Решение № 1481 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2008 г.

Решение № 1481 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 140/9.7.2008 г. по адм. д. № 913/2007 г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 0500189/30.7.2007 г. на ТД-Видин в частта за отказан данъчен кредит по фактури на "Маврови и сие бетон"ООД, "Екобетонови и варови разтвори" ЕООД и "Прима бетон" ЕООД и начислени лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отхвърлена жалбата в тази част и му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна във възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Втора касационна жалба е подадена от "Екострой"ООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт за отказан данъчен кредит по фактура № 139/12.9.2006 г. на "Вадиг"ЕООД и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против ревизионния акт да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. В писмено възражение по жалбата на другата страна моли да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата жалба и неоснователност на втората касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадена в срок, а разгледана по същество са неоснователни. С решение № 140/9.7.2008 г. по адм. д. № 913/2007 г. на Великотърновският административен съд е отменен РА № 0500189/30.7.2007 г. на ТД-Видин в частта, с която на "Екосторой"ЕООД не е признат данъчен кредит и са начислени лихви за м. 12.2006 г. по фактура № 1286/13.12.2006 г. на "Маврови и сие бетон"ООД и по фактура № 19122/4.12.2006 г. на "Екобетонови и варови разтвори"ЕООД, а също и по фактура № 731/18.9.2006 г. на "Прима бетон"ЕООД в общ размер 17 489, 89лв и са начислени лихви. Жалбата против РА в останалата й част е отхвърлена. В мотивите си съдът е приел, че ревизията обхваща периода м. 8.2006 г. - м. 2.2007 г. Съдът е приел, че РА е издаден при спазване на процесуалните правила. Предмет на трите фактури са различни видове бетон общо 1050куб. м. Съдът е приел, че по делото не се спори, че фактурираните доставки са осъществени, данъка е начислен и данъчната основа по фактурите е платена. С РА не е признат данъчния кредит по фактурите на основание чл. 64 ал. 1 т. 5 ЗДДС (отм.), тъй като не е доказано, че получения бетон се използва, е използван или ще се използва за осъществяване на облагаеми доставки. В РА е констатирано, че счетоводството не позволява да бъде проследено влагането на доставените количества бетон и определени строителните обекти на "Екострой"ЕООД. В края на последния ревизиран период фактурираните количества бетон са били отразени като налични на склад, което е фактически невъзможно и е прието, че не са налице достатъчно доказателства за ползването на бетона за извършване на облагаеми доставки. Съдът е приел, че този извод в РА и решението на ДОУИ-Велико Търново е съобразен със събраните при ревизията и във фазата на административното обжалване доказателства. В производството пред съда са представени инвентарна книга, строителни книжа и протоколи, договори за строителство, за продажба и доставка на бетонови разтвори, за наемане на бетонови възли, актове за установяване на извършени СМР, за приемане на конструкции, декларации за съответствие, експедиционни бележки от бетонови възли и заповедна книга. Комплексната експертиза е дала заключение, че бетона по спорните фактури е вложен изцяло при изпълнението на обекти "Многофункционална жилищна сграда - Амадеус-5"-Слънчев бряг, сгради в землището на с. Кошарица, община Несебър и жилищна сграда с магазини и подземни гаражи в София. Сградите при проверката са били завършени на груб строеж. Експертизата е дала заключение също, че начинът на водене на счетоводството позволява да бъде проследен разхода на бетон за отделните строителни обекти по партиди. Съдът е приел, че представените строителни книжа, актове за установяване на СМР, за приемане на конструкции отговарят на изискванията на ЗУТ и Наредба № 3/31.7.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. С цитираните актове е установено, че "Екострой"ЕООД е извършил СМР на посочените обекти, при които е необходимо влагането на фактурираните количества бетон. Извършените СМР са приети от възложителите с актове, в които са описани техният обем, количество и качество. Представените експедиционни бележки, дневници за бетонови работи и декларации за съответствие установяват влагането на бетона получен по процесните фактури във всеки конкретен обект, в който смисъл е и приетата експертиза. Вещите лица са дали заключение, че в счетоводните регистри може да се проследи разхода на бетон по партидите за всеки строителен обект. Приел е също, че са налице условията на чл. 64 ал. 1 т. 5 ЗДСС (отм.) за спорните фактури и е уважил жалбата. Неправилното отразяване на бетона като материал на склад, вместо директното му отчитане като изразходван за производството, съдът е приел за счетоводна грешка, която не променя извода за влагане на бетона в строителните обекти. Счетоводната грешка при отчитане на разходвания бетон не е самостоятелно основание да не бъде признат данъчния кредит по фактурите за доставката на бетона. Съдът е приел също, че счетоводната грешка се дължи на спецификата на годишното приключване в строителните предприятия. С РА не е признат данъчен кредит по фактури на "Топливо"АД, "Булимпекс"АД и "Мазалат"ЕООД за периода м. 8 - 10.2006 г., за които не са представени оригинали. На 13.7.2007 г. приходната администрация била уведомена за изгубени документи. Липсата на фактурите е била установена с протокол от 31.5.2007 г. Съдът е приел, че не са приложени заверени от издателите копия от данъчните фактури по чл. 88 ал. 4 ППЗДДС (отм.) и не са налице условията за признаване на данъчен кредит по изгубени данъчни фактури. Не е установено и кога точно са изгубени фактурите и спазване на изискването по чл. 93 ал. 9 ЗДДС (отм.) за незабавно уведомяване на данъчната администрация за факта на изгубването им. Съдът е отхвърлил жалбата в тази част. С РА не е признат данъчен кредит по фактура № 27/26.7.2006 г. за м. 8.2006 г. на "ВСИ"ЕООД за доставка на арматура на основание чл. 64 ал. 1 т. 6 ЗДДС (отм.), тъй като фактурата няма десеторазряден номер и гриф "оригинал" по чл. 94 ал. 3 т. 1 и 2 ЗДДС (отм.). Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на дружеството, че по фактурата не е ползван данъчен кредит, тъй като е проформа фактура. Фактурата е отразена в справката-декларация и в дневника за покупка за м. 8.2006 г. и отразеният в нея ДДС участва при определяне на резултата за м. 8.2006г, в който смисъл е и заключението на вещото лице. Фактурата няма име и подпис на съставител - реквизити по чл. 7 ал. 1 т. 5 ЗСч и според удостоверение от "ВСИ"ЕООД, такава фактура не е била издавана на "Екострой"ЕООД, и съдът е отхвърлил жалбата в тази част. С РА не е признат данъчен кредит по фактура № 139/12.9.2996 г. за доставка на трислойни плочи за кофраж по фактура на "Вадиг"ЕООД, поради липса на доставка. тъй като не са представени доказателства приемо-предаване на платната, няма складови разписки, в счетоводството на "Екострой"ЕООД не са осчетоводени разходи за гориво за превоза, извършен от него с товарен автомобил "Мерцедес", за който е представен пътен лист и спецификация от предходния доставчик "Сокола"АД. В производството пред съда е представен регистрационен талон на товарния автомобил, позволителен билет и товарителница, издадени от "Сокола"АД на 1.9.2006 г. Фактурите за доставка на платната от последното дружество на прекия доставчик са от 20.6.2006 г. и 15.8.2006 г., към тези дати "Екострой"ЕООД не е имал склад или недвижим имот, в който да складира платната, нито транспортно средство за извършване на превоза от него, както е твърдял прекият доставчик. Последният е закупил 11, 5куб. м. платна, а е префактурирал 600кв. м. платна, които според спецификацията са 12, 6куб. м. и съдът е приел, че не е доказано реалното предаване на платната и осъществяване на доставката Поради представени доказателства едва в съдебното производство съдът е възложил разноските по делото върху дружеството. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. За фактурата на "ВСИ"ЕООД в преписката е приложена декларация от доставчика, че не е издавал тази фактура на "Екострой"ЕООД. По фактурата на "Вадиг"ЕООД в производството пред съда е представена авансова фактура от 1.9.2006 г. от предходния доставчик за прекия доставчик. В преписката са приложени от прекия доставчик две фактури от м. 6 и 8.2006 г. за доставка на кофражните платна и при тези противоречиви твърдения и доказателства правилно съдът е приел, че не е установено реално осъществяване на доставката на кофражните платна, след като превозвачът "Екострой"ЕООД не е осчетоводил разходи за гориво за извършване на превоза от гр. Пещера до гр. Разлог. Съдът правилно е преценил, че изискванията на чл. 88 ал. 4 ППЗДДС (отм.) и чл. 93 ал. 9 ЗДДС (отм.) не са изпълнени, за да се признае данъчния кредит по изгубени данъчни фактури. Доводът на ДОУИ-Велико Търново, че съдът не е обсъдил заключението на счетоводната експертиза е неоснователен. Вещите лица подробно са обяснили, че счетоводната програма на "Екострой"ЕООД, позволяваща отчитането на разходите за материали по обекти е въведена от 2007 г., бетона е бил осчетоводен по сметка 302-материали до приключването на етапите от строителството на отделните обекти през 2007 г. и тогава е осчетоводен като разход за всеки един от обектите. Правилно съдът е приел, че приложените експедиционни бележки, книги за бетонови работи и анализ на вещите лица в заключението, установят влагането на бетона по спорните фактури в обектите, изграждани от "Екострой"ЕООД. Правилно съдът е приел, че счетоводните грешки не са основание да не бъде признат данъчния кредит по фактури, обективиращи реално осъществени доставки на стоки вложени в строителството на сгради по договори за възлагане с инвеститор. Доводът на "Екострой"ЕООД, че неправилно са възложени всички разноски на него е неоснователен. Доказателствата относно влагане на бетона в обектите на дружеството са представени едва в производството пред съда и правилно е приложен чл. 161 ал. 3 ДОПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Страните нямат право на разноски в настоящата инстанция по неоснователните си жалби. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,