Решение № 3898 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10763/2010 г.

Решение № 3898 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10763/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от инж. Томи Спасов Стойчев - кмет на община Септември. Касаторът моли да бъде отменено като неправилно решение № 1024 от 8.07.2010 г. по адм. дело № 676 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив, XIV състав, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 900463 от 15.12.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, изменен с решение № 170 от 16.03.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът - директорът на ДОУИ при ЦУ на НАП - град Пловдив, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена е в срок и разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на община Септември против РА № 900463 от 15.12.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - град Пазарджик, и изменен с решение № 170 от 16.03.2010 г. на директора на ДОУИ - гр. Пловдив. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от редовно овластен орган, след проведена по ДОПК ревизия. С ревизионния акт е определен ДДС за довнасяне 65 279,89 лв. с лихви, поради допълнително начислен ДДС по чл. 163а, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки. С решение на ДОУИ - Пловдив, при обжалването по административен ред дължимият ДДС е намален на 64 420, 59 лв. и съответно лихвите. Данъкът е начислен по 6 бр. фактури на "Еко бул проект" ООД с предмет сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в гр. Септември и населените места, зимно поддържане и сметопочистване и поддържане на общинско сметище. Във фактурите доставчикът не е начислил ДДС на основание чл. 163в ЗДДС. В РА е прието, че за всяка от доставките общината е следвало да начисли данък с протокол по чл. 117 ЗДДС, който е следвало да се отрази в дневника за продажби. Прието е също, че за доставките по фактурите по приложение № 2 от ЗДДС за общината не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като доставките не се използват за икономическата дейност на общината. Доставките, предоставени на общината, се използват за извършване на дейност по сметосъбиране и сметоизвозване, предоставяна от общината, за която тя събира такса битови отпадъци. Общината осъществява тази дейност в качеството си на орган на местната власт и по чл. 3, ал. 5 ЗДДС не е данъчнозадължено лице, поради което за нея не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. В решението на ДОУИ - Пловдив, е намален начисленият ДДС, тъй като фактурите включват услуги като почистване, ръчно или машинно метене и миене на улуци и обществени места, поддържане на зелени улици, услуги с поливометачен автомобил, които не попадат в обхвата на услугите по § 1, т. 46 - 48 ЗДДС - добив, обработка или преработка на отпадъци, и за тях не е приложима системата на обратно начисляване по чл. 163а ЗДДС. Намаляването на ДДС е върху стойността на услугата сметосъбиране и за услугата с поливометачен автомобил. В РА е прието, че по чл. 3, ал. 5 ЗДДС общината не е данъчно задължена за извършваните от нея дейности или доставки в качеството й на орган на местната власт. На това основание за общината не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел, че по чл. 163а ЗДДС общината следва да начисли данък по доставките по приложение № 2 - битови отпадъци, производствени отпадъци, строителни отпадъци, опасни отпадъци и услуги по добив, обработка или преработка на отпадъците по т. 1-4. В § 1, т. 2 и 46 - 48 ЗДДС са дадени определения за битови отпадъци, добив на отпадъци, обработка и преработка на отпадъци. Съдът е приел, че фактурираната услуга сметосъбиране попада в обхвата на чл. 163а ЗДДС и на приложение № 2 към него. Услугата сметоизвозване не е включена в приложение № 2, но тъй като цената за двете услуги е дадена общо, на основание чл. 128 ЗДДС е прието, че се касае за една основна доставка - услугата по сметоизвозване съпътства основната доставка - услугата по сметосъбиране, за която е приложим чл. 163а ЗДДС. Съдът е приел, че за общината не е приложим чл. 3, ал. 5 ЗДДС за доставките, по които е получател, тъй като текстът се отнася за извършваните от общината дейности или доставки и не касае получените доставки. Приел е също, че не е налице хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 5 ЗДДС за приспадане на данъка, тъй като общината с полученото по доставките не е извършила последващи облагаеми доставки. Съдът е цитирал § 1, т. 7 ЗДДС, в който са определени дейности или доставки, извършвани от общината в качеството й на орган на местната власт, така: дейностите се извършват от лице, създадено със закон в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон и е установена такса с нормативен акт. Таксите за сметосъбиране са установени със ЗМДТ. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че общината е предоставяла услуги на населението по сметосъбиране, почистване на обществените територии и поддръжка на депо за битови отпадъци. Приел е също, че получените доставки се използват за дейността по сметосъбиране, възложена на общината в качеството й на орган на местната власт, за която се събира такса и за която дейност общината не е данъчнозадължено лице по чл. 3, ал. 5 ЗДДС. Тази дейност не е икономическа и за нея общината не начислява ДДС, а на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС няма право на приспадане на данъчен кредит за данъка, който е следвало да самоначисли. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Правилно органите по приходите и съдът са приели, че дейността на общината по сметосъбирането й е възложена в качеството й на орган на местната власт. Правилно съдът е приел също така, че за тази дейност общината не е данъчнозадължено лице по чл. 3, ал. 5 ЗДДС, поради което за нея общината не начислява ДДС и няма право на приспадане на данъчен кредит, но е следвало той да направи и следващия извод - че общината не начислява ДДС за този вид дейности и по чл. 163а ЗДДС, а не само за извършвани от нея доставки във връзка със сметосъбирането. По чл. 3 ЗДДС данъчнозадължени са лицата, извършващи независима икономическа дейност. След като органите по приходите и съдът са приели, че за общината дейността по сметосъбирането не е икономическа, следвало е предвид чл. 3, ал. 1 и 5 да приемат, че общината е данъчно незадължено лице. В този смисъл е От правилно установените факти съдът е направил незаконосъобразни правни изводи за прилагането на чл. 3, ал. 5 ЗДДС. По този текст органите на местната власт не са данъчнозадължени за извършваните от тях дейности или доставки в качеството им на органи на местната власт, включително когато събират такси. Текстът обхваща не само извършвани доставки от общината, но и дейности, извършвани от нея. В случая дейността по сметосъбиране и обработка на битови отпадъци е извършвана от общината в изпълнение на функциите й на орган на местната власт по чл. 62 и 63 ЗМДТ. По чл. 2 от ЗМСМА общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. По чл. 17, ал. 1, т. 6 ЗМСМА благоустрояването на населените места и комуналните дейности са включени в обхвата на въпросите от местно значение, които законът е възложил на гражданите и на избраните от тях органи да решават самостоятелно. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия, а според чл. 19 от ЗУО общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови, строителни и масово разпространени отпадъци на своя територия, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. За тази дейност общината събира такси по чл. 6, т. 1 ЗМДТ. Дейността по сметосъбиране в случая е осъществявана от общината чрез "Еко бул проект" ООД по договор за възлагане, приложен по делото. От факта, че общината е получател на доставката на услуга по сметосъбиране по фактурите, не следва, че тази дейност не е на общината, предвид цитираните по-горе закони, с които са й възложени благоустрояването на населеното място и извършването на комунални услуги, сметосъбирането и управлението на отпадъците. В случая общината е извършвала възложените й по закон дейности чрез фирма по сключения договор за възлагане на дейността по сметосъбирането на посочената фирма. За общината е приложим чл. 3, ал. 5 ЗДДС и тя не е данъчно задължена за дейността по сметосъбиране на битови отпадъци за процесния период, която за нея не е икономическа, както са приели органите по приходите и съдът. Дейността е извършвана от общината в качеството й на орган на местната власт, налице са условията на чл. 3, ал. 5 ЗДДС за тази дейност за общината да се приеме, че не е данъчнозадължено лице за дейността по сметосъбирането на битови отпадъци, и неправилно с РА са начислени ДДС върху стойността на фактурите и съответни лихви. Щом дейността по сметосъбиране не е икономическа за общината и е извършвана от нея в качеството й на орган на местната власт чрез трето лице, за тази дейност на основание чл. 3, ал. 5 ЗДДС общината не е данъчнозадължено лице и не следва да начислява данък по чл. 163а ЗДДС за получените доставки на услуги по сметосъбиране на битови отпадъци. В този смисъл е и практиката на ВАС по този вид казуси. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в обжалваната част за начислени ДДС в размер на 64 420,59 лв. и лихви в размер на 9579,12 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - първо отделение,