Решение № 5450 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9409/2018 г.

Решение № 5450 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9409/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ-С. против решение № 250 от 22.06.2018 г. по адм. дело № 84/2018 г. на Административен съд С., с което по жалба от С. Н., от [населено място] е отменено Решение № 1012-20-24#1/26.03.2018 г., издадено от Директора на ТП на НОИ- С. и потвърденото с него Разпореждане № 201-00-147-3/02.02.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, към ТП на НОИ– С., делото е върнато като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – С. за ново произнасяне по Заявление от 06.02.2017 г. на С. Н., съобразно даденото в мотивите на решение тълкуване по прилагане на закона, и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че събраните по делото доказателства не обосновават извод са наличие на необходимите изисквания за отпускане на исканото обезщетение за безработица и Недев не е обичайно пребиваващ на територията на Р. Б. към момента на подаване на заявлението. По подробно изложените в жалбата мотиви се иска отмяна на решението. Ответникът- С. Н. чрез пълномощника си адвокат Е. Радева оспорва касационната жалба. Излага мотивирано становище за неоснователност на касационните оплаквания. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. е отменил по жалба от С. Н. решение № 1012-20-24#1/26.03.2018 г., издадено от Директора на ТП на НОИ- С. и потвърденото с него Разпореждане № 201-00-147-3/02.02.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, към ТП на НОИ– С., върнал е делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – С. за ново произнасяне по заявление от 06.02.2017 г. на С. Н., съобразно даденото в мотивите на решение тълкуване по прилагане на закона, и е присъдил разноски. С посоченото разпореждане на основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 62, § 2 от Регламент/ЕО/883/2004 г. за координация на системи за социална сигурност/Регламента/ на Недев е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54 а от КСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че Недев след завръщането си от работа във Великобритания е имал намерение да се установи трайно в Р. Б.. Така постановеното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, съставляващо отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка, по която не се спори. Със заявление от 06.02.2017 г. до директора на ТП на НОИ-С. С. Н. е поискал да му бъде изплатено обезщетение за безработица, като към същото е приложил и заявление за удостоверяване на осигурителните периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002*, с което е поискал да бъдат удостоверени осигурителните му периоди в С. И.. Към заявлението е приложил декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65/2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. На 07.02.2017 г. с разпореждане № 201-00-147-1 на Ръководителя на осигуряването за безработица, производството по отпускане на обезщетение е спряно с мотиви "започнато производство по удостоверяване на осигурителен стаж". По делото липсват данни това разпореждане да е оспорено, след което от директора на НОИ-С. на 08.02.2017 г. е изпратено писмо до ЦУ на НОИ, Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" /Д"ЕРМД/, Отдел "Краткосрочни обезщетения и договори", с което моли да бъде изискано удостоверяването на осигурителните периоди със СЕД U002* и СЕД U004 от съответната институция на държавата по придобиване на осигурителните периоди. Видно от справката за приети, върнати и липсващи документи са приети документи, удостоверяващи трудов, и /или/ служебен осигурителен стаж и /или/ стаж, зачетен на основание международен договор в областта на осигурителното право, като е представено U1, издадено на 07.05.2017 г. от UK. С ново писмо до директора на НОИ е изискано изясняване съгласно указания с изх. № 1029-40-384/13.01.2017 г. на Д"ЕРМД" със съответната компетентна институция на Великобритания на данните, относно пребиваване на лицето и определяне на КИ. На 27.10.2017 г. е получено писмо, с което компетентните институции на Великобритания информират, че лицето е пребивавало на британска територия за времето от 06.04.2014 г. до 08.08.2014 г. и от 15.04.2015 г. до 23.12.2016 г. С ново писмо от 30.11.2017 г. директорът на НОИ е поискал произнасяне по право на ПОБ, като е получен отговор от компетентната институция на Великобритания, че лицето е пребивавало на британска територия за периодите на осигурената заетост, придобити във Великобритания. На 02.02.2018 г. на основание чл. 55 от АПК, производството по изплащане на обезщетение на Недев е възобновено с разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица и на същата дата е издадено разпореждане № 201-00-147-3/02.02.2018 г. с което се отказва изплащане на обезщетение за безработица. Изложени са мотиви, че НОИ не е компетентната институция по разпоредбата на чл. 65, пар. 2 от Регламента, тъй като лицето не отговаря на първото изискване-не е пребивавало на територията на Р. Б.. По обжалване на Недев с решение № 1012-20-24#1/26.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ- С. разпореждането е потвърдено. Изложени са мотиви, че от декларацията на Недев не може да се определи държавата по пребиваване. В съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Разпитана е като свидетел А. Топалова, която сочи в показанията си, че дъщеря й и С. Н. са приятели. Живеят заедно в чужбина и като се завръщат в България, но не са семейство. Заявява, че С. иска да бъде в България, но не е сигурна и така се е говорило. След месец юни 2017 г. отново е заминал за С. И.. Изискано е писмо от МВР-ГД"Национална полиция", от което е видно, че за периода 06.02.2017 г. до 29.05.2018 г. /датата на писмото/ има излизания и влизания на територията на Р. Б.: през ГКПП КАП. АНДРЕЕВО шосе на 29.04.2017 г. и влизане на 09.05.2017 г.; влизане през ГКПП ЗЛАТОГРАД на 09.07.2017 г.; излизане на 13.07.2017 г. през ГКПП КАЛОТИНА шосе на 13.07.2017 г.; излизане и влизане през ГКПП З. на 09.09.2017 г.; влизане през ГКПП КАП. АНДРЕЕВО шосе на 21.10.2017 г.; влизане през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ на 09.12.2017 г.; излизане през същия ГКПП на 16.12.2017 г.; влизане през същия ГКПП на 17.03.2018 г.; излизане през същия ГКПП на 24.03.2017 г. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е изложил подробни доводи във връзка с приложението на Регламент/ЕО/ № 883/2004 г. Но неправилен е крайният извод във връзка с приложението на цитираните разпоредби на Регламента, че е доказано намерението на Недев да се установи трайно в Р. Б.. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на Регламента за отпускане на исканото парично обезщетение за безработица. Безспорно е, че като лице с българско гражданство Недев попада в персоналния обхват на Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване /Регламент 883/2004/ съгласно чл. 2, § 1 от същия. Съгласно чл. 65, § 2 от Регламента същият има качеството на напълно безработен непограничен работник и може да избира: да претендира обезщетение за безработица по законодателството на компетентната държава по последната заетост/ в случая Великобритания/ или по законодателството на държавата, в която постоянно пребивава. В случая Недев е избрал втория вариант. Под понятието "държава-членка от ЕС по постоянно пребиваване" следва да се разбира държавата, в която работникът, макар и зает в друга държава-членка от ЕС, продължава да живее и където обичайно се намира центърът на неговите интереси. Обстоятелствата, които се взимат под внимание при определяне на центъра на интересите на едно лице могат да имат различно естество. Това са семейното положение, къде живее семейството му, къде ходят децата на училище, работи ли по професията си, личните му контакти и връзки в двете държави, социалните му контакти, интервалите на работа в чужбина и завръщането на лицето, видът на трудовия договор и др. При всеки конкретен случай различните обстоятелства следва да бъдат съобразени, като в тежест на заявителя е да докаже постоянното си местопребиваване. В настоящият сучай правилно административният орган е приел, че лицето не е доказало постоянното си местопребиваване във връзка с посочените по-горе обстоятелства. От представената декларация не може да се определи категорично държавата по пребиваване и изразеното намерение да се установи трайно в Р. Б. не е подкрепено с други доказателства. Недев няма семейство, деца, не притежава собствено жилище. Не е доказал, че социалните му контакти преобладаващо са в Р. Б.. Събраните в съдебно заседание тласни доказателства също не са категорични в тази насока. С. Т. заявява, че Недев и дъщеря й живеят в чужбина, но не като семейство. Не е категорична по отношение намеренията на Недев да остане преимуществено в Р. Б.. Не е сигурна, че С. иска да си бъде в България. Сочи, че Недев е искал да направи агенция за работа по специалността си в България, но нищо не е предприето в тази насока. От друга страна приложеното писмо от МВР-ГД"Национална полиция" също опровергава намерението на Недев за трайно установяване на територията на Р. Б.. От същото е видно, че за продължителни периоди от време Недев се намира зад граница, като пребиваването му на територията на Р. Б. е за няколко дни. С оглед на тези и останалите събрани по делото доказателства правилно административният орган е приел, че Недев няма действителното намерение за постоянно пребиваване на територията на Р. Б.. Същият временно пребивава на територията на Р. Б. и доказаният център на интересите на Недев са в друга държава. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него се постанови друго, с което подадената жалба срещу административният акт да бъде отхвърлена. Правилно административният орган е преценил, че с оглед на събраните по делото доказателства не са налице предпоставките на Регламента за изплащане на Недев на парично обезщетение за безработица по чл. 54 а от КСО. Съдът не присъжда разноски, тъй като пред настоящата инстанция не е направено такова искане. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,