Решение № 14569 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13583/2016 г.

Решение № 14569 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13583/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" към министерство на правосъдието против решение по адм. д. № 488/2016 г. по описа на АС- П.. Иска отмяна на решението като необосновано и материално незаконосъбразно. Твърди, че информацията се съхранява и е налична, но изготвената справка от проверка в затвора гр. П. през тъмната част на денонощието на 15.04.2016 г. е служебна тайна категоризирана като такава със заповед № Л-5939/23.10.2015 г. на главния директор. По повод на тази проверка са организирани дисциплинарни производства. Организацията на надзорно- охранителната дейност в затворите не е обществена информация и няма надделяващ обществен интерес, иска се информация, която е част от административни преписки.

Ответната страна Т. Г. Г. оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като в административния акт няма изложени мотиви дали информацията подлежи на ограничен достъп, налице ли е чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, няма произнасяне по всички точки.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С решение № 522/13.10.2016 г. по адм. д. № 488/2016 г. по описа на АС- П. е отменен изричен отказ с решение № 1-1718/2/27.04.2016 г. на главния директор на ГД"Изпълнение на наказанията", с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № ДОИ-7/22.04.2016 г. по описа на ГД"ИН". За да постанови този резултат съдът приема, че директорът на ГД"ИН" е задължен субект по ЗДОИ, в обхвата на обществената информация попадат всички данни относно обществения живот, който се съдържа в документи и на други материални носители, като съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ достъпът не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. П., че отказът в случая не е мотивиран, с което е нарушен чл. 38 от ЗДОИ, няма мотиви за липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ЗДОИ, макар по делото да е приложена заповед № № Л-5939/23.10.2015 г. на главния директор, в която се сочи, че докладите и справките от извършените проверки следва да бъдат класифицирани като служебна тайна.

По делото са установени следните факти:

Заявлението от 21.04.2016 г. съдържа искане за предоставяне на информация по ЗДОИ по три въпроса: 1. информация относно установените нарушения при проверката на ГДИН през април 2016 г. в затвора в гр. П., 2.информация за наложените наказания на служители, ако няма ще бъдат ли наложени такива, 3. дали има данни за престъпление и ако има дали е сезирана прокуратура.

Отказът от 27.04.2016 г. съдържа мотиви по т. 1 от заявлението и е обоснован с това, че информацията е класифицирана и конфиденциална, има отношение към безопасността и сигурността на лишените от свобода, не представлява обществена информация, а е основание за отказ по чл. 37 от ЗДОИ. Към делото е приложена заповед № Л-5939/23.10.2015 г. на главния директор на ГДИН, с която докладите и справките от извършените проверки следва да бъдат класифицирани като служебна тайна. По отношение на т. 2 и т. 3 от заявлението мотиви няма, но с диспозитива на решението на административния орган е отказан достъп по всички искания в заявлението.

1. Неправилно е решението на съда в частта, в която е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по т. 1 от заявлението. Не съответстват на материалния закон направените изводи, че след като административният орган счита, че достъпът до обществена информация може да бъде ограничен, той задължително следва да изложи мотиви дали е налице надделяващ обществен интерес по чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, а липсата им нарушава чл. 38 от ЗДОИ.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ гласи, че достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Н. се в глава втора "Достъп до обществена информация, раздел първи "Достъп до официална и служебна обществена информация", в който в чл. 13 от ЗДОИ са разписани правила за свободен и ограничен достъп до служебна обществена информация, както и изключение от възможността за ограничаване при надделяващ обществен интерес.

Разпоредбата е обнародвана в ДВ бр. 104/2008. От двата законопроекта № 854-01-55/28.05.2008 г. и № 854-01-79/4.07.2008 г., мотивите и обсъжданията на първо и второ четене на 1 и 2.10.2008 г. и 20.11.2008 г. е видно, че новите разпоредби на чл. 13, ал. 4, чл. 17, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и т. 6 на § 1 са приети с цел въвеждане на добрите европейски практики в областта на достъпа до обществена информация чрез въвеждане на понятието "надделяващ обществен интерес". Такъв "по-висш" интерес е предмет на Регламент № 1049/2001 г. относно достъп до официални документи на Европейския парламент и съвета на Комисията, фигурира в Директива 2003/4/ЕО и Регламент № 1367/2006, но определение на понятието няма. Дебатите в Парламента са в смисъл, че приемането на посочените разпоредби се извършва с цел да се преодолява забраната за предоставяне на информацията, представляваща търговска тайна - чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ и информация за трето лице без негово съгласие по чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ. Посочено е в мотивите към законопроекта, че критериите за прилагане на ограниченията трябва да са съобразени с чл. 8, чл. 10 и чл. 61 от Европейската конвенция за правата на човека и препоръка R (2002)2 на Комитета на министрите към държавите членки относно достъпа до официални документи, приета от Комитета на министрите на 21.02.2002 г., че държавите членки имат право да ограничават правото на достъп до официални документи, но след като ги изброят точно в закон и да бъдат пропорционални на целта да се защитят търговски и други икономически интереси. На заседанието на 1.10.2008 г. докладчикът изрично е обсъждал, че понятието "надделяващ обществен интерес" съответства на принципа за "по- висш" и "преобладаващ" обществен интерес", отразен в актове на ЕС и се изразява опасение, че тълкуването на този израз може да е основание за заобикаляне и обезсилване на забранителни разпоредби поради липсата на ограничителни критерии в определението на понятието.

Принципите за осигуряване на достъп до обществена информация са въведени с чл. 6 от ЗДОИ и сред не е посочен принцип на неограничен достъп до обществена информация при наличие на надделяващ обществен интерес. М. в чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ да е посочено изрично, че не се ограничава достъп до служебна информация при наличие на надделяващ обществен интерес, е налице и правилото на чл. 7 от ЗДОИ, което гласи, че не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Ограничението е изрично предвидено в закон .

Поради тази причина е налице императивна разпоредба на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ регламентираща основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, сред които е т. 1, когато "исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2". Разпоредбата не предвижда изключение от забраната за предоставяне на достъп. При наличие на надделяващ обществен интерес се преодолява ограничението на достъпа до обществена информация само в хипотезата на т. 2, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация. След като законодателят не регламентира такова изрично изключение за хипотезата на т. 1, е налице основание за отказ за достъп до информация, която в случая е определена за служебна тайна със заповед. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и не е длъжен да излага мотиви, че няма надделяващ обществен интерес, след като законът не предвижда изключение по т. 1 на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Като е приел друго съдът е постановил в тази част неправилно решение, което подлежи на отмяна, като жалбата в тази част следва да се отхвърли.

2.Отменителното решение на съда относно отказа по т. 2 и т. 3 от заявлението за достъп до обществена информация е законосъобразно, защото административният орган няма никакви мотиви и е допуснато нарушение на чл. 38 от ЗДОИ.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение