Решение № 6013 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11292/2015 г.

Решение № 6013 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11292/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Георгиев, против решение № 1209 от 20.07.2015 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 656/2014 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касаторът излага аргументи за наличие на нарушения на материалния закон и за необоснованост. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата на Й. С. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Й. И. С. от с. Бачево, община Разлог, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Бузгьова, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като законосъобразно постановено и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото обосновано е прието, че след като дадените от съда указания и обективираните в съдебното решение изводи не са съобразени при постановяване на повторното уведомително писмо, то същото е постановено в противоречие със съдебното решение и е нищожно на основание АПК. По силата на АПК при връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за административния орган. Според участващия по делото прокурор администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела и в случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда. След влизане в сила на отменителното съдебно решение административният орган е решил спора относно определената санкция за бъдещ период по НР1, незачитайки постановеното съдебно решение, което е недопустимо. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1209 от 20.07.2015 г. е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/9066 от 25.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта му, с която е наложена санкция за бъдещ период по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР 1/ в размер на 8 596.ЗЗ /осем хиляди петстотин деветдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ лева и е осъден Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, да заплати на Й. И. С. от с. Бачево, община Разлог, област Благоевград сумата от 510.00 /петстотин и десет/ лева, представляваща сторени в производството разноски. За да достигне до този резултат Административният съд - Благоевград се е позовал на нормите на чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 177, ал. 2 от АПК и е приел, че в конкретния случай предмет на съдебното производство е уведомително писмо, в което е вписано, че е издадено въз основа на влязъл в сила съдебен акт - решение № 3754/03.06.2013 г., постановено от Административен съд - София - град, по адм. дело № 8774/2012 г., но в действителност е в противоречие със същото в оспорената му част досежно наложена санкция за бъдещ период по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони - НР 1, в размер на 8 596.ЗЗ лв. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е установил, че на 14.05.2011 г. земеделският производител е подал заявление с УРН 366894 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. с УИН 01/310511/601, по което е постановено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. с изх. № 02-010-6500/13861 от 21.07.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер 01/310511/60143. Това уведомително писмо е било предмет на разглеждане от Административен съд - София - град по адм. дело № 8774/2012 г., което е приключило с решение № 3754 от 03.06.2013 г., постановено по адм. дело № 8774/2012 г. по описа на Административен съд - София - град и е влязло в законна сила на 14.03.2014 г. С него е изменено горепосоченото уведомително писмо в частта му, с която са наложени санкции за бъдещ период, както следва: намалена е санкцията по СЕПП от 18 087.16 лева на 7 574.12 лева и е намалена санкцията по НР1 от 16 921.19 лева на 4 628.93 лева. От текста на оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/9066 от 25.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е видно, че в него е отразено, че се издава във връзка с решение № 3754 от 03.06.2013 г. на Административен съд - София - град, но в разпоредителната му част е постановено, че се налагат санкции за бъдещ период в общ размер на 16 170.36 лева, от които 8 596.ЗЗ лева по НР1. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че като доказателство по делото е прието платежно нареждане от 28.10.2014 г., с което ДФ "Земеделие" е превел на оспорващия сумата от 3 967.40 лева, представляваща разликата между сумата по наложената санкция за бъдещ период по НР1 в размер на 8 596.ЗЗ лева и намалената сума на санкцията по съдебното решение - 4 628.93 лева. При тези вярно установени факти първостепенният съд е извел обосновани правни изводи. В касационната жалба и в хода на първоинстанционното производство е развита теза, че в решение № 3754 от 03.06.2013 г. на Административен съд - София - град е допусната техническа грешка при изчисляване размера санкцията по НР1 при намаляването й от 16 921.19 лева на 4 628.93 лева. Това възражение е неоснователно, защото горепосоченото съдебно решение № 3754 от 03.06.2013 г., постановено по адм. дело № 8774/2012 г. по описа на Административен съд - София - град е влязло в законна сила на 14.03.2014 г., като същото е било обжалвано с касационна жалба по която е произнесено решение № 3628 от 14.03.2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 10845/2013 г., с което е оставено в сила решение № 3754 от 03.06.2013 г. на Административен съд - София - град. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстаницонният съд, че съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. В конкретната хипотеза са налице всички кумулативно формулирани от законодателя предпоставки: наличие на влязло в сила съдебно решение, с което са разпоредени определени права и задължения на длъжностно лице и постановени актове или извършени действия, които му противоречат. Следователно всички лица, включително и касационният жалбоподател следва да зачетат силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Законосъобразно е преценено в мотивите на обжалваното съдебно решение, че когато съдебното решение има отменителен или изменителен диспозитив, както е в случая, то има правно действие спрямо всички, съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, в това число и за изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който е законово задължен да изпълнява стриктно влезлите в сила съдебни решения и не може да се освободи от изпълнение под предлог, че в решението погрешно е калкулирана сумата на санкцията за бъдещ период по НР1 поради техническа грешка, изразяваща се в погрешно използвана ставка. Относно твърдението на касационния жалбоподател, че определената в повече финансова санкция от 3 967.40 лева /представляваща разликата между сумата по наложената санкция за бъдещ период по НР1 в размер на 8 596.ЗЗ лева и намалената сума на санкцията по съдебното решение - 4 628.93 лева/ е възстановена на заявителя с платежно нареждане от 28.10.2014 г., настоящият съдебен състав счита, че не оборва правните изводи на първоинстанционния съд. В случая земеделският производител има правен интерес да претендира отмяна на оспорената от него част от процесното уведомително писмо, като относно допустимостта на пръвоинстанционното съдебно производство е произнесено определение № 5381 от 13.05.2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение, по адм. д. № 4971/2015 г. Следва да се има предвид обстоятелството, че касационният жалбоподател не е направил надлежно волеизявление за отмяна на уведомителното писмо в атакуваната му част и съответно не е оттеглил акта си в тази част, поради което би могъл в последващ момент да твърди, че сумата 3 967.40 лева е заплатена без правно основание. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В случая се налага връщане преписката на административния орган със задължително указание за издаване на ново уведомително писмо, в което да е определена финансова санкция за бъдещ период по НР1 в размер на 4 628.93 лева в съответствие и в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 3754 от 03.06.2013 г., постановено по адм. дело № 8774/2012 г. по описа на Административен съд - София - град. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски в размер на 600 лева - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение