Решение № 5607 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11327/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. Георгиев и И. Рангелова, и двамата от гр. Лом, чрез адв. Н. Георгиев против Решение 353 от 25.05.2023 г., постановено по адм. д. 236/2023 г. по описа на Административен съд Монтана. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени със съответните правни последици Писмо изх. АО-17-348/2/ от 28.02.2023 г. на кмета на Община Лом, с което същите са уведомени, че промяна на имена в съставените актове за гражданско състояние се извършва след проведено съдебно производство по инициатива на заинтересованото лице. Претендират разноски за двете съдебни инстанции. Касационните жалбоподатели, Е. Георгиев и И. Рангелова, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът, кметът на Община Лом, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Л. Аврамова е депозиран писмен отговор на касационната жалба, както и писмена защита с подробно развити в тях доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съдебното производство е образувано по жалба срещу изричния отказ на кмета на община Лом, обективиран в негово писмо изх. АО-17-348/2/от 28.02.2023г., да уважи отправена до него от двамата жалбоподатели пред АС-Монтана и настоящи касатори молба вх. АО-17- 348/ 07.02.2023г. , конкретизирана с молба по ел.поща от 16.02.2023г., с искане да бъде извършена по административен ред промяна в отразените в акта за гражданско състояния на малолетната им дъщеря Ц. Емилова данни по гражданското състояние, а именно : бащиното име на детето да бъде променено от [заличен текст], като се отрази промяната на името на бащата съгласно представено към молбата влязло в сила Решение 198/11.07.2022г., постановено по гр.д. 640/2022г. по описа на Районен съд Лом. С атакуваното в настоящото производство решение Административен съд Монтана е отхвърлил жалбата на Е. Георгиев и И. Рангелова , и двамата от гр. Лом, срещу писмо изх. АО-17-348/2/ от 28.02.2023 г. на кмета на Община Лом. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че оспореното писмо, въпреки че е написано под формата на уведомление, по своята същност се явява своеобразен отказ за извършване на административна услуга, който от своя страна засяга правата и интересите на заявителите на услугата, поради което подлежи на обжалване по реда на АПК. Писмото е издадено и в съответствие с материалния закон. След подробен анализ на приложимите правни норми, съдът е приел, че в случая се иска съществена промяна в името на титуляра на съставения акт, което не може да бъде извършено по административен ред, поради въведената с разпоредбата на чл. 76, ал.5 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ изрична забрана за това. Според АС - Монтана предвидените от закона в разпоредбите на чл. 19а и чл. 76, ал. 2 от ЗГР изключения са неприложими в случая, а представените към молбата, с която е инициирано производството пред административния орган, съдебни решения касаят имената на бащата и майката на малолетното дете, но не и имената на малолетното дете, чиято промяна на бащино име се иска. Според съда правилно административният орган е отказал по искане на родителите да бъде променено бащиното име на малолетната им дъщеря, тъй като по отношение титуляра на акта за гражданско състояние / малолетната Ц./ не е налице влязло в сила решение на РС-Лом по реда на чл.530 и сл. от ГПК. Съдебното решение е неправилно по следните съображения 7 АС- Монтана неправилно е приложил материалния закон, като неправилно е приел, че исканата промяна в бащиното име на малолетното дете Ц. Емилова в конкретния случай не може да бъде извършена по административен ред, предвид изричната забрана на чл.76, ал.5 от ЗГР. Самата разпоредба на чл.76, ал.5/ЗГР въвежда изключение от наложената с нея забрана - по административен ред не може да се променя името на титуляра, с изключение на изрично предвидените в закона случаи. Неправилен е изводът на административният съд, че единствените изключения от забраната по чл.76, ал.5/ЗГР са предвидени в разпоредбите на чл.19а и чл.76, ал.2 от ЗГР, но тези изключения не били приложими в случая. Друг такъв изрично предвиден в закона случай е уредената в чл.74, ал.4 от ЗГР хипотеза, която, при смисловото и систематичното й тълкуване с другите разпоредби от раздел VІІІ на ЗГР, както и във вр. с разпоредбите на чл.19 и 19а от същия закон, съставлява едновременно и изключение от предвиденото в чл.74, ал.3 ЗГР изискване промяната на данните в актовете за гражданско състояние на лицата да се извършва само в акта на титуляра. Съгласно чл.74, ал.4 от ЗГР при изрично писмено искане промяната или възстановяването на имената на родителите по чл.19а може да се отрази по административен ред в актовете за раждане на децата. Искането се подава от родителите за малолетните им деца. За непълнолетните деца искането е лично със съгласие на родителите. Неправилно е разбирането, че разпоредбата на чл. 74, ал.4 от ЗГР допуска административен ред за промяна в актовете за раждане на децата само по молба на родители, възстановили имената си по реда на чл.19а от ЗГР. При внимателен смислов и сравнителен анализ на разпоредбите на чл.19 и чл.19а от ЗГР се налага извода, че разпоредбата на чл.19/ЗГР предвижда само промяна в имената на български граждани по реда на Глава Петнадесета Установяване на факти от ГПК, а разпоредбата на чл.19а ЗГР ползва основно понятието възстановяване на имена и само в ограничени хипотези отглаголното съществително промяна на имена. Според настоящия съдебен състав разпоредбата на чл.74, ал.4 от ЗГР /боравейки с понятията промяната или възстановяването на имената на родителите по чл.19а , както предвид систематичното място на този законов текст в раздел VІІІ на ЗГР, така и предвид употребения съюз или / предвижда възможност по този облекчен административен ред по писмена молба на двамата родители да се поиска промяна в имената на малолетното им дете и при вече извършена по съдебен ред промяна в имената на родителите им по реда на чл.19, а не само при възстановяне и промяна на имената на родителите по реда на чл.19а от ЗГР. По горните съображения касационната жалба е основателна. Съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - да бъде решено по същество , като обжалвания отказ на кмета на община Лом, обективиран в негово писмо Писмо изх. АО-17-348/2/ от 28.02.2023 г., следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. На основание чл.174 от АПК ВАС, трето отделение определя на административния орган 14-дневен срок за произнасяне , считано от датата на получаване на върнатата му административна преписка. Предвид изхода от спора на касационните жалбоподатели следва да бъдат присъдени сторените от тях пред първата и касационната инстанции съдебни разноски, които възлизат общо на 910 лв, както следва 160 лв платени държавни такси за двете съдебни инстанции и 750 лв адвокатско възнаграждение, уговорено и платено за първата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ вр. чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение