираеми". /А.. Г., Наказателно право на РБ, Особена част, изд. С. -Р, 2002 г., с. 412-413/. След като е установено, че председателят на кооперацията Д. Я.. Д. е оспорил претендираното право на А. да се разпореди в своя полза със собственото й движимо имущество, изразило се както в жалбата на Д. от 3.VIII.2004 г. срещу определението на Врачанския районен съд по чгд № 1823/2004 г., така и в писменото му разпореждане със Заповед № 9 от 6.VIII. с. г., то оспорването е повече от разбираемо и достатъчно за квалифициране поведението на подсъдимия като престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, както въззивният съд е сторил. Макар и посочени като касационни основания, тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК не са подкрепени с доводи, налагащи обсъждане и отговор. С оглед на горното и на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение