Решение № 1017 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2008 г.

Решение № 1017 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джорданс" ЕООД гр. Сливен, чрез законния си представител Йордан Георгиев Ботушев, срещу Решение № 576/20.06.2008 г., постановено по адм. д. № 1683/07 г., по описа на Административен съд гр. Бургас (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2000162/24.09.2007 г., издаден от Яна Иванова Йорданова - инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-512/3.12.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът се е произнесъл до законосъобразността на РА, а не по отношение решението на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП По същество счита, че неправилно съдът е приел, че не се спори обстоятелството, че сумата от 120 000 лева не е била отразена в счетоводството му и не е била налична към 31.12.2004, 2005 и 2006 г. От ангажираните писмени и гласни доказателства се установява, че е налице грешка в осчетоводяването, т. е. налице е административно нарушение, а не за укрити доходи, както е приел съдът. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на направените по делото разноски. . Ответника по жалбата Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 2000162/24.09.2007 г., издаден от Яна Иванова Йорданова - инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с Решение № РД-10-512/3.12.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Джорданс" ЕООД са определени задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 16 150, 28 лева; корпоративен данък по ЗКПО в размер на 20 241, 88 лева; вноски към ДОО в размер на 45, 04 лева; лихва върху несвоевременно внесени вноски към НЗОК в размер на 4, 40 лева и лихва върху несвоевременно внесени вноски към ДЗПО-УФ в размер на 3, 89 лева, ведно с лихва за забава върху определените данъчни задължения. Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 16 150, 28 лева, съдът е приел, че от приетите по делото, справка-декларация и протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС на доставчика ЕТ "Диян Николов", се установява, че същите са с нулеви стойности. С вносни бележки от 09.05.2007 г. и от 26.10.2006 г. е заплатена облагаемата стойност и данъка по процесната фактура № 95/1.12. 2006 г. с предмет покупко продажба на недвижим имот. Имота е придобит от жалбоподателя, което е установено от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, том III, рег. № 4605, дело № 255/2006 г. ; акт за съгласие за заличаване на договорна ипотека и банково извлечение. От правна страна съдът е приел, че процесната фактура не е отразена в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета, както и в дневника на продажби и справката-декларация за съответния данъчен период. Приел е, че не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, между които и изискването на т. 2, а именно - данъкът да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Относно преобразуване финансовият резултат на дружеството за 2005 г. и начислен допълнително корпоративен данък в размер на 2 333, 88 лева, и за 2006 г. - 17 908 лева, от обективна страна съдът е прел, че в хода на ревизионното производство е констатирано наличие на кредитно салдо по счетоводна сметка 501, в която дружеството отчита касовия паричен поток. За преодоляването му е извършено увеличаване на средствата в касата с 9 721, 31 лева (ПКО от 1.12.2005 г.) през 2005 г. и с 119 386, 71 лева (ПКО от 01.12.2006 г.) през 2006 г. срещу кредитиране на разчетна сметка 49/3 "Други кредитори". За доказване произхода на средствата, дружеството представя договор за банков кредит от 31.01.2006 г. между "Райфайзенбанк" ЕАД и "Джорданс" ЕООД за сумата от 21 000 лева, представляващи оборотни средства, договор за лизинг между "Ти Би Ай Лизинг" АД и жалбоподателя от 7.02.2006 г. за пътно-превозно средство "багер Джей Си Би" на стойност от 140 565, 49 лева, договор за предоставяне на банков кредит за ремонт и строителство на сгради, находящи се в гр. Сливен, кв. "Ново село", бул. "Панайот Хитов" № 5 от 22.12.2003 г., сключен между ОББ и Йордан Георгиев Ботушев за сумата от 120 000 лева. Съдът не е кредитирал представените декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК от 17.07.2007 г., в които за 2005 г. е посочена печалба в размер на 40 385 лева и безвъзмездно финансиране на стопанската дейност от "ОББ" АД в размер на 120 000 лева, а за 2006 г. - печалба от 33 542 лева и безвъзмездно финансиране от физическото лице Никола Петров Костов в размер на 95 000 лева. Кредитирал е представените в хода на ревизията и приети по делото: оборотна ведомост за съответните отчетни периоди - 2005 г. и 2006 г. ; движението и остатъците по счетоводни сметки "каса в левове'", "разплащателна сметка в левове" и "други кредитори"; първични счетоводни документи и регистри; осчетоводените продажби и съответно изписаната отчетна стойност на продадените стоки. От правна страна, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което е обосновало приложимост на облагателния режим при особени случаи по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Последното е установено чрез движението на паричния поток, който не е съответен на нормативно регламентираните изисквания за това. Сумата от 120 000 лева не е отразена в счетоводството на дружеството и не е налична към 31.12.2004 г., 31.12.2005 г. и 31.12.2006 г. Видно от договора за банков кредит тя е предоставена на физическото лице Ботушев и за нея не съществува основание да бъде отразена в счетоводството на дружеството. Относно произхода на средствата от 95 000 лева, при извършената насрещна проверка на Никола Петров Костов, същият не е представил изискуемите документи и обяснения, а съдържащите се по делото индициращи факти, удостоверени в "акт за съгласие за заличаване на договорна ипотека" и банкови извлечения не са достатъчни, за да оборят фактическите констатации в РА, които се считат за верни до доказване на противното. Относно начислени допълнително вноски към ДОО на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за 2005 и 2006 г., ведно със съответната лихва за забава, съдът е приел, че от жалбоподателя не е изпълнена разпоредбата на чл. 6, ал. З от КСО в редакцията, приложима към процесния период, съгласно която осигурителните вноски се дължат върху получените или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. З и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Съгласно чл. 158 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЗО вноските към УПФ и към НЗОК се дължат едновременно с осигурителните, поради което и законосъобразно са определени. Възнагражденията за месец февруари 2007 г. са начислени на 4.03.2007 г. и осигурителните вноски се дължат до края на същия месец. Аналогично, за месец март осигурителните вноски са дължими до 30.04.2007 г. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие с доказателствата по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. На основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е установен факта на начисляване на данъка от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка, поради което за кастора като получател по доставката не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Относно начислени допълнително вноски към ДОО на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за 2005 и 2006 г., съдът е съобразил разпоредбата на чл. 6, ал. З от КСО в редакцията, приложима към процесния период и чл. 158 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от 330 и правилно е приел, че касаторът дължи осигурителните вноски върху получените или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, поради което и при липса на конкретни доводи за неправилност на решението в тази си част същото следва да бъде оставено в сила. Относно преобразуване финансовият резултат на дружеството за 2005 г. и начислен допълнително корпоративен данък в размер на 2 333, 88 лева, а за 2006 г. - 17 908 лева, безспорно установено е в хода на ревизионното производство, че за процесните години е налице кредитно салдо по счетоводна сметка 501, с която предприятието отчита касовия паричен поток. За да бъде нулирано кредитно салдо на касата на дружеството са взети следните счетоводни операции:дебит с) ка 501 каса на кредит сметка 49/3 собствени средства с 15 559, 58 лева, а за 2006 г. дебит с) ка 501 каса, кредит сметка 49/7 собствени средства с 119 386, 71 лева. Както правилно е приел, съдът сметка 501 е активна по своя характер и може да има само дебитно салдо. Наличието на кредитен остатък означава дефицит на паричните средства в касата и може да се дължи на укрити приходи или на външно кредитиране. От внесените с ПКО суми на 1.12.2005 г. и 2006 г. от Йордан Ботушев едноличен собственик на "Джорданс" ЕООД, не се установява основанието (възмездно или безвъзмездно), посочено е само за вноска. Счетоводна сметка на собственика е включена към група 49 Разни дебитори и кредитори. Съдържанието на тази сметка може да бъде, задължения към съдружници за предоставени заемни средства за временен недостиг на оборотни средства по реда на чл. 190 ТЗ; задължения към съдружници за предоставени от тях средства по текущи разчети; вземания от съдружници за предоставени от предприятието услуги или платени суми, подлежащи на връщане. Тя се кредитира при формиране на задължение на предприятието към съдружници, за предоставени и платени от тях стоки и услуги за предприятието. Основният спорен момент е свързан с характера на счетоводното записване и спазване изискванията на основния принцип на текущо начисляване на приходите и разходите. Посочените счетоводни операции не е следвало да бъдат съставяни, тъй като загубата е резултат от дейност, а средствата в касата са реални. Наред с изложеното от касатора не се оспорва обстоятелството, че сключения договор за заем между ОББ и Йордан Георгиев Ботушев за сумата от 120 000 лева, не е осчетоводен в счетоводството на дружеството и не е налична към 31.12.2004 г., 31.12.2005 г. и 31.12.2006 г. Относно произхода на сумата от 95 000 лева, за които касаторът твърди, че са му предоставени от физическото лице Никола Петров Костов, също липсват ангажирани доказателства, които да оборят констатациите в РА. С оглед на изложеното е неоснователен довода в жалбата за наличие на административно нарушение, поради неосчетоводяване на процесните суми. Наличието на предпоставките за приложение на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи, което е обосновало приложимост на облагателния режим при особени случаи по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е изведен от факта, че във воденото счетоводство на касатора, не са отразявани всички счетоводни операции и осчетоводените по дебита на сметка 501 суми, представляват реализирани и неотчетени от задълженото лице приходи. Неоснователно касаторът счита, че неправилно съдът се е произнесъл до законосъобразността на РА, а не по отношение решението на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Предмет на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 156 ал. 1 от ДОПК е Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение