Решение № 13861 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2009 г.

Решение № 13861 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Михаил Евлогиев Михайлов, Ивайло Стефанов Чонов и Василена Стефанова Чонова чрез пълномощника им - адвокат Мария Карадиамандиева против решение № 71 от 23.03.2009 година по адм. дело № 550/2008 година на Пернишкия административен съд. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването на мълчалив отказ на кмета на община Перник за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за описаните три имота. Релевират доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че е налице влязъл в сила отказ да се възстанови правото на собственост върху тези имоти. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Михаил Евлогиев Михайлов, Ивайло Стефанов Чонов и Василена Стефанова Чонова против мълчалив отказ на кмета на община Перник на искане вх. № 08/ТР-7369 от 25.07.2008 година да им се издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Възразили са, че имотите са намират в строителните граници на града и за нуждите на реституционното производство трябва да разполагат със скицата и удостоверението. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че такова искане е предявено от жалбоподателите на 12.08.2008 година, като към него са приложили решение № 90 от 21.04.1994 година на поземлена комисия Перник. Отказано им е с писмо, подписано от заместник-кмета на общината, поради факта, че имотите се намират в залесителен пояс в града, за който е издаден акт за публична общинска собственост. Отделно от това същото искане е направено от тях и на 28.02.2008 година. Този път обаче, като доказателство към него е приложено решение № 301/2000 година на поземлена комисия. Отново им е отговорено с писмо от заместник-кмета, че имотите са в залесителния пояс. По преписката е приложено и тяхно искане от 21.04.2006 година, към което е приложено същото решение и се твърди, че правото на собственост е възстановено по реда на ЗВСГЗГФ. Този път кметът на общината ги е уведомил, че е издадено удостоверение изх. № 06 (ТР-1163 от 10.04.2006 година. По делото е установено още, че пред Пернишкия районен съд е развито съдебно производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Същото е приключило с решаване на спора по същество с решение № 355 от 3.06.2008 година по гр. дело № 5917/2006 година на Пернишкия районен съд. С него е отхвърлена жалбата на тримата жалбоподатели против решение № 1443 от 20.07.2006 година на ОСЗГ, съдържащо отказ да се възстанови правото им на собственост в стари реални граници върху трите ниви. Решението е оставено в сила с решение № 122 от 14.10.2008 година по к. гр. д. № 112/2008 година на Пернишкия административен съд. При тези данни по делото съдът е приел, че е налице приключило с влязъл в сила отказ реституционно производство по възстановяване на собствеността върху трите имота по реда на ЗСПЗЗ. Поради това жалбоподателите не са надлежно легитимирани да претендират издаване на скица и удостоверение за тях. Въз основа на това е приел мълчаливият отказ на кмета на общината за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Жалбоподателите в нито един момент от многобройните си искания до кмета на общината за издаване на скица и удостоверение за имотите не са установили наличие на акт от компетентния орган по поземлена собственост за признаване на право да бъде възстановена собствеността върху имотите в стари реални граници. Приложеното към последното искане решение № 90 от 21.04.1994 година признава и определя за възстановяване право на собственост върху трите ниви, но с план за земеразделяне. С тази формулировка, решението не е поставило началото на възстановителна процедура в съществуващи стари реални граници на имотите, за които се налага издаване на скица и удостоверение. Поради това позоваването в касационната жалба на това решение е напълно неоснователно. Отделно от това следва да се съобрази обстоятелството, че по отношение на същите имоти е налице влязло в сила решение № 301 от 22.02.2000 година, издадено по реда на ЗВСГЗГФ, с което е признато правото на собственост на наследниците на Евлоги Михайлов Илчов върху трите имота при условията на § 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ и за тях е налице издадено удостоверение. Касационните доводи за нищожност на това решение, като постановено по непредявено искане са неотносими към настоящото производство. Същото касае искане за издаване на скица и удостоверение и в него не може да се преценява действителността, респ. недействителността на актове на ОСЗ, като компетентен орган по поземлена собственост, в това число и за възстановяване право на собственост върху гори земи от горския фонд. По същите съображения не подлежат на обсъждане и доводите за нищожност на решение № 1443 от 20.07.2006 година на ОСЗ, с което е отказано възстановяване правото на собственост върху спорните имоти. Още повече, че по законосъобразността на този административен акт е налице произнасяне с влязло в сила решение на Пернишкия районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. С това реституционното производство по реда на ЗСПЗЗ е приключено и са без значение изводите на допълнителната съдебно-техническа експертиза за вероятното местонахождение на имотите. Още повече, че тя е дадена въз основа на обяснения на страните, доколкото с първоначалното заключение ясно и категорично е установено, че имотите не са нанесени на кадастралната карта. По тези съображения, касационната жалба е неоснователна, а решението, като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на общината, ще следва жалбоподателите да заплатят направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 150 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение