Решение № 8242 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3970/2011 г.

Решение № 8242 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3970/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър чрез неговия пълномощник срещу решение № 4398/23.12.2010 г. по адм. д. № 58/2010 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Борис Васков Петков и Тодор Цветков Василев не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Борис Васков Петков срещу заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на касатора, с която са одобрени кадастралната карта и регистър за част от територията на Горна Баня, район "Овча купел" в частта досежно квадратурата на собствения му имот и неотразяването на улицата тупик през съседен имот, осигуряващ му достъпа до улица. С обжалваното решение съдът е отменил обжалваната заповед в оспорената й част. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че имотът на Борис Васков Петков е ограден с трайни знаци в съответствие с представения документ, легитимиращ го като собственик. При одобряване на обжалваната кадастрална карта и кадастрален регистър обаче площта на имота е отразена с 9 кв. м по-малко, при което се получава изместване на имотната (парцеларната) граница между собствения на Петков имот пл. № 24 и имот пл. № 35. Разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри сочи данните за установяване на границите на поземлените имоти при отразяването им в кадастралната карта, както и приоритетността на тези данни. Отразяването на границата на поземлен имот е детайлизирано в чл. 43 от цитираната Наредба. В този случай административният орган не е имал основание да ограничи собственическите права на жалбоподателя Петков, намалявайки площта на имота, а е следвало да съобрази материализираната на място граница. Безспорно се установява по делото от представените доказателства, както и от заключението на вещото лице, че в съседния имот пл. № 35 е имало задънена улица - тупик, която съществува и на място. Улицата тупик е предвидена с одобрения застроителен и регулационен план одобрен със заповед № РД-50-307/20.04.1995 г. и е реализирана на място. Тя осигурява достъпа от имот пл. № 24 до улицата. Поради това касаторът е следвало да отрази същата в кадастралната карта, което не е сторено с обжалваната заповед. Настоящата инстанция намира развитите в тази насока в касационната жалба доводи за липса на отчуждително производство и за наличие на неприложена регулация за неоснователни поради следното: На първо място, при действието на отменения ЗТСУ регулацията има пряко отчуждително действие, а приложението й означава предвиждането на улицата тупик да е реализирано на място и да са уредени сметките за това. В случая улицата тупик съществува, но няма данни дали е извършено заплащане. Това обстоятелство нито е потвърдено, нито е отречено, но същото е и ирелевантно за настоящия казус. В този смисъл правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, че заповед със съдържание като оспорената има само констативно, а не и конститувно действие. Поради това кадастралната карта е следвало да отрази съществуващата на място задънена улица, още повече за същата има влязъл в сила административен акт за одобрение на ПУП-ЗРП, а именно горецитираната заповед. Поради това без значение е и обстоятелството, че жалбоподателят Петков е опитал иницииране на производство по отчуждаване на част от имот пл. 35 пред компетентния за това административен орган. Улицата - тупик е предвидена с влязъл в сила ЗРП, съществува на място и следва да се отрази в кадастралната карта. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на оспорения административен акт в обжалваната му част, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, както се твърди в касационната жалба, без да се сочи в какво се състои претендираното нарушение. Спрямо обжалвания съдебен акт не са налице наведените от касатора основания за отмяна, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,