Решение № 56 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 422/2015 г.

Решение № 56 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 422/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ срещу решение № 6947 от 18.11.2014 г., постановено по адм. дело № 3838/2014 г. по описа на Административния съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Х. А. Д. от гр. Тервел срещу решение № 2-321/12.03.2014 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Х. Д. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юриск. Петкова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Х. А. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Д., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата, както и устно - в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отменил по жалба на Х. А. Д. решение № 2-321/12.03.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /наричана за краткост Комисията/ в частта, в която е установена и обявена принадлежността на Х. А. Д. към органите по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в качеството му на секретен сътрудник - агент. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че макар решението да е издадено от компетентен колективен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и при изискуемите кворум и мнозинство, същото е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречие с материалния закон. Според АССГ административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона, задължаваща Комисията, преди да обяви принадлежност на едно лице към органите по чл. 1, да издири, събере, проучи, анализира и оцени документите, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1. Комисията не била осъществила задължителните дейности по чл. 9, ал. 1 от Закона, тъй като не била проучила в достатъчна степен и не била събрала валидни и допустими доказателства, установяващи, че именно жалбоподателят е вербуваното като агент лице под псевдонима "Д.". Съдът е приел, че събраните по делото доказателства - регистрационни картони обр. 4 с различно съдържание и дописвания относно името на вербуваното лице - А. и/или А., както и във връзка с различната рождена дата на жалбоподателя и вербуваното лице, не изясняват в достатъчна степен дали жалбоподателят Х. Д. и вербувания през 1985 г. А./А. Д. са едно и също лице. Не била установена и причината за промяна ЕГН на жалбоподателя, което допълнително внасяло неяснота относно обстоятелството дали секретния сътрудник, вербуван през 1985 г. е Х. А. Д., за когото на база същите некатегорични доказателства Комисията е установила и обявила принадлежност към органите по чл. 1 от Закона. АССГ е заключил, че въпреки своевременно разпределената с нарочно определение по хода на делото доказателствена тежест между страните, административният орган в нарушение разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК не е доказал по достатъчно убедителен и безсъмнен начин, че жалбоподателят е бил секретен сътрудник по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдебното решение е неправилно. Неправилно и необосновано съдът е приел, че по делото остава недоказано обстоятелството, че посоченият в документите по чл. 25, т. 3 от Закона агент Д. и жалбоподателят са едно и също лице. В тази връзка настоящата касационна инстанция взема предвид и допълнителните писмени доказателства, представени в касационното производство, които са допустими и относими с оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от АПК, тъй като са събрани за доказване на наведено от касатора касационно основание - необоснованост на съдебното решение и постановяване на същото в противоречие с материалния закон. Не намира основание в закона направеният от АССГ извод за постановяване решението на Комисията в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Закона, водещо от своя страна до издаване на акта и в несъответствие с материалноправните разпоредби. Х. А. Д. е лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 18 от Закона като чл. на Временната управа на община - Тервел в периода 1990-1991 г. и като общински съветник в периода 1991 - 1995 г., поради което спрямо същия Комисията е компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на Д. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверено копие от регистрационен картон обр. 4, съставен на името на А. Д. Д., съотв. на името на А. Д. Д., съдържащ данни за лицето: рождено място - с. Градница, местожителство - гр. Тервел и дата на раждане: 23.02.1938 г.; името и длъжността на вербовчика, качеството на вербуваното лице - СС-агент и псевдонима му, както и извлечение от регистрационен дневник, в който под № 72096 отново е посочено името на вербувания, дата на вербуването му и качеството, в което същият съдейства на органите по чл. 1 от закона - секретен служител-агент. Във всички тези картони обр. 4, както и в регистрационна бланка /л. 27 по делото/ срещу името А./А. Д. Д. е вписано еднозначно турското име на сътрудника - Х. А. Д., което съответства на името на жалбоподателя без българските приставки към бащиното и фамилното му име. Още пред първата инстанция са представени извлечения от Националния регистър "Население" /л. 63 и л. 64 по делото/, от които е видно, че жалбоподателят Х. Д. е променил своето ЕГН от ********** / рождената дата и година на вербуваното лице по документите по чл. 25, т. 3 от Закона/ на ЕГН ********** - актуалното ЕГН на жалбоподателя. Идентичността на вербуваното лице с адресата на обжалваното решение се установява с още по-голяма категоричност от представените за първи път пред касационната инстанция писмени доказателства - писмо изх. № АУ-01- 2800/15.01.2015 от ГД "Гражданска регистрация и административно обслужване", удостоверяващо че жалбоподателят фигурира в регистрите за гражданско състояние с имената А./А. Д. Д. и че в същите регистри за същото населено място не фигурира друго лице с името А. Д. Д., роден на 23.02.1938 г., както и копие от Акт за женитба № 22 от с. Нова Камена, от който е видно, че при смяната на имената жалбоподателят е бил именуван първо А., после поправено на А. като малко име. С оглед всички описани по-горе доказателства настоящата касационна инстанция намира за неправилен извода на АССГ за липса на доказателства за идентичността на вербуваното лице и адресата на решението на Комисията. Отделно от гореизложеното сред представените от Комисията документи по чл. 25, т. 3 от Закона фигурира и саморъчно подписана от А. Д. Д. от гр. Тервел декларация за доброволно сътрудничество с органите на ДС от 5.03.1985 г., чието авторство жалбоподателят, макар да е имал тази процесуална възможност, не е оспорил. Разпоредбата на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА посочва неизчерпателно средствата за доказване принадлежност към органите по чл. 1. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя тази принадлежност се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник на органите по чл. 1, изброени съответно т. 1, 2 и 3 на ал. 1 от чл. 25 от закона. При наличието на някой от тези документи Комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения. Анализът на чл. 25 от Закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях /включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, които не носят подписа на вербувания/ е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. В тази връзка, въпреки наличието на данни за това, че агент Д., рег. № ***** от един момент нататък не е действал в полза, а против указанията на ДС и по тази причина е бил изключен от агентурния й апарат, а досието му - запазено с цел използването му като компрометиращ материал /л. 38 - 39 по делото/, това обстоятелството не може да се преценява от Комисията с цел неустановяване на принадлежност към органите по чл. 1. Принадлежността към тези органи е налична, а законът не предвижда отчитане на последващите обстоятелства, довели до изключване от агентурния апарат. Предвид гореизложеното атакуваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Х. А. Д. от гр. Тервел срещу атакуваното решение на Комисията. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,