Решение № 4659 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13611/2019 г.

Решение № 4659 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13611/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Велико Търново, чрез гл. юрк. Д. Петрова против решение № 406/16.10.2019 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. дело № 270/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на задължения /АУ3/ № 1590-1/30.11.2018 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК, потвърден с решение № 62/08.04.2019 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Велико Търново. Посочени са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че органът по приходите е ангажирал доказателства за издаването на оспорения АУЗ служебно въз основа на данни, получени от трети лица - Областна дирекция (ОД) на МВР – Велико Търново - относно мощността на МПС, които не съответстват на декларираните данни по реда на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ. Поради това счита, че е налице самостоятелно фактическо основание за издаване на акта съгласно чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК. На следващо място оспорва като неправилно приетото от съда, че посочените от адресата на акта данни при подаването на декларацията са верни. Според касатора съдът не е отчел, че предоставените от МВР данни се различават от декларираните. Поддържа липса на нарушение по чл. 103 ДОПК, тъй като според информационната система на "Местни данъци и такси" по отношение на автомобила няма активна декларация, която да бъде коригирана. Същата е закрита с представен договор за продажба. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, респективно за решаването му по същество. По реда на чл. 219, ал. 1 АПК представя справка – разпечатка от системата АИС – КАТ, предоставена с писмо вх. № 6202-271-38#1/14.06.2019 г. на началник сектор "Пътна Полиция" при ОД на МВР – Велико Търново. Ответникът – Н. Николов, представляван от адв. Х. Йорданова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Велико Търново е бил акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1590-1/30.11.2018 г., издаден от ст. експерт при община Велико Търново, потвърден с решение № 62/08.04.2019 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Велико Търново, с който на Н. Николов са определени допълнителни задължения за данък върху превозните средства за периода 01.03.2013 г. – 30.09.2015 г. в общ размер на 1 242. 84 лева главница и съответните лихви в размер на 520. 62 лева. За да отмени акта, съдът е приел, че е издаден е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, при спазване на изискванията за форма, но при съществени нарушения на административната процедура по чл. 103 ДОПК и в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона. От данните по административната преписка съдът е установил, че за МПС – БМВ 520 Д, с рег. [рег. номер на МПС] от Н. Николов като собственик е подадена декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ на 25.03.2013 г. и че определените въз основа на тази декларация задължения за периода от м. март 2013 г. до м. септември 2015 г., са платени. Поради това е приел, че не са налице хипотезите по чл. 107, ал. 3 изр. последно от ДОПК за служебно издаване на акт за установяване на задължение само въз основа на данните, получени от трети лица – когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. При установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица, според съда в случаи като процесния, АУЗ се издава след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК. Тази норма изисква задълженото лице да бъде уведомено за установеното несъответствие и да му бъде дадена възможност да коригира декларираните данни в определения от закона 14 – дневен срок. Според съда в този случай актът е лишен от правно основание и е следвало данъчните задължения да се определят с ревизионен акт съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК. По приложението на материалния закон, съдът е приел, че по делото не е доказано по безспорен начин, че декларираните от лицето данни не отговарят на действителните факти, респ. че заплащаните от него задължения са в по-малък размер от действително дължимите. От доказателствата в административната преписка съдът е установил, че данните в подадената декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ съответстват на данните за мощност на МПС в приложеното копие от Свидетелството за регистрация част I на превозното средство /л. 18 от делото/ на БМВ 520 Д с рег. [рег. номер на МПС], според което в унифициран код Р. 2 /максимална мощност kW/ е вписано 74. В мотивите си съдът е посочил, че свидетелството представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща за администрацията и съда материална доказателствена сила. Така представеният документ не е оспорен в хода на съдебното производство и не са ангажирани доказателства, че същият е с невярно съдържание. В тази връзка съдът е посочил, че въпреки дадената възможност на администрацията, по делото не са представени справки – разпечатки от регистъра на МВР или други документи, които да удостоверяват некоректно декларирани данни относно мощността на автомобила. Според съда при наличието на противоречиви данни органът по приходите в съответствие с принципите за обективност по чл. 3 ДОПК и служебно начало по чл. 5 от ДОПК е следвало да предприеме действия за установяване действителната мощност на автомобила. Това не е сторено, поради което оспореният АУЗ е издаден при неизяснена фактическа обстановка и е приложил последиците от неизпълнение на доказателствената тежест от страна на администрацията съгласно § 2 от ДР на ДОПК във връзка с чл. 170, ал. 1 АПК. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци на първоинстанционния съдебен акт, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. По силата на чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ (в редакцията, изм. с ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. до 01.01.2015 г.), собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. В изпълнение на цитираните разпоредби, Н. Николов от [населено място], общ. [община] е подал декларация с вх. № 2081/16.05.2013 г. за притежаваното от него ППС - марка "БМВ", модел 520, с регистрационен [рег. номер на МПС], с мощност от 74 kW. Съгласно чл. 55, ал. 1, ЗМДТ (в приложимата за процесните периоди редакция от ДВ бр. 110/2007 г.) за леки автомобили общинският съвет определя размера на данъка в наредбата по чл. 1, ал. 2 съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва: по т. 3 – над 55 kW до 74 kW от 0, 54 лева до 1, 62 лева за 1 kW и по т. 5 над 110 kW – от 1. 23 лева до 3, 69 лева за 1 kW. На това основание в Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на община Велико Търново – чл. 41 и приложение № 5 е определено, че в процесните периоди данъкът върху превозните средства с мощност над 55 kW до 74 kW е 0, 81 лева за 1 kW, за тези с мощност над 110 kW – 2, 21 лева за 1 kW. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗ е издаден на основание чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК - служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица - ОД на МВР гр. Велико Търново относно мощността на превозното средство, въз основа на която се определя размера на данъка по чл. 52, т. 1 ЗМДТ. В конкретния случай превозното средство е придобито през м. 03.2013 г. при действието на чл. 54, ал. 1 (редакция, действаща до изм. с ДВ бр. 105/2014 г. в сила от 01.01.2015 г.), поради което данъкът се определя по декларация на задълженото лице. В този случай издаването на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ се извършва, след изчерпване на реда на чл. 103 ДОПК, който предвижда задължение за органа по приходите да покани подателят да отстрани несъответствията в декларацията в 14 – дневен срок от получаване на съответствието. Законът не предвижда изпълнението на това задължение да е обвързано с наличието на активна декларация (партида) на лицето в информационната система на "Местни данъци и такси". Това обстоятелството е ирелевантно за процедурата по издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК в посочената хипотеза, поради което и касационните доводи за неправилно приложение на чл. 103 ДОПК от първоинстанционния съд, са неоснователни. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неизясняване на фактите относно действителната мощност на процесното МПС – лек автомобил марка БМВ 520 Д, с рег. *****, с номер на рама ****, който факт е релевантен за размера на данъка върху превозните средства. Законосъобразно съдът е приел, че по делото не са установени фактическите основания за издаване на оспорения акт и определяне на данък върху превозните средства в по-голям размер от платения. Доказателствената тежест в процеса е на органа по приходите в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Пред първоинстанционния съд, не са представени данни от регистъра на ППС, воден от МВР, въз основа на които е издаден оспорения АУЗ, въпреки изрично дадената възможност в с. з. на 17.06.2019 г. на директора на дирекция МДТ – Велико Търново. За първи път с касационната жалба се представя справка – разпечатка от системата АИС – КАТ с данни за лек автомобил БМВ с рег. [рег. номер на МПС], приложена към писмо вх. № 6202-271-38#1/14.06.2019 г. на началник сектор Пътна Полиция при ОД на МВР – Велико Търново, което е в нарушение на забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. От друга страна данните от приложената разпечатка от регистъра на ППС, относно се отнасят до автомобил БМВ модел 530 Д, като разликата е единствено в обема на двигателя (Р. 1) и максималната мощност на автомобила (Р. 2) - 160 kW. Видно от свидетелството за регистрация на МПС с рег [рег. номер на МПС] – автомобилът е марка БМВ 520 Д, а не марка БМВ 530 Д. Разминаването в модела на превозното средство е видно и от мотивите на оспорения акт. Органът по приходите при община Велико Търново е приел, че са получени данни от МВР за автомобил БМВ 530 Д, а е определил допълнителни задължения за МПС - БМВ 520 Д. По делото не е установено от административния орган на какво се дължи промяната в данните в регистъра на ППС, тъй като няма данни да е променена регистрацията на автомобила. Видно от разпечатката, данните се отнасят за лек автомобил със същото свидетелство за регистрация №[номер 23.03.2013 г., същият регистрационен номер и номер на рама. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) отчетът на превозните средства, воден от МВР включва данните от свидетелството за регистрация. При това положение законосъобразно на основание чл. 179 ГПК съдът е съобразил материалната доказателствената сила на приложения към декларацията официален свидетелстващ документ - свидетелство за регистрация част I на МПС №[номер 25.03.2013 г. издадено от отдел Пътна полиция – ОД на МВР гр. Велико Търново в съответствие с чл. 141 ЗДвП, според което максималната мощност на автомобила е 74 kW (Р. 2). При установените по делото факти, изводите на съда за липса на основания за определяне на по-голям размер на данъка върху превозните средства съответстват на материалния закон. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което и съгласно чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното първоинстанционно съдебно решение, следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационната инстанция следва да се присъдят на ответника в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, за заплащането, на които са представени надлежни доказателства. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,